Д-р Александрина Борисова, началник отдел „Контрол на храните“ към БАБХ: 2800 обекта могат да предлагат първични продукти

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
7 Минути

От 2017 г. досега има 50% растеж на регистрираните производители по Наредба 26

  • Д-р Борисова, колко са регистрираните производители на храни по Наредба 26 в страната и какво е тяхното разпределение по видове производство?
  • Според регистъра на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в средата на 2017 г. сме имали регистрирани по Наредба 26 1812 обекта. През 2018 г. към същия период са регистрирани 2554 производители, а към момента на 2019 г. те вече са 3021. Цифрите са показателни, че от 2017 г. до 2019 г. имаме нарастване с почти 50% на броя на регистрираните производители по Наредба 26. Към момента може да се отбележи, че от тези 3021 оператора първични продукти могат да произвеждат и да предлагат на пазара над 2800. Това са обекти за мляко, мед, яйца и месо от птици и зайци, заклани във фермата. 138 са обектите, които могат да предлагат обработени или преработени храни, като от тях 128 са за производство на млечни продукти, които са много актуални на фермерските пазари. За месни продукти от тези 138 са 10 обекта. Това само по себе си говори, че, първо има голямо търсене и, второ – голяма част от земеделските производители всъщност решават, че могат да доставят директно на пазара до крайния потребител храни, които произвеждат самите те, без да преминават през различни прекупвачи и да скъсят веригата до максимум. Това не се случва без участието на контролния орган. Това, че тези изисквания са минимизирани и не са толкова тежки, като за останалите обекти, които са по европейското законодателство, не означава, че храните, които произвеждат, са опасни. Напротив, тези обекти регулярно подлежат на контрол, на самоконтрол, на официален контрол по отношение на взимане на проби от тях. Преди известно време правихме масова тематична проверка, свързана с качеството на предлаганите храни и мога да ви кажа, че нямаше несъответствия при лабораторните анализи, които бяхме взели. Така че потребителите могат да са спокойни. Освен това всички фермерски пазари започват с контрол от страна на Областните дирекции по безопасност на храните. Инспекторите проверяват дали действително всеки обект, предлагайки храната на масата си, е производител, а не прекупвач, регистриран ли е, какви документи придружават храната, следи се за лабораторни протоколи за анализи на предлаганата храна, етикетирането и др. Така че скъсявайки веригата от производителя до клиента, да не се случват грешки и да могат потребителите да са спокойни за храните, които купуват на тези фермерски пазари.
  • В Наредба 26 има изискване към производителите на продуктите да продават в областта по регистрация и в една съседна. Това не е ли прекалено ограничено предвид територията на страната? Някои фермери се оплакват от това правило.
  • Това правило е валидно за определени групи храни. Например, медът може да се реализира на територията на цялата страна. Ние сме орган по изпълнението на Наредба 26 и контролираме правилата, посочени в тази наредба. Така че фермерите, които са недоволни, могат да внесат предложение за промяна в Министерство на земеделието, храните и горите. Не бива да се забравя и фактът, че това е дерогация, от която ние се възползваме, и това е всъщност ограничена, локална, местна дейност, която е обвързана с количествена реализация, територия на разпространение и др.

Във връзка с фермерите има и друг документ, Наредба 4, която разрешава на тези стопани, които отглеждат животни, да си правят кланици към животновъдните обекти, където да колят собствените си животни. Тя също е с доста облекчения в сравнение с общите изисквания на голямото и тежко, т. нар. европейско законодателство. Тук също има вече доста бизнесоператори и фермери, които са се възползвали. В тази наредба специфичното е, че няма ограничения за реализацията на храните и добитото месо получава елипсовидна здравна маркировка от официалния ветеринарен лекар и то може да се реализира на територията на цялата страна. Имаме вече 10 регистрирани такива кланични пунктове към животновъдни обекти, които могат да колят различни видове животни – прасета, едри преживни животни, дребни преживни животни. Тези обекти също не бива да се пренебрегват като възможност за скъсяване на веригите и реализация на месото от фермера директно до потребителя.

  • Предстои разработването на наредба или правилник за провеждането на фермерските пазари. Според Вас къде са най-големите подводни камъни? Къде има слаби места и пропуски в момента?
  • Разработването на подобен документ би било много полезно по отношение на дейността на самите фермерски пазари, защото е много важно хората, които искат да участват в тях, да знаят, че там има правила. Това не е място, където ти решаваш да изнесеш от своето мазе 10 буркана и да ги занесеш там, защото те са домашни. Полезно ще е и за нас, защото в момента много голям потенциал от нашия ресурс се използва да даваме информация на лица, които имат интерес от такова производство. Така че унифицирайки едно такова ръководство за начина на функциониране на тези фермерски пазари ще е много полезно и за двете страни.

Подводните камъни, които се появяват при фермерските пазари, са свързани именно с незнанието на хората, които искат да участват в тях. Трябва да се знае кой организира този пазар, кой носи отговорността за него, едно лице, което трябва да извърши някакъв предварителен контрол на хората, които ще предлагат храните на този фермерски пазар. Да се знае, че те имат правото да правят това. Ако са плодове и зеленчуци, че те са регистрирани земеделски производители. Ако ще се предлагат храни от животински произход, производителите трябва да са регистрирани по Наредба 26 било като първични продукти, или като такива, които имат правото да преработват и обработват храни. Има доста организации, с които работим в тясна връзка, които дават необходимите консултации на всеки, който иска да произвежда. Те подпомагат хората в организирането на процеса, за регистрацията им, за въвеждането на системи за самоконтрол, за начина на представяне на продуктите на фермерските пазари.

 

 

ЕТИКЕТИ:
Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА