През 2016 г. чемшировият молец се е разпространил повсеместно в България и е нанесъл значителни щети по чемшира. През пролетта на 2017 г. нападенията на молеца са продължили, като преобладаващата част от нападенията са причинени от гъсеници 2-ра и 3-та възраст. Това се казва в анализ на Николай Спасов, младши експерт в Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Предполага се, че чемшировият молец е проникнал в България от Румъния, като е установяван спорадично и непостоянно. Чемшировият молец е неприятел, който напада растения от род Buxus. За негова родина се счита Азия. За първи път в Европа видът е бил открит през месец май 2007 г. в Германия. В следващите години той е продължил да се разпространява в Германия и близките страни.
Разпространява се при търговия
Като основен метод за разпространение на дълги разстояния се смята търговията със заразени растения или растителни части от род Buxus, където има яйца и млади ларви. Като средство за забавяне разпространението на вредителя и за ограничаване на нападенията от чемшировия молец експертите посочват, че трябва да се повиши осведомеността на обществото.
Естествената скорост на разпространение на възрастните индивиди е в рамките на 7-10 км. 
Годишно, според изследвания, направени в Швейцария. Гъсениците се хранят главно с листата на чемшира, но могат да нападат и кората. Типичните симптоми включват увреждане на ръбовете на листата, като понякога остава само нерватурата на листа. При силно нападение може да настъпи силно обезлистване на растението. Чемшировият молец има две или три поколения годишно, но в зависимост от температурите може да развие и четвърто. Видът презимува, като ларва здраво захваната за листата в пашкули. Пеперудата снася от 5 до 20 яйца от долната страна на чемшировите листа, от които се излюпват ларвите.
Поради голямата мобилност на възрастните и широкото разпространение на растенията гостоприемници, след като бъде установен в дадена територия, чемшировият молец трудно може да бъде унищожен.
Ръчно отстраняване на гъсениците
Ефективна мярка за намаляване на повредите при младите растения е ръчното отстраняване на гъсениците, ако се повтаря през 2 – 3 дни. Друг начин за контрол е използването на UV-светлинни капани или феромонови уловки. Относително ефикасен метод е обливането на нападнатите растения със силна струя вода, която отмива напълно ларвите и отчасти яйцата. Към момента биологичните мерки за контрол не са достатъчно ефективни за контрола на чемшировия молец. Поради тази причина е необхомо въвеждането на специфични паразитоиди от района на произход. Те могат да бъдат единственият дългосрочен вариант за контрол в естествените местообитания.
Химическият контрол с контактни или системни инсектициди е много ефективен, но може да доведе до загиването на полезните видове, които използват чемшира като местообитание. Поради забраната за третиране с химични субстанции в обществените паркове и градини най-предпочитан метод за контрол на молеца е прилагането на биоинсектицидите на базата на Bacillus thuringiensis, тъй като те са безвредни за човека и околната среда.
