Лековитата билка лети в Космоса, за да ободрява астронавтите
Стефан Спасов е млад фермер, зет в село Ляски (официално име Ново Лески) – малко, красиво село в община Хаджидимово, с чиста природа в южната част на Пирин. Някога тук имало много лешници, но днес са рядко срещани. Преди десетилетия местните обработвали предимно тютюн, а сега отглеждат предимно зеленчуци и събират билки.
Селото е в подножието на връх Свети Дух, на 1 412 метра надморска височина и е с много ценно естествено находище на мурсалски или пирински чай. Тук му казват също Али ботуш, защото е близо до едноименния връх. Преди 11 години Стефан заедно с брата на съпругата му, решили на 100 метра от естественото находище на ценния чай да разсадят коренчетата му в два реда. Днес се грижат за плантация от 8 дка, която е биосертифицирана с документи от Българска академия на науките, а също и от лаборатория в Германия. От там твърдят, че материалът, който им даваме, е с най-добро качество, обяснява Стефан.
Спецификите на пазара
Забранено е мурсалският чай да се бере в естественото му находище, тъй като много хора не знаят как да берат правилно и го късат зелен, когато етеричните му масла са малко. Скубят го от корен и унищожават находището. Мурсалският чай е многогодишно растение, но след 5-ата година добивът му пада, тогава билкарите го пресаждат и размножават.
„Добивът ни е свързан с реализацията на продукта. Стигнали сме до едно ниво, при което покриваме търсенето на пазара и при по-голям интерес имаме възможност да реагираме. Ако има повече търсене, можем да увеличим и добива“, казва Стефан.
Тази есен обаче Стефан планира да намали площите поради липса на пазари. „Нашият чай се продава в Германия като 100% природен продукт с международен биосертификат. Там е познат като гръцки планински чай. Изкупвачите плащат на нас цената за България, не може да се вземе цена като за Германия“, разказва младият билкар и допълва, че в България успяват да получат по-добра цена единствено за биопродукцията. „Вече имаме постоянни клиенти и това ни дава сили и оптимизъм да продължаваме напред“, казва той. В София неговият мурсалски чай се продава в няколко специализирани магазина, реализират продажби и чрез лични контакти с клиенти в цялата страна. Като членове на Българска Асоциация Биопродукти (БАБ) участват в изложения за храни.
Некачественият чай горчи
Вкусът и ароматът на качествения мурсалски чай е съвсем различен от некачествения от Турция и Албания, който у нас се пакетира като български и цената на истинския се подбива. При ръчното бране се запазват отличните качества на чая, а това не може да стане при машинното бране, според Спасов. Некачественият чай е горчив, а истинският няма нищо общо с този вкус, отбелязва младият билкар.
На фермерските пазари пред Министерство на земеделието и храните той предлага над 20 вида билки, събрани от планината, сред които риган, мащерка, жълт кантарион, липа, лайка, невен, маточина, живовляк, бял равнец, мента, цвят от бъз, бабини зъби и др. Продават ги отделно и в 5 основни комбинации от чайове, които помагат при различни здравословни проблеми – простуда, стрес, при проблеми с бъбреците и простатата, както и при стомашни неразположения.
Мурсалският чай е най-продаваният сред останалите билки, предлагани от Стефан, вероятно поради положителната си слава в народната медицина. В Западна Европа експериментират с него в лечението на Алцхаймер. Освен това мурсалският чай е намирал положително приложение при полети в Космоса, като ободряваща напитка за космонавтите. „Нашият пирински чай съдържа жизненоважни микроелементи като селен, цинк, мед и биологично активни, поддържащи здравето субстанции, сред които флавоноиди, тепрпеноиди, етерично масло и други“, отбелязва младият билкар.
Сироп от зелени орехчета и кестенов мед
Стефан предлага също сладка от бъз, зелени шишарки, зелени смокини, диви ягоди и боровинки от планината. „Сиропът от зелени орехчета е един от най-търсените ни продукти“, посочва Стефан. „Само витамин С в него е 50 пъти повече от цитрусите, затова е мощен имуностимулатор. С него организмът се чисти от тежки метали и токсини, регулира работата на храносмилателната система, полезен е за щитовидната жлеза, защото съдържа йод.“ Сиропът приготвя с мед, който сами добиват от 13 кошера в планината. „Преди години се наложи да ги имаме, защото като събирахме семенца от чая, видяхме, че не стават коренчета от тях и на третата година сложихме пчели да опрашват чая. Така стана по-многоброен. Имаме билков мед, манов мед и кестенов мед. Пчелина караме в началото на юни в планината Беласица при кестените. В продължение на три седмици кестенът цъфти и е добре пчелите да са тогава там. Само ние произвеждаме кестенов мед в България“, казва Стефан.
Помощ от хората
Според Стефан билкосъбирането не е толкова лесно. Няколко опитни възрастни жени от селото помагат при събирането на билките. Сушат ценните растения на естествен въздух в бивша сграда на „Булгартабак“. Младите предприемачи се отказали да кандидатстват за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони, когато разбрали, че трябва площите с мурсалски чай да се увеличат значително, за да бъде подпомагано отглеждането. „Не е възможно да имаш големи площи с мурсалски чай в планината“, категоричен е Стефан и посочва примера, че производителите в Гърция получават финансова подкрепа за отглеждане на чая.
