Д-р Сергей Иванов пред Агрозона: Не ползвайте топлата вода за питейна

Топлата вода за питейно-битови нужди съдържа средно 22 пъти по-висока концентрация на бактерии в сравнение със студената

Топлата вода в домовете ни крие сериозен риск. Ново проучване на Софийския университет и “Активни потребители” в София, Пловдив и Плевен разкрива тревожни данни: Топлата вода за питейно-битови нужди съдържа средно 22 пъти по-висока концентрация на бактерии в сравнение със студената. Въпреки че и двете води формално отговарят на старите български норми (Наредба 9/2001), които дори не споменават топлата вода, липсата на регулация и контрол създава идеален инкубатор за развитие на микроорганизми. Интересни са резултатите от измерване на температурата на топлата вода, течаща от крановете на домакинствата. Средната отчетена стойност е 52,1 градуса. В 3 от 14 локации са измерени под 50 градуса. Препоръките на СЗО и регулациите в много държави изискват температура на топлата вода от 55 и нагоре, на което отговарят само 3 от 14 проби. Останалите 8 проби са в диапазона 50 – 54 градуса.

Какво точно означават тези данни за нашето здраве? Защо българското законодателство неглижира този ключов риск? И какви мерки трябва да вземем като потребители? Отговор на тези въпроси даде за Agrozona.bg д-р Сергей Иванов от Биологически факултет, СУ “Св. Климент Охридски”, един от изследователите, които разбулват проблема с качеството на топлата питейна вода.

Д-р Иванов, вашето изследване установява многократно по-високо съдържание на бактерии в топлата вода в сравнение със студената. Какво е най-значимото заключение за общественото здраве от това откритие, особено предвид факта, че рутинните показатели са в норма?

• Да, рутинните показатели са в норма, но високото количество на бактерии в топлата вода показва, че във водопреносната система и сградните инсталации се развиват бактерии. Ние още не сме ги идентифицирали всички бактерии, но когато има много бактерии е възможно да има и патогени. При всички приложения това не е хубава вест.

Използвали сте молекулярно-биологичен метод за измерване на бактериалния товар, който не е стандартизиран. Може ли да обясните по-подробно какво означава 22 пъти (средно) по-висок бактериален товар. Има ли потенциален риск от развитие на заболяване за потребителите?

• Този резултат означава, че имаме 22 пъти повече бактерии. Съществува потенциален риск за здравето, но ще разберем дали има реален риск, когато идентифицираме кои са тези бактерии.

В проучването споменавате за опортюнистични патогени като Legionella и не-туберкулозни Mycobacterium. Каква е вероятността тези бактерии да са отговорни за неидентифицирани пневмонии в България, както предполагате?

• Вероятността е голяма, тъй като такова нещо се наблюдава в целия свят и не мисля, че България е изключение.

Средната температура на топлата вода, която сте измерили, е 52.1°C, което е под препоръчваните 55°C. Каква е критичната температура, която би трябвало да бъде поддържана, за да се гарантира унищожаването или силно ограничаване на тези микроорганизми?

• Температурата, която гарантира унищожаването е 55°C, като периодично водопроводните системи трябва да се тестват за бактерии и да се прави прочистване (обеззаразяване) на системите. В България никой не е чул за подобни мерки.

Защо по-ниската температура на топлата вода благоприятства развитието на бактерии, които са термотолерантни, а не просто тези, които нормално обитават водата?

• Повечето бактерии, които обитават водата са адаптивни към по-ниски температури. Те идват от повърхностни и подземни водоизточници, където температурата на водата не е висока. Обикновено е от 10 до 20 °C. Такива бактерии трудно ще оцелеят дори и на 50 градуса.

Какви спешни мерки трябва да предприеме операторът на водопреносната мрежа в София, където само в 1 от 4 проби е открит дезинфектант?

• Водопреносната мрежа в София е огромна и там се действа на сектори. Операторът трябва да се увери, че има хлор във всички сектори.

Подчертавате липсата на нормативни изисквания и контрол за безопасността на топлата питейна вода. Коя институция според Вас трябва да поеме водещата роля в запълването на този регулаторен вакуум и какви трябва да са първите три стъпки?

• Първите стъпки са да вземем и да препишем това, което го има в другите страни на Европейския съюз. Тук не е необходимо голямо творчество. Всичко това е измислено и се прилага. При институциите проблемът е Министерство на здравеопазването. Отговорността на проверката също е ясна на кой трябва да бъде: На Регионалните здравни инспекции. В България те доста добре се измъкват от всякакви отговорности. Операторът, в случая „Топлофикация“, трябва да гарантира, че водата ще бъде с дадените характеристики поне като температура.

Според проучването, бактериите формират биофилми по тръбите. Какво практическо решение може да се приложи за отстраняване на съществуващите биофилми в абонатните станции и сградните инсталации, и колко скъпо и сложно е това?

• На мен не ми се иска да навлизам в подробности по тази тема, това би трябвало да го направят инженерите. По света се прилагат две мерки: Едната е шоковото третиране с хлор, а другата е повишаване на температурата за кратък период. Това трябва да се прави периодично, ако не искаме топлата водопреносна мрежа да се превърне в развъдник на бактерии. На някои места явно така се е получило, това показват резултатите от проучването.

Какво може да направи средностатистическият потребител, за да сведе до минимум риска?

• Не ползвайте топлата вода за питейна. Ограничете използването на топлата вода за някои битови цели, най-вече за устна хигиена (миене на зъби) и готвене. При употреба на студената вода за пиене източвайте поне 1 минута, за да премахнете застоялата затоплена вода и промиете добре тръбата. Микроорганизмите се развиват в застояла вода, независимо дали се е затоплила по естествен начин или е подгрята.

Препоръчвате изработване и прилагане на програма за мониторинг на топлата питейна вода. Какви допълнителни тестове (освен рутинните колиформи и E. coli) трябва да включва тази програма, за да е ефективна срещу патогените?

• Задължението за мониторинг на топлата питейна вода е на топлофикационните дружества. А те нямат никакви задължения в тази насока. Няма нито един лабораторен документ, който да изисква от дружествата да правят каквото и да е. Те са абсолютно безотговорни.

Какви са следващите стъпки в изследването на СУ и “Активни потребители”? Планирате ли идентифициране на конкретните патогени или разширяване на обхвата на пробите?

• Да, в момента това правим: идентифицираме патогените в отделните проби. Главната цел на това научно проучване е Министерството на здравеопазването да се захване с разрешаването на този сериозен проблем.

Снимка:БНТ