Отговорните органи в държавите членки трябва да изготвят и публикуват анализи за въздействието на въвеждането на новите технологии върху работните места и работниците в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Те трябва да бъдат подготвени в социално партньорство и диалог с работодатели, служители и техните синдикати. Това е един от изводите в доклад на комисията по земеделие и развитие на селските райони, който беше представен от българския евродепутат Иво Христов, предадоха от неговата пресслужба.
В доклада се посочва още, че въпросите, свързани с благосъстоянието, подобряването на условията на труд, защитата на поминъка на земеделските производители, както и изискванията за безопасни храни, приспособимостта на производителите към новите технологии с
изкуствен интелект, намаляването на високите производствени разходи за европейските фермери, хуманното отношение към животните и други етични и социални аспекти трябва да бъдат приоритет, когато става въпрос за оценка на приложимостта и въздействието на изкуствения интелект и подобни технологии в сектора и селските райони.
В доклада се посочва още, че постиженията на изкуствения интелект и дигитализацията трябва да бъдат достъпни за всички земеделски производители и животновъди, независимо от размера и местоположението на тяхното стопанство. Малките и средни предприятия трябва да бъдат подпомогнати в своята дигитална трансформация поради ограничения им ресурс. Когато се използват публични средства, научните изследвания, разработването и прилагането на изкуствен интелект следва да се ръководят от принципа „публични средства – публични данни“. Всяко публично финансиране на изкуствен интелект в селското стопанство следва да е съсредоточено върху цялостни решения в областта на околната среда, изменението на климата и продоволствената сигурност.
Инвестициите в изкуствен интелект крият значителен финансов риск, според доклада, и могат да доведат до задълбочаване на свръхзадлъжнялостта на земеделските стопани, с което да се увеличи тяхната зависимост от други участници в селскостопанския сектор и да се способства за пренасочване на стойността, произведена от земеделските стопанства, към доставчиците на агрооборудване.
Докладът призовава Европейската комисия да включи прецизното земеделие като ключов компонент в стратегията „От фермата до трапезата“, за да се създаде възможност за пълноценно използване на нейния потенциал за устойчиво управление на ресурсите и ефективно производство на храни. Поставя се акцент върху факта, че Европейската комисия трябва да извърши задълбочен анализ на въздействието на съответните технологии, върху най-често отглежданите селскостопански животни като говеда, овце, кози, свине, птици и пчели, което ще бъде от решаващо значение за проектирането и внедряването на изкуствения интелект в ЕС.
На експертна дискусия по темата Иво Христов изрази мнението си, че част от кредото на европейския подход в сферата на изкуствения интелект е човекът да съхрани контрол над изкуствения интелект. „Дали ще успеем, зависи от нашия разум и волята ни“, смята евродепутатът.