1. Сладката „Велика“ е от най-едроплодните десертни сортове грозде в света
“Велика” е най-едроплодният ранозреещ от вида десертни сортове грозде в света. Зърната, които почти нямат семки, са дълги около 4 см, тежат между 14 и 18 грама. За сравнение това е двойно повече от известните десертни сортове грозде Болгар, Алфонс Лавале, Кардинал и др. Всяко трето зърно е без семки. Цветът им е от тъмночервени до тъмнолилави. Около половин килограм е всеки грозд, рехав и продълговат.
Сортът е създаден от проф. Иван Тодоров в Институтът по земеделие “Образцов чифлик” край Русе. Носи името на неговата майка. Узрява към средата на август заедно с известния “Кардинал”. Родовитостта е много висока, може да се прави на асми или да се остави на редове.
2. „Кардинал“, роден в Калифорния
Любимият сорт «Кардинал», който се среща в дворовете на стотици българи, има американски произход. Получен е през 1939 година след кръстоска между сортовете «Фламе Токай» и «Алфонс Лавале». В наши дни се среща в почти всички държави с напреднало лозарство. Може да се намери във Франция, Италия, Алжир, Израел, Румъния, Сърбия и други. У нас е внесен през 1962 година. «Кардинал» е ранозреещ сорт, гроздето му узрява през втората десетдневка на август. Лозите се нападат от болести и неприятели. Чувствителни са към ниски температури.
3. „Болгар“ идва от района на Бейрут
Смята се, че сортът «Болгар» произхожда от Близкия Изток и достига до нас още по време на турското робство най-вероятно от района на Бейрут. Познат е още под имената Афуз Али, Датие де Бейрут, Карабурну, Реджина и други. По исторически данни из цялата страна. Заради превъзходните му вкусови качества, в началото на седемдесетте години на 20-и век, площите с него достигат 500 000 декара. «Болгар» има голям грозд, като средната му маса достига от 300 до 500 грама. Има много едри продълговати зърна. Кожицата е жълто-зелена до кехлибарена. Има обилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна. Във всяко зърно има до 2 семена, които лесно се отделят. Средната маса на едно зърно е до 8 грама. Сортът Болгар узрява около средата на септември.
4. Безсеменната „Султанина“ е за стафиди
Бялото грозде без семена, което е най-известно у нас, безспорно е «Султанина». Сортът произхожда от Иран. Това е най-старият познат сорт за стафиди. У нас не е особено разпространен, защото изресява по време на цъфтежа и прави малко гроздове. На асми обаче плододава добре. Зърното на този сорт е средноголямо, леко продълговато и восъчножълто. Месото му е слабо хрупкаво и сладко. При ядене леко се усеща танин. Сортът е късен. Подходящ е за производство на конфитюри, сладка, компоти и за сушене за стафиди. В южните райони на страната узрява във втората половина на септември, а в северните в началото на октомври.
5. Младата „Надежда“ от Плевен
На 31 години е сортът Надежда, който е създаден след кръстосването на хибридите Войводиново 4 и Май 13. Утвърден е от Държавна сортова комисия през 1988 година в Института по лозарство в Плевен.
Надежда е бял десертен сорт. Узрява в началото на август – между 8 и 10 август. Сортът не е склонен към изресяване, но е чувствителен е към мана и оидиум. Освен това не понася ниски зимни температури и за него са подходящи районите, където термометърът рядко пада под 17 градуса. Смята се, че сортът «Надежда» превъзхожда много ранозреещи десертни сортове по красивия вид на гроздовете и превъзходни вкусови качества.
6. Ароматният „Хамбургски мискет“ е създаден в Англия
Противно на името, «Хамбургски мискет» идва не от Хамбург, а от Англия. Разпространен е в много лозарски страни. В Белгия, Англия и Холандия се отглужда в оранжерии. У нас е внесен след филоксерната криза през миналия век. Зреее едновременно със сорта «Болгар». Дава средни до големи, рехави и разклонени гроздове. Зърната са едри, тъмносини и с пресрасен мискетов аромат. При ядене се чувства малко дебелата му ципа.
7.Бялата „Италия“ е на 108 години
Сортът «Италия» е хибрид между «Бикан» и «Хамбургски мискет». Създаден е в Италия през 1911 г. Разпространен е в почти всички лозарски страни, у нас също се отглежда успешно. «Италия» е късно зреещ сорт. Гроздовете узряват чак в края на септември или началото на октомври. «Италия» е класически десертен сорт. Издържа на транспорт и съхранение. Гроздът му е голям и коничен. Има много едри зърна. Ципата им е жилава, кехлибареножълта и често ръждавини. Има приятен вкус и ясно изразен мискетов аромат. Подходящ е за отглеждане на асми, където плододава добре.
8. Аборигенската „Сълза на Орфей“
Край село Татул вирее уникален български винен сорт – „Сълзата на Орфей“. Той е открит преди 13 години, а анализите са показали, че става дума за аборигенска лоза.
“Сълзата на Орфей” е с висока захарност от 26% и съчетава вкусовете на каберне и мавруд. Хората го харесват и за директна консумация. На много километри наоколо не се отглеждат лозя, затова все още е необяснимо как този вид грозде е попаднал до паметника до село Татул. Според изследователи от региона има вероятност точно от този вид лози, траките да са произвеждали прочутото си вино.
Български сортове за производство на червени вина
Памид е стар местен сорт. Гроздът му е средно голям, полусбит и цилиндричен. Зърното е средно едро, слабо, продълговато, розово-червено до тъмночервено. Ципата е крехка, а месото има приятен вкус. Родовит сорт, подходящ повече за късна резитба. Има добра студоустойчивост. Гроздето му е с добра захарност, но с малко киселини. Използва се за консумация в прясно състояние и за вино. Има много приятно вино. Може да се пие веднага след ферментацията. Бедно е на киселини и на багрилни вещества, но не е трайно.
Гъмза е местен много родовит и с високи качества винен сорт. Има обаче сериозен недостатък, защото зърната му лесно се пукат и се нападат силно от сивото гниене. Гроздът е средноголям, сбит. Зърното е средно едро, овално, а на цвят е тъмносиньо. Изключително само винен сорт.
Мавруд е местен сорт, който е разпространен главно в Южна България. Дава големи крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърното е дребно с дебела тъмносиня ципа. Маврудът е родовит късен сорт. Гроздето му има добра захарност и е богато с киселини и багрилни вещества. От него се получават много добри червени вина. Не е подходящ за консумация в прясно състояние. Има добра устойчивост на сиво гниене.
Широка Мелнишка лоза е местен сорт за приготвяне на червени вина от района на Петрич и Сандански. В останалите части на страната не се среща, защото зрее много късно. В Петричкия регион дава грозде с висока захарност и с достатъчно киселини и багрилни вещества. От него се приготвя прочутото Мелнишко вино.
