Държавите от ЕС трябва да съсредоточат политиките си върху намаляването на финансовите пречки пред получаването на здравни услуги, подобряването на достъпа до първична медицинска помощ и съкращаването на прекомерното чакане. Това се казва в доклад на Европейската комисия и ОИСР „Здравето накратко: Европа 2016“. Очакваната продължителност на живота в повечето страни от ЕС вече надхвърля 80 години, се посочва още в доклада. Тази рекордна продължителност на живота обаче не винаги означава продължителност на живота в добро здраве. Около 50 милиона души в ЕС страдат от няколко хронични заболявания. Повече от половин милион души в трудоспособна възраст умират от такива болести всяка година, което струва на европейските икономики около 115 млрд. евро годишно.
„Докладът „Здравето накратко“ съдържа полезна информация, която може да послужи на държавите от ЕС при определянето на техните действия в областта на здравето във всички политики. Той показва, че всяка година в ЕС много хора умират от болести, които са свързани с рискови фактори като тютюнопушенето и затлъстяването и биха могли да бъдат предотвратени. Също така се подчертава необходимостта от продължаване на усилията за подобряване на достъпността на здравното обслужване. Докладът е първият етап от цикъла относно здравословното състояние в ЕС – партньорство между Комисията и ОИСР за изготвяне на анализи за здравето и здравните системи в отделните страни и в Съюза като цяло“, каза Витянис Андрюкайтис, европейски комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните.
Всяка година 550 000 души в трудоспособна възраст умират от болести, които биха могли да бъдат избегнати. В момента 16% от възрастните страдат от затлъстяване (повишение спрямо 11% през 2000 г.), а 20% все още пушат. Животът на много хора може да бъде спасен чрез съсредоточаване на повече ресурси за промоция на здравето и профилактика на болести с цел справяне с тези и други рискови фактори, както и чрез подобряване на качеството на активното лечение и лечението на хронично болни.
Нуждаем се от по-достъпни здравни системи. 27% от пациентите постъпват в център за спешна медицинска помощ поради липса на първична медицинска помощ. Пациентите плащат средно 15% от разходите за здравни услуги директно от джоба си, като между страните съществуват значителни различия. Вероятността бедните европейци да имат проблеми при получаването на подходящо здравно обслужване поради финансови причини е 10 пъти по-голяма отколкото при по-заможните европейци.
Нуждаем се от по-устойчиви здравни системи. В ЕС делът на населението над 65 години се е увеличил от по-малко от 10% през 1960 г. на близо 20% през 2015 г. и се очаква да достигне почти 30% до 2060 г. Застаряването на населението, съчетано с увеличаването на хората с хронични заболявания и бюджетните ограничения, изисква промени в начина на предоставяне на здравно обслужване. Те включват развитие на електронното здравеопазване, намаляване на болничните престои чрез по-добра организация на първичната медицинска помощ и грижите в общността и по-разумно изразходване на средствата за лекарства, например чрез пълноценно използване на възможностите за генерични заместители.
Цикъл относно здравословното състояние в ЕС
Цикълът относно здравословното състояние в ЕС има за цел да се подкрепят усилията на държавите от ЕС за подобряване на знанията и укрепване на основаното на факти създаване на политики. Това ще им помогне да се справят с посочените по-горе предизвикателства. Той включва поредица от анализи, изготвяни в партньорство с ОИСР и Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Публикуваният днес доклад е първият анализ в цикъла. Следващата стъпка е изготвянето на здравни профили на всички 28 държави от ЕС до ноември 2017 г. В профилите ще се посочат конкретните обстоятелства и предизвикателства във всяка страна.
28-те профила ще бъдат придружени от аналитичен документ на Комисията. В него ще бъде представена връзката между констатациите и по-общата програма на ЕС и ще бъдат подчертани особеностите на всяка страна от Съюза. Цикълът ще приключи с незадължителни обмени на мнения и добри практики, които държавите членки могат да предложат.
