Редица малки и средни птицевъди остават без подкрепа по извънредната помощ заради войната в Украйна
100% увеличени цени на суровините и инфлация в производството и 7 пъти по-високи сметки за ток, отчитат птицевъдите през тази година. Извънредната помощ за сектора във връзка с войната в Украйна ще бъде глътка въздух, но няма да успее да покрие загубите, коментира в интервю за A ZONA Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишлените птицевъди, като обясни и защо редица малки и средни производители останаха извън обхвата на помощта.
Увеличени цени на енергоносителните
„Електроенергията и горивата като енергоносители утежняват себестойността на всеки птицевъд. В различна степен се повлияват отделните породи птици. При люпилните например разходите са доста по-високи, в сравнение с отглеждането на бройлери. Всички други услуги и суровини, които използваме, също зависят от електроенергията и от горивата. Външни услуги, житни култури, фуражи, лекарства, витамини и пр., всички те, благодарение на високите цени на електроенергията и горивата също са с повишена цена“, заяви Божанков.
„В производството инфлацията е огромна няма нищо общо с инфлацията в някои други сектори. Себестойността на нашите продукти се формира на 70% от фуражите. Преди пандемията пшеницата тръгваше с цена от 250 лв. при жътва, а тази година започна от 600 лв. Има малко над 100% увеличение и инфлация. Същото важи за соевия шрот, олиото, пелетите, въглищата и други основни компоненти“, коментира още той.
„Токът беше около 100 лв. за MWh. Последната ни фактура е за 700 лв./MWh. Инфлацията в производството е умопомрачителна, докато продажната цена от началото на пандемията не се е повишила с повече от 30%, което няма как да покрие разходите от себестойността“, допълни той.
Едва 300 птицеферми ще получат подпомагане по извънредната мярка за войната в Украйна
„Извънредната помощ за птицевъдите във връзка с войната в Украйна ще бъде глътка въздух, но определено няма да е достатъчна, за да покрие загубите. Предвидените 25 милиона лева можеше да стигнат, особено за малките и средни производители, ако имаше тавани. При нашата кризисна мярка има голям дисбаланс между малки и хипер големи ферми. В крайна сметка обаче предложението, което ние направихме за прилагане на тавани не беше прието“, коментира Божанков.
„Подпомагането остана на база помощта за хуманно отношение от 2021 г. Някои производители няма да получат никакво подпомагане, въпреки големите загуби, тъй като не всички вземат компенсации по хуманно отношение. Например кокошки носачки до 16-месечна възраст не попадат в обхвата на хуманното отношение. От тази гледна точка помощта не обхваща всички птицевъди. Компенсации ще получат около 300 ферми. Има доста малки производители с по 100 или 1000 кокошки, които са сметнали, че тежестта на документацията на хуманното отношение е прекалено голяма за тях и затова не кандидатстват“, допълни още той.
„Това е нашата критика към предишното управление. Нямаше представени достатъчно анализи и аргументи в защита на техните решения. Надяваме се за следващата кризисна мярка, която се планира за до края на 2023 година с прехвърлянето на 5% от неусвоените средства по ПРСР, да бъдем включени в списъка. Дори да не бъдем включени, искаме да има представени анализи и аргументи за това решение“, заяви Божанков.
