Само в три европейски държави начело на земеделския синдикат стоят жени. България е една от тях, а останалите са Италия и Швеция. Валентина Васильонова е заместник-председател на земеделския синдикат към КНСБ от декември 2006 г. Заедно с председателката на ФНСЗ Светла Василева тя защитава правата на работниците в земеделието, участвайки в процеса на структуриране на земеделската ни политика у нас, както и в социалния диалог и колективно договаряне. Всяка година двете дами договарят с работодателските организации размера на минималните осигурителни доходи, т.е. минималната тарифна ставка, под която никой работодател няма право да наема работник или служител на определена позиция.
Земеделието е един от най-добре развиващите се икономически отрасли в страната. Там влизат сериозни инвестиции и публични средства, които могат да бъдат използвани за икономически скок. В същото време заплащането на работниците в сектора е ниско – по- ниско от средното за страната, а условията на труд са тежки. Секторът все още е в догонваща ситуация.“, обяснява Валя Васильонова и допълва: „Ние търсим и предлагаме варианти за това как можем да повишаваме доходите на работещите в сектора, така, че той да бъде привлекателен и за млади хора. Обсъждаме и предлагаме механизми за справедливо заплащане, как да преодолеем разликата в заплащането, която съществува между половете. Всичко това е пряко свързано със социалния диалог и колективното договаряне, което ние правим: договаряме двугодишни споразумения с цел да се осигурят по-благоприятни условия за труд и живот на работещите в сектора, защото ако имаш тези условия, имаш един удовлетворен работник, по-мотивиран да изпълнява трудовите си задължения. Съответно неговото участие в резултатите и печалбата на предприятието ще е по-голямо, което облагодетелства обществото като цяло, а и преразпределителната политика след това.“, обяснява тя.
Инженерна мисъл в действие
По образование Валя Васильонова е дипломиран инженер-химик, говори 5 езика. Професионалният й път в КНСБ започва през 2000 г., където се занимава с разработване на роекти и системи за качество на образованието, които служат за повишаване на професионалните и личностни качества на синдикалните активисти, за да могат те да мотивират работниците да защитават правата си пред работодателя.
„Българското общество се гордее с това, че е постигнато добро ниво на участие на жените в социалния и стопанския живот. Като синдикат ние сме търсен е желан партньор, но винаги срещаме изненада, как може един такъв тежък синдикат да бъде управляван от жени. Това е забележително за европейската синдикална сцена. Председатели и зам.-председатели жени има само в Италия и Швеция. Равнопоставеността обаче е илюзия.“, казва тя. На практика заплащането на жените в ЕС е с 16,7%с по-ниско за жените, отколкото за мъжете, а за България тази разлика е средно 14,2%. В нископлатени сектори като земеделието разликата е още по-голяма. Това има ерозиращ ефект в икономически план, защото довежда до по-малък размер на данъците и таксите, които се събират, отразява се и на здравните и социалните осигуровки, обрича на бедност след активния трудлв път, защото пенсиите след това са най- ниски. А в социален план последиците са пагубни – демографската катастрофа у нас е един от ефектите. .В това отношение жените априори са уязвими в целия си житейски път, по думите на Валя Васильонова. Заради трябва да сме бдителни към тази страна на трудовите отношения също.
Нови идеи
В нашето общество днес разговорът за правата на жените в земеделието се свежда основно до това дали ще има заплати, дали ще бъдат изплатени навреме или повишени, споделя тя. „Повечето от жените, с които работим са изключително отдадени на работата си. През 2012 г. във Федерацията създадохме Обществен комитет, в който участват жени-общественички, които са и работнички и служители. Те са наясно какво трябва да променим, за какво трябва да настояваме, търсят работещи предложения. За да се получат нещата обаче трябва да има чуваемост и от страната на работодателите. Трябва да кажем, че с държавата имаме добър диалог. Работим за това сезонните работнички да могат да се преместват от едно предприятие/ферма в друго според сезонността на отделните култури без да губят доходите си и осигурителните си права. Тази идея е сравнително добре разработена в Испания и Италия. Държавата, синдикатите и работодателите могат да координират такава политика.“, обяснява тя.
По-голямата част от синдикалния актив на ФНСЗ се състои от жени на ръководни позиции във важни сектори на земеделието. Синдикалните активисти в земеделието са изключително интелигентни, много съпричастни, жени, които печелят доверие и последователи, казва зам. председателят на ФНСЗ. Посочва, че в структурата на Напоителни системи, Селскостопанска академия и Агенцията за борба с градушките има жени с впечатляващи характери – учени, инженери, метеоролози, отговорници на контролните пунктове. Като синдикални активистки те допринасят много за поддържането на социалния мир в колективите – със загрижеността си и с това, че са съпричастни към техните ежедневни трудности. Освен че печелят авторитет те създават по-добър климат в колектива. „Надежда Такиева е пример в това, че е изявен професионалист на командния пункт в звеното на агенцията по борба с градушките в село Петрово, Старозагорско и се грижи за над 70 мъже и жени, които се отнасят с изключително внимание и респект към нея, защото тя има изключителна чувствителност към техните проблеми, независимо дали става въпрос за работно време или по колко стрелци Ще са на площадката. Тя е жената, която се изправя срещу работодателя си и защитава своите колеги с проблемите им.“, казва Валя Васильонова.
Лилия Александрова
