Десертните сортове – сърцето на селекционната дейност

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
6 Минути

Подготвя се патент на три нови сорта, които ще впечатлят с качествата си

Селекционната дейност в Института по лозарство и винарство в Плевен (ИЛВ) започва още през 1926 година, но първите резултати от усилената работа на специалистите се получава в средата на миналия век, разказва проф. Мирослав Иванов, селекционер на ИЛВ. „Тогава се създават първите десертни сортове, ранозреещите – „Юлски бисер“, „Юбилей“, „Мискет Дунавски“, но поради по-малките гроздове и дребни зърна не се налагат в масовата практика“, допълва той. Стартът обаче е даден. Това е моментът и на създаване на друг известен сорт – „Рубин“, към който интересът на лозарите е актуален и днес.

Историята започва от миналия век

Създаването на десертни сортове в ИЛВ е бил основно направление през 70-те години на миналия век поради голямото търсене на посадъчен материал и разнообразие. Статистиката показва, че през 1965 г България е първа в света по износ на десертно грозде. Днес обаче производството на трапезно грозде е доста свито. Пазарът е основно местен и по Черноморието.

Повечето сортове, които се създават от научните работници през миналия век, са на основата на сорта „Болгар“. „Този сорт е недостигнат по органолептични качества“, коментира проф. Иванов. Тогава се създават десетки сортове с по-ранен сорт на узряване, основно селекция на ИЛВ, които се налагат в практика и още съществуват – „Супер ран Болгар“, „Плевен“, „Брестовица“, „Мискет Плевенски“. В този период започва и интродуцирането на голям набор от сортове и след проучване влизат в практиката сорт „Италия“, „Мискет Хамбургски“ и др. 80-те години на миналия век научните кадри в Института в Плевен насочват усилията си към разработването на все повече нови сортове, не само в десертното направление, но и за производство на вино. Основна цел на разработките е получаването на устойчиви сортове на стресови фактори, които при лозата са основно ниски зимни температури в района на Северна България и основната болест обикновената и брашнестата мана, в резултат на което се създава голям набор от сортове, размножени на хиляди декари в страната. Някои от тях са все още основни за Северна България – ароматният „Мискет Кайлъшки“, дал началото на Кайлъшката гроздова ракия, сортът „Сторгозия“, „Никополски мавруд“ и др. Това е времето, в което се утвърждават и два сорта, които имат двойно направление на използване – „Дружба“ и „Наслада“.

Селекцията днес насочва усилия в устойчивостта

Днес разработването на нови сортове продължава. „Работи се и във вътревидовата и междувидовата хибридизация. Създават се нови сортове, които в началото на новия век вече утвърдихме, някои от тях вече масово се налагат в практиката. Има засилен интерес към тях. От вътревидовата хибридизация много интересен сорт е „Милана“ с отлични органолептични качества и превъзходен външен вид. Останалите, които утвърдихме, са от белите десертни „Гарант“, „Августин“ и „Плевенски фаворит“. Те са с добри външни белези, средно едри гроздове с големи зърна с много добри органолептични качества и устойчиви на основните болести и неприятели по лозата“, коментира селекционерът на ИЛВ. Сортът „Гарант“, поради ранния си срок на узряване (около края на юли), може да се ползва и за засаждане в полупланинските и планинските райони. От винените сортове много интересни са „Трапезица“ и „Кайлъшки рубин“, обяснява специалистът. Преди няколко години „Кайлъшки рубин“ печели първо място в направление „Иновации, нови сортове и породи животни“ на изложението АГРА в Пловдив. „Последните сортове, които сме излъчили, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, предстои да бъдат патентовани през следващия месец. Това са три нови десертни сорта – червеният безсеменен „Йоана“, семенният десертен „Найден“ и белият десертен с повишена устойчивост „Миро“. Те са също с превъзходен външен вид и отлични органолептични качества. Лесно и бързо ще бъдат приети от гроздопроизводителите в страната“, смята проф. Мирослав Иванов.

 

Производството е свито

През 2020 г производството на десертно грозде възлиза на 12 515 тона, като югозападният и южният централен район са водещи по отношение на добивите. Общо произведеното грозде се оценява на 159 097 тона. Общите площи, на които се отглеждат сортове десертно грозде, възлизат на 2164 ха, като спрямо 2019 г има увеличение от 150 ха, сочи статистиката на земеделското министерство. Все още обаче площите с десертни лозя не могат да достигнат и 10% общата площ с масиви, сочи статистиката. Днес стопанствата с лозя възлизат на 28 744 ха. В южната част на страната са съсредоточени 2/3 от лозята – общо близо 1500 дка, а останалите са на север от Балкана. В Южна България са получени 7213 тона продукция, а в Северна България – малко над 5300 тона от десертни сортове. Средният добив от хектар е 5783 кг, което е с близо 10% спад спрямо нивото от 2019 г, когато от хектар са добити по 6390 кг десертно грозде.

Трайната тенденция за плавно увеличение на площите се запазва в последните няколко години, като средно на година се садят още 100-200 ха десертни лозя, сочат данните.

През 2019 г производството на трапезно грозде възлиза на 12 843 тона, а общото количество получено винено и десертно грозде през 2019 г е 178 534 тона, сочи статистиката.

 

 

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА