Протестът на овцевъдите, който разбуни духовете вчера, вече е в историята – който викал, викал, който гледал сеир – и той сега си почива. Остават обаче въпроса – защо беше организирана тази шумотевица в центъра на София и кой спечели от нея. Част от загубилите ги знаем поименно, и това някак неизбежно навява на мисълта, че бяхме свидетели на един
инсцениран и изключително политизиран протест,
подготвен предварително с всички необходими детайли – от пристигането със специално наети автобуси, до ангажирането на роми за участие в митинга. Едва ли тези хора са овцевъди, но за тяхното включване дължат обяснение организаторите от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА). Основният проблем на бунтуващите се в крайна сметка не са евтаназираните животни в Странджа, а налагането с викове на претенции, които всъщност не са особено лицеприятни. И тук не става дума само за това колко експерти в земеделското министерство не са им удобни, а за искането да получават обвързана подкрепа за животните си без да имат задълженията, които изпълняват колегите им от другите браншове. Може би утре и зеленчукопроизводителите ще поискат да не доказват с фактури колко чушки и домати са продали.
Четете още: Браншът възразява срещу атаките към министър Порожанов и уволнението на Георги Праматаров
Кой ще плати за масрафа, ако цялото овцевъдство отиде на кино
В същото време е повече от ясно – убийството на овцете и козите в Шарково и другите засегнати села е трагедия, но засега става дума за малки стопанства на малка територия от страната. Как ще изглежда обаче картината, ако болестта се разнесе из цялата държава от „състрадателните“ хора, които правят вериги около стадото на баба Дора или от нелегално продадени в суматохата овце с цел да се спечелят стотина лева. Под ножа ще минат над 1 милион животни, чийто стопани също се издържат от овцевъдство и козевъдство, плащат си данъците на държавата и имат сериозен бизнес. Ще се закрие един цял подотрасъл, вероятно за години. И тогава наистина ще има „Заблеяло ми агънце“ само в тъжните старовремешни песни. А новините, че ядем вносни агнета вече ще бъдат единствени, тъй като родна стока няма да има.
Опасност дебне от всякъде
Две чуми и един грип. Това е на първо четене. Чумата по дребните преживни животни е най-модерната, тя нахлува от юг. Африканската чума по свинете пълзи от север, а птичия грип, който изпрати вече в небитието милиони птици, кръжи из цялата страна. Нищо, че никой не си мръдна пръста, камо ли да протестира за тази евтаназия, която за стопаните не е по-малко тежка загуба. Къде бяха активистите, които се търкалят сега по пътищата. Но това е друга тежка тема, която ще струва толкова много пари.
Кой иска да се стигне до такава ситуация?
Дават ли си сметка протестиращите зяпнали по лидера си, че утре той ще бъде генерал без армия. Готови ли са да останат без стадата си. Всъщност кой, каквото и да говори – накрая става дума за пари. И то не за тези, с които обезщетяват сега стопаните на болните животни. За хората в този хубав, но изоставен български край тези суми съвсем не са малка, напротив парите са доста над реалната цена на едно животно преди да избухне заразата. Май по-големия проблем е когато секнат под една или друга форма кранчетата, от които капят средства за развъдни организации и други подобни благини.
А за политиците яхнали овцете – неприлично е по този грозен начин да се използва тази трагедия, която засяга не само живота на овцете и козите, живота на техните стопани, но и заплашва да запали пожар в цялата страна. Техните интереси, няколко месеца преди поредните избори, този път за европейски парламент са повече от ясни. Масите трябва да се подгряват със зрелища. За масрафа плащат същите подведени хора, само че когато падне адреналина и трябва да погледнат живота без пудра и грим.
Язък за животните, язък за хората, язък за народа, че все още се хваща на горещото хоро на опозицията. Хем да му пари под краката, щем да подскача, нещо като нестинари, но без подготовка…
