„Щетите, които понесе държавата с Африканската чума по свинете (АЧС), възлизат на 50 млн. лв. Това е много сериозна загуба“, коментира пред „Агрозона“ проф. Паскал Желязков, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). „Досега от поголовието на прасетата са ликвидирани между 130 и 140 хил. животни“, допълни той. Според проф. Желязков АЧС е най-голямото предизвикателство, което стои пред БАБХ. „Това е едно много страшно заболяване, за което единственият начин за борба, са организационните мерки и въвеждането на системи за биосигурност. Досега мерките дават резултат. Вече два месеца нямаме положителни случаи в индустриални ферми и в личния двор. През последните дни сме свидетели откриване на укрити прасета от граждани, на които им се струва, че борбата с АЧС ще протече пожелателно и всеки ще прави каквото си иска. Така чумата не се бори. Затова бяха унищожени откритите прасета на няколко места. Предизвикателството АЧС ще продължи и занапред.“, категоричен е изпълнителният директор на БАБХ.
Въвеждането на биосигурността във всички нива на животновъдство е основният начин за справяне с болестта, както и дисциплината у хората за предприетите мерки. С промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност и Наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти се въвеждат специални изисквания към стопанствата тип „заден двор“.
„Ние не можем да забраним на хората да нямат прасета в личния двор или във фермите, но ще има ред. С промените в Наредба 44 се въвеждат ограничителни мерки – до 3 прасета в задния двор за лична консумация, до 200 прасета за угояване във фамилните ферми и до 10-12 свине майки във фамилните ферми. В личните дворове ще се отглеждат прасета след одобряване на помещенията, в които ще се отглеждат прасетата и тяхната регистрация в нашата система. Тези, които са подписали декларация и са получили по 300 лв, независимо че са си регистрирали помещенията, нямат право една година да отглеждат прасета. Това са райони, в които имаше регистрирана АЧС. В другите райони не е така. Там след като бъдат регистрирани и одобрени, те ще могат да си отглеждат толкова прасета, колкото наредбата позволява.“, категоричен е проф. Паскал Желязков.
