Тазгодишната реколта може да бъде двойно по-голяма, отколкото през 2020 г
В страна, където полетата със соя и царевица доминират в селскостопанския пейзаж, реколтата от пшеница през този сезон в Бразилия е на път да постави нов производствен рекорд и да се доближи до целта на правителството за постигане на самозадоволяване с пшеница през следващите пет години и да стане нетен износител на културата от 10 години, пише порталcj Graincentral, позовавайки се на аналитичен доклад на Safras & Mercado.
Консултантите в агробизнеса Safras & Mercado очакват бразилските фермери да приберат 10,9 милиона тона пшеница тази година, в сравнение с прогноза за началото на сезона от 10,5 милиона тона.
Ако завишената прогноза се сбъдне, тазгодишната реколта ще бъде със зашеметяващите 41,2% по-висока от предишния рекорд от 7,7 милиона тона, поставен само през миналия сезон, и повече от два пъти реколтата за 2019-2020 г. от 5,2 милиона тона.
Потенциалната рекордна реколта беше подпомогната от значително увеличение на засадената площ от 2,7 милиона хектара през 2021-2022 г. до 3,2 милиона хектара, когато засаждането приключи в края на юни. Това е втората по големина площ с пшеница в Бразилия след 3,3 милиона хектара, засети през сезон 1990-91, от които са събрани само 3,3 милиона тона.
Постигнат е значителен напредък в разработването на хибридни сортове пшеница, по-подходящи за тропическите условия, а фермерите реагираха и на високите световни цени на пшеницата през последните няколко години.
Ако прогнозата за бразилското производство на пшеница на Safras & Mercado се окаже вярна, страната може да види допълнителни възможности за износ, тъй като световните цени на храните продължават да растат.
Предвид силното търсене на пшеница на световните пазари, бразилските производители се надяват да спечелят по-високи приходи от износ в щатски долари, за да компенсират нарастващите производствени разходи предвид рязкото обезценяване на бразилската валута. Торовете са един от най-големите производствени разходи, тъй като Бразилия произвежда само 15 процента от нуждите си.
Износът за Близкия изток и Северна Африка се очаква да нарасне пропорционално повече, отколкото за други страни.
