Земеделските производители изпитват затруднения в разбирането и прилагането на новите правила, свързани с разширяването на нитратно-уязвимите зони
Зоните са разширени почти двойно. Въпреки публикуваната „Заповед № РД-900/21.10.2024 г. за определяне на водите, които са замърсени и застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници и уязвимите зони, в които водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници“ от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), много въпроси остават без ясни отговори.
Наскоро проведена среща между представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), МОСВ и представители на браншови организации в сектор земеделие разкрива значителни различия в позициите на двете министерства по отношение определяне обхвата на нитратно-уязвимите зони.
Д-р Петя Петкова, двм – изпълнителен директор на Съюз на птицевъдите в България, коментира за Agrozona.bg основните проблеми, свързани с разширяването на нитратно-уязвимите зони, дискутирани на срещата.
Г-жа Петкова, какви са основните опасения на земеделските производители, свързани с разширяването на нитратно-уязвимите зони?
Разширяването на нитратно уязвимите зони (НУЗ) поражда редица опасения сред земеделските производители, тъй като въвеждането на допълнителни изисквания влияе върху тяхната дейност и разходи. Основните притеснения са насочени, че липсва оценка на въздействието кои са реалните източници на замърсяване на питейните води, което именно налага и драстичното увеличение на зоните. Това ще позволи разработване на конкретни мерки, които да доведат до очакваните резултатите. Липсата на открит диалог, както между компетентните ведомства, така и с представители на бранша, буди съмнение дали съществува научната обосновка за разширяването на НУЗ или това е само едностранно решение от страна на МОСВ на база на лабораторните изследвания на питейните води, което то своя страна води до притеснение дали новите правила ще доведат до подобрение върху качеството на водите.
Съществен въпрос, който все още не е намерил своя отговор, от коя дата следва да се прилагат новите изисквания и съответно притеснение от страна на стопаните да не получат несправедливи или прекалено строги санкции, в случай на неспазване на изискванията, дори при минимални отклонения.
Друг съществен проблем, който се констатира от години е рискът от обезлюдяване на селските райони и въвеждане на тези нови изисквания, което е свързано и с допълнителни разходи и ограничения, могат да направят дребните и средни ферми икономически нерентабилни. Строгите ограничения могат да доведат до свиване на производството, което ще се отрази на националната и регионалната продоволствена сигурност.
За да се смекчат тези опасения, за нас като браншова организация, представляваща интересите на сектор Птицевъдство настояваме за по-добър диалог с държавните органи и ясни указания вкл. и срокове за спазване на регулациите.
В допълнение на гореизложеното важен аспект за сектора е, че в нитратно уязвимите зони/ НУЗ/се налагат ограничения върху изграждането или разширяването на птицевъдни ферми, което може да ограничи възможностите за растеж в сектора. Сложността на процедурите за получаване на разрешителни в НУЗ е друга бариера за нови инвестиции.
Какви конкретни трудности срещат земеделците при интерпретирането на новите правила и как това се отразява на тяхната дейност?
В нитратно уязвимите зони (НУЗ) животновъдите са задължени да спазват специфични изисквания, които целят опазването на водните ресурси от замърсяване с нитрати, произхождащи от селското стопанство. Тези мерки са регламентирани от Наредбата за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (Наредба № 2 от 13 септември 2007 г.) и допълнителни национални нормативни актове. Неспазването им може да доведе до санкции, включително намаляване на субсидии или глоби, предвид, че тези изисквания попадат в обхвата на кръстосаните проверки на ЗП от страна на ДФЗ.
Основните изисквания, съгласно действащата нормативна уредба в нитратно уязвимите зони включват:
- Управление на торовите маси:
- Съхранение:
o Животновъдите трябва да осигурят подходящи съоръжения за съхранение на оборски тор и течна торова маса, за да предотвратят изтичането им в околната среда.
o Съоръженията трябва да са с капацитет, осигуряващ съхранение за минимум 6 месеца.
- Използване:
o Торовите маси трябва да се прилагат в съответствие с нормативно определените норми, за да се избегне прекомерното натрупване на азот в почвата.
- Забрани за торене:
- Забранява се торенето:
o В зони с голям наклон, където има риск от оттичане на торове във водните обекти.
o В близост до водоизточници и водни тела – обикновено в радиус от 10-20 метра (според местните изисквания).
o В периоди на замръзване, засушаване или обилни валежи, когато ефективността на торенето е намалена и съществува риск от замърсяване.
- Планове за управление на торовете:
- Всеки животновъд трябва да разработи и поддържа план за управление на торовете, който включва:
o Анализ на почвата за съдържание на азот.
o Калкулация на количествата тор, които могат да бъдат приложени в зависимост от нуждите на културите и характеристиките на почвата.
- Интегрирани подходи към управление на земята:
- Насърчава се прилагането на добри земеделски практики, като:
o Създаване на буферни ивици около водните тела.
o Ротация на културите за намаляване на азотното излужване.
o Засаждане на покривни култури, които да поглъщат излишния азот.
- Документация и контрол:
- Животновъдите са задължени да водят записи за:
o Количествата произведен и използван тор.
o Парцелите, на които са прилагани торове, и техните площи.
- Компетентните органи извършват регулярни проверки за спазване на изискванията.
Смятате ли, че новите правила са достатъчно ясни и прозрачни? Ако не, кои аспекти според вас трябва да бъдат подобрени?
За съжаление информацията е много закъсняла и е изключително важно заинтересованите страни да бъдат запознати с действащите изисквания чрез обучения или консултации, организирани от МЗХ, напр. чрез областните дирекции по Земеделие.
Каква е оценката ви за темпото, с което се въвеждат промените и как това се отразява на подготовката на земеделците?
Темпото, с което се въвеждат промените, свързани с разширяването на нитратно уязвимите зони (НУЗ) и съпътстващите изисквания, има ключово значение за успешната адаптация на земеделците. Често обаче скоростта на въвеждане на новите регулации предизвиква сериозни предизвикателства, именно защото липсва ясен отговор от кога се прилагат, новите изисквания. Липсата на навременна и подробна информация за предстоящите промени, води до объркване и забавя действията на производителите за адаптиране към новите норми.
Бързото темпо на промени често е резултат от външен натиск, свързан с ангажименти към Европейския съюз за опазване на околната среда и опасността на стартиране на наказателна процедура към страната. Въпреки че тези цели са важни, липсата на баланс между екологичните изисквания и социално-икономическите реалности създава напрежение в сектора.
Имаше ли резултат срещата между институциите и какво точно се реши на тази среща?
Срещата е изключително закъсняла, след като увеличението на зоните вече е факт. Основното, което стана ясно по време на срещата, че липсата на диалог между компетентните министерства води да допълнително тежест за широк кръг лица, в сектор Земеделие, без реална оценка на въздействието какво ще е отражението върху сектора.
Какви са очакванията ви за бъдещото развитие на ситуацията и какви мерки бихте предложили за преодоляване на възникналите проблеми?
За съжаление нестабилността, липсата на дългосрочни перспективи и предвидимост в страната не ме карат да бъда оптимист. Това, което би могло да облекчи сектора е:
- Целеви субсидии за изграждане на инфраструктура и внедряване на екологични технологии.
- Обучения и консултации за ефективно управление на торовите маси.
- Гъвкавост в регулациите за малките стопанства, за да не бъдат непропорционално засегнати.
- Интегриране на птицевъдните ферми в кръгова икономика, чрез насърчаване на сътрудничеството със земеделските стопанства за използване на тора като ресурс.
Тези мерки могат да помогнат на сектора да се адаптира към новите изисквания, като същевременно се минимизират негативните ефекти.
