България уедрява земеделската си земя по-бързо от Германия

Лилия Александрова
Лилия Александрова
5 Минути

Броят на земеделските стопанства е с тенденция на намаляване във всички държави членки на ЕС. Окрупняването им обаче протича с различни темпове в различните държави на Стария континент. Ако вземем за пример Германия, там се наблюдава забавяне в процеса на окрупняване. Различна е ситуацията в България и тук тенденцията все още е прогресивна. Данните от най-новото преброяване на земеделските стопанства у нас, направено през 2020 г. показват, че земеделските стопанства в страната наброяват 132 400 или с 64% по-малко спрямо броя, отчетен по време на предишното анкетиране, направено през 2010 г. Броят на фермите в Германия пък е намалял с 35 600 през последните 10 години, което значи, че всяка година средно 3 560 компании затварят портите си завинаги. През 2020 г. са преброени 263 500 стопанства, а използваната в селското стопанство площ остава почти постоянна – 16,6 милиона хектара.

директни плащания, заснемане, Agrozona.bgПовече големи ферми

Намалението в броя на стопанствата у нас по никакъв начин не води до намаляване на земеделската дейност в страната, отбелязват родните статистици и уточняват, че то се дължи на увеличението на използваната земеделска площ (ИЗП) от едно стопанство, както и от увеличение на средния брой на отглежданите животни в стопанствата.

Общата площ на земеделската земя, стопанисвана у нас е 3 957 хил. ха през 2020 г., което представлява ръст с 9% спрямо 2010 г. и с 36% спрямо 2003 г. Средната използвана земеделска площ на земеделските стопанства нараства до 33 ха, при 10 ха през 2010 г. Значително намалява броят на стопанствата с използвана земеделска площ под 10 ха спрямо 2010 г., а около 80% от малките ферми с площи до 1 ха са спрели да съществуват. Около 9% от фермите стопанисват 85% от земеделската земя и те са с размери 50 ха и повече. Броят им се увеличава с 28% спрямо преброяването през 2010 г.

В Германия средният размер на фермите през 2020 г. е 63 ха земеделска площ, което може да се сравни с 56 хектара преди повече от десет години. 86% от фермите обработват 100 хектара или по-малко, като броят на тези компании е намалял с почти 40 100 до около 225 400 в сравнение с 2010 г. Броят на фермите със земеделска площ над 100 хектара се е увеличил с около 4 500 до около 38 100 от 2010 г. насам. Това означава, че 14 % от всички ферми обработват 62 % от общата земеделска площ в Германия. Според Федералната статистическа служба обаче темповете на структурни промени се забавят: В периода от 2016 до 2020 г. годишният спад в броя на фермите е бил 3 000, а увеличението на площ на стопанство е 0,6 хектара. От 2010 до 2016 г. броят на фермите се свива с 4 000 годишно, а увеличаването на площта е с 0,8 хектара.

Повече площи със зърнено-житни култури

През 2020 г. относителният дял на обработваемата земя в България е 84% от използваемата земя на открито. Постоянно затревените площи са 14%, а трайните насаждения – над 2%. С около 3% се увеличава относителният дял на постоянно затревените площи спрямо 2010 г. През 2020 г. обработваемата земя e 3 318 600 ха. Зърненожитните култури са 60% от обработваемата земя , а техническите – 31%. Тенденцията към увеличаване на площите на зърнено-житните култури се запазва и през 2020 г. те са с 11% повече спрямо 2010 г. и с 24% повече спрямо 2003 г. От зърнено-житните култури най-голям остава относителният дял на пшеницата, а от техническите – на слънчогледа.

Все по-голяма нужда от допълнителни дейности

През 2020 г. около 111 700 ферми (42%) в Германия заявяват, че генерират продажби от допълнителни дейности, извършвани във фермата. През 2010 г. делът на тези стопанства е само 31%. В повече от една пета от тези предприятия (21%) продажбите от допълнителните източници на доход вече са допринесли за генериране на половината или повече за общия оборот на съответното предприятие, докато през 2010 г. това се отнася само за 13% от предприятията. Най-често фермите с алтернативни доходи получават допълнителен доход от работа в горското стопанство (34%) и в този контекст от обработка и преработка на дървесина с 13%, последвана от производството на възобновяема енергия (31%).

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА