Как новите изисквания укрепват позицията на България като лидер в птицевъдството
Публикуваните на 24 юни 2025 г. в Държавен вестник, брой 51, изменения в Наредба № 44 са значителен пробив за българското птицевъдство. Д-р Петя Петкова, двм – изпълнителен директор на Съюз на птицевъдите в България (СПБ) сподели в интервю за Агрозона своята изключително положителна оценка за тези дългоочаквани актуализации. Тя подчертава, че промените не са просто “на хартия”, а представляват конкретни стъпки към по-високи стандарти и по-голяма защита за сектора. Фактът, че голяма част от предложенията на СПБ са приети и интегрирани, е доказателство за чутия глас на бранша и действия в посока на практически приложими и ефективни мерки. Тези изменения ще допринесат за подобряване на конкурентоспособността на българското птицевъдство на европейския и международния пазар.
Д-р Петкова, каква е Вашата първоначална реакция и оценка на измененията в Наредба № 44, които бяха публикувани на 24 юни 2025 г. в Държавен вестник , Брой 51?
Моята първоначална реакция и оценка на измененията в Наредба № 44, които бяха публикувани на 24 юни 2025 г. в Държавен вестник, брой 51, е изключително положителна. За мен, а вярвам и за всички членове на Съюза на птицевъдите в България, това е дългоочаквана и необходима актуализация, която отразява напредъка в разбиранията ни за ефективна биосигурност в нашия сектор.
Тези изменения не са просто промени на хартия, те са конкретни стъпки към по-високи стандарти и по-голяма защита за българското птицевъдство. Фактът, че голяма част от предложенията на Съюза бяха приети и интегрирани, показва, че законодателят е чул гласа на бранша и е действал в посока на практически приложими и ефективни мерки.
Особено ценя прецизното разписване на изискванията, което значително намалява възможността за субективни тълкувания на терен. Това ще доведе до по-голяма яснота и предвидимост за всички наши членове и ще улесни спазването на правилата. Увеличаването на буферните зони, например, е стратегическо решение, което пряко ще минимизира риска от разпространение на болести, особено птичи грип, и ще укрепи общия здравен статус на стадата ни. Допълнението за технологично свързани обекти също е голямо облекчение за интегрираните производители, тъй като признава спецификата на тези комплекси и позволява развитие без излишни пречки.
Като цяло, оценявам тези изменения като значителна победа за българското птицевъдство, която ще допринесе за подобряване на конкурентоспособността ни на европейския и международния пазар, гарантирайки производството на здрави и качествени птици и продукти.
Бихте ли обяснили как тези конкретни промени ще се отразят на българските птицевъди и на процесите в птицевъдните обекти?
Последните изменения в Наредба № 44 са резултат от инициативата и активната работа на Съюза на птицевъдите в България и целят значително подобряване на биосигурността в сектора. Тези промени са стратегически стъпки, които ще се отразят пряко на ежедневните операции и дългосрочното развитие на обектите.
Повишаване на изискванията за биосигурност и оперативна ефективност: Промените повишават общите стандарти за биосигурност, което ще доведе до по-добра защита на стадата от заболявания и по-ефективна работа на фермите. Наредбата вече съдържа по-подробни и прецизни разпоредби, което елиминира мястото за тълкуване при прилагането на правилата за биосигурност. Например, ясно са дефинирани изискванията за бяла и черна зона, процедурите за дезинфекция на транспортни средства, както и правилата за определяне на площи при алтернативни системи на отглеждане като “волиерен” тип. Това последното е особено важно, тъй като досега често водеше до неясноти и различни интерпретации от страна на контролните органи. Вече има единни и недвусмислени правила, които ще улеснят работата и контрола.
Стратегическо увеличение на буферните зони (Чл. 3): Член 3 от Наредба № 44 е централна точка в преговорите на Съюза, като постигнатите изменения са ключови за минимизиране на риска от разпространение на болести. За новите индустриални ферми са значително увеличени буферните зони: от обекти от същия вид (Чл. 3, ал. 3, т. 1) – не по-малко от 500 метра, което намалява директното предаване на болести между близки ферми; от обекти от друг вид (Чл. 3, ал. 3, т. 2) – не по-малко от 3000 метра, което предотвратява кръстосани инфекции между различни видове птици. Въведено е и ново изискване за разстояние не по-малко от 10 км от обекти за пернат дивеч (Чл. 3, ал. 4), което е от съществено значение за дългосрочна защита срещу заболявания като птичи грип. Разстоянията винаги трябва да се измерват между оградите на обектите (Чл. 3, ал. 5), а всяко разширение трябва стриктно да спазва тези нови изисквания (Чл. 3, ал. 6). Важно изключение е, че изискванията за разстояния не се прилагат за технологично свързани животновъдни обекти (Чл. 3, ал. 7), което е голямо постижение на Съюза. Тези разпоредби пряко влияят върху инвестиционните планове и оперативната сигурност.
Оптимизиране на общите изисквания за малки и средни обекти (Чл. 2, ал. 3 и Чл. 4): Новата редакция на Член 2, алинея 3 е резултат от усилията на Съюза да адаптира регулациите към реалностите на малките и средни ферми. Обхваща обекти с капацитет до 350 кокошки носачки/възрастни птици или до 500 бройлери/подрастващи птици, което е важна стъпка към по-прецизна категоризация и намаляване на административната тежест за по-малките ферми. Изискването за изграждане, което позволява временно прибиране на птиците на закрито при епизоотичен риск, е критична превантивна мярка. Засилени са мерките за малки обекти (Чл. 4), като се изисква ограда, осигуряваща безопасността на обекта и предотвратяваща свободен достъп на хора и други животни (Чл. 4, ал. 1, т. 5). Съхранението на фураж и постеля е задължително в покрити и заградени места (Чл. 4, ал. 1, т. 6). Управлението на трупове (Чл. 4, ал. 1, т. 9) изисква климатизирани помещения или съоръжения с контролирана температура до 4°С. Обособеното място за съхранение и обеззаразяване на тор е съществено (Чл. 2, ал. 3, т. 3), а за обекти в нитратно уязвими зони, стриктното спазване на Наредба № 2 от 2007 г. е задължително.
По-строги изисквания за зониране (Чл. 5 и Чл. 6): Зонирането е основен принцип на биосигурността, а измененията допълнително укрепват тези принципи. Бялата и черната зона трябва да бъдат ясно определени и оперативно разграничени (Чл. 5, ал. 3). Засилени са изискванията за бялата зона (Чл. 6, ал. 2), като мрежите на прозорците и клапите вече трябва да са с око не по-голямо от 2 см/2 см, или до 5 см/5 см, ако вентилаторните отвори са с предпазни ламели (Чл. 6, ал. 2, т. 1, буква “в”). Наличието на вана за измиване и дезинфекция на обувките и дозатор за дезинфекция на ръцете на всеки вход е задължително (Чл. 6, ал. 2, т. 1, буква “г”).
Подобрени спомагателни сгради и съоръжения (Чл. 7): Трупосъбирателният пункт (Чл. 7, т. 6) трябва да бъде ограден, непозволяващ достъп на други животни или хора, и да осигурява помещение или контейнери за съхранение на трупове при температура не по-висока от 4°С. Ново и важно допълнение е изискването за кухня с трапезария или обособено място за хранене за работещите в птицевъдния обект (Чл. 7, т. 5), което е пряко насочено към намаляване на риска от външно замърсяване чрез персонала.
Тези изменения, извоювани с активната подкрепа и предложения на Съюза на птицевъдите, са инвестиция в бъдещето на бранша. Тяхното проактивно и стриктно прилагане ще осигури не само спазването на закона, но и ще укрепи позицията на българското птицевъдство като лидер в производството на здрави и качествени птици.
Кои са най-съществените предизвикателства, които новите изисквания поставят пред индустрията, и как Съюзът на птицевъдите планира да подпомогне своите членове в адаптацията към тях?
Съюзът действа проактивно, като разяснява детайлите и дава практически съвети, така че фермерите да извлекат максимални ползи
Веднага след публикуването на промените в Наредба № 44, всички членове бяха незабавно уведомени, с акцент върху най-съществените изменения. Предстоят мащабни обучения, за да се гарантира, че всеки разбира не само “какво”, но и “защо” тези промени са важни. Зонирането, особено Член 5 и Член 6, е сърцевината на протокола за предпазване от болести. Ясното разграничаване на зоните (Чл. 5, ал. 3) е оперативен принцип, като екипите трябва да бъдат обучени и наясно с границите и правилата за преминаване, за да се предотврати кръстосано замърсяване. Бялата зона е “чистата”, а черната е “мръсната”. Засилените изисквания за бялата зона в индустриалните ферми (Чл. 6, ал. 2) включват използване на материали, устойчиви на почистване и дезинфекция. Съществена промяна са мрежите на прозорците и клапите с око не по-голямо от 2 см/2 см, или до 5 см/5 см, ако вентилаторните отвори са с предпазни ламели, целящи максимално предотвратяване на достъпа на диви птици и гризачи. На всеки вход е задължително наличието на вана за измиване и дезинфекция на обувките и дозатор за дезинфекция на ръцете. Системата за отпадни води (Чл. 6, ал. 2, т. 2) трябва да е адекватна и функционална , а силозите за фураж (Чл. 6, ал. 2, т. 3) трябва да гарантират безопасно съхранение. Ако се използва ограден двор за разходка (Чл. 6, ал. 2, т. 4), той трябва да е без хранилки и правилно заграден.
Виждате ли потенциални ползи или подобрения за птицевъдния сектор в резултат на тези изменения, или смятате, че преобладават негативните последици?
Като изпълнителен директор на СПБ, активно участвала в процеса на промените на Наредба № 44, мога да споделя своето професионално убеждение, че няма изменения, които да доведат до негативни последици за птицевъдния бизнес. Напротив, тези промени са преформулирани и допълнени, за да бъдат максимално полезни и стратегически насочени. Целта е не просто спазване на регулациите, а лидерство в прилагането на най-добрите практики за биосигурност и ефективност. Нормативната база е хармонизирана с европейското законодателство и се прилага от всички държави членки на ЕС. Стриктното спазване на изискванията, особено въведените мерки за биосигурност, ще минимизира риска от поява и разпространение на особено опасни заболявания и зоонози. По този начин операторите от птицевъдния бизнес ще произвеждат по-качествена и безопасна продукция на националния и европейския пазар, което ще повиши конкурентоспособността им в дългосрочен план
Какви са дългосрочните последици от тази наредба за конкурентоспособността на българското птицевъдство на европейския и международния пазар?
Въвеждането на измененията в Наредба № 44 е ключов момент за бъдещето на българското птицевъдство, особено по отношение на конкурентоспособността на европейския и международния пазар. Съюзът на птицевъдите вярва, че тези промени са стратегическа инвестиция, която ще донесе значителни дългосрочни ползи. Българската нормативна база е напълно хармонизирана с европейското законодателство, което означава прилагане на същите високи стандарти като всички държави членки на ЕС. Новата Наредба № 44 допълнително прецизира и засилва тези изисквания, поставяйки българското птицевъдство наравно, а в някои аспекти дори пред някои европейски партньори по отношение на биосигурността. Най-съществената дългосрочна последица е драстичното минимизиране на риска от поява и разпространение на опасни заболявания и зоонози, като птичи грип. По-строгите изисквания за буферни зони, по-прецизното зониране и детайлните протоколи за хигиена, които Съюзът успя да отстоява и въведе, ще доведат до по-стабилен и здрав производствен процес. По-малко огнища означава по-малко производствени загуби, по-ниски разходи за борба с болести и, най-важното, непрекъснатост на доставките. С подобряването на биосигурността, българските ферми ще произвеждат по-качествена и безопасна продукция, което е от съществено значение за потребителите. Способността да се гарантира, че птиците са отгледани при най-високи стандарти на биосигурност, повишава доверието в българските продукти. Спазването на тези строги изисквания прави сектора по-конкурентоспособен, отваряйки нови пазари и укрепвайки позициите на съществуващите. Установените и ясно дефинирани високи стандарти за биосигурност правят българския птицевъден сектор по-привлекателен за нови инвестиции, търсещи стабилност и минимален риск. Тези изменения, за които Съюзът на птицевъдите работи активно, са отражение на еволюцията в разбиранията за ефективна биосигурност. Проактивното и стриктно прилагане на новите изисквания ще укрепи позицията на България като лидер в производството на здрави и качествени птици, водещо до по-устойчив, по-сигурен и по-проспериращ птицевъден сектор
Каква беше ролята на Съюза на птицевъдите в процеса на обсъждане и формиране на тези изменения, ако е имало такава?
Съюзът на птицевъдите в България изигра ключова и изключително активна роля в процеса на обсъждане и формиране на допълненията и измененията на Наредба № 44. Тези промени не са наложени отвън, а са резултат от общите усилия и конструктивния диалог на целия бранш. Съюзът инициира дискусии, предоставяше подробни анализи и конкретни предложения, базирани на опита и нуждите на своите членове.
Целият процес е пример за успешно публично-частно партньорство, където гласът на бизнеса е чут и уважен. Голяма част от предложенията и препоръките на Съюза бяха приети и напълно отразени в публикуваната Наредба № 44, което е доказателство за силата на единството и способността на Съюза да влияе позитивно на законодателния процес.
Имате ли конкретни предложения или препоръки към Министерството на земеделието и храните във връзка с прилагането или бъдещи корекции на наредбата?
Вярвам, че тези изменения в Наредба № 44 отразяват еволюцията на нашите разбирания за ефективна биосигурност в птицевъдството. Използвам тази възможност да изкажа благодарност за конструктивния диалог на членовете на работната група в Министерството на земеделието и храните. Надяваме се на плавен преход при внедряването на новите изисквания в практиката на всеки птицевъден обект.
Като Съюз на птицевъдите, ние вярваме в прагматичния подход. Нашата основна препоръка към Министерството на този етап е да продължим с тясното сътрудничество и открития диалог.
Важно е да се даде достатъчно време за прилагане на новите допълнения и изменения на Наредбата на терен, тъй като практическото им внедряване ще покаже дали има нужда от корекции или нови предложения. Ние ще бъдем в постоянен контакт с нашите членове и ще събираме активна обратна връзка за предизвикателствата, добрите практики и потенциалните области за подобрение.
В заключение, вярваме, че тези изменения в Наредба № 44 са важна стъпка напред. Проактивното и стриктно прилагане на новите изисквания ще осигури не само спазването на закона, но и ще укрепи позицията на България като лидер в производството на здрави и качествени птици. Заедно сме по-силни!
