Браншът: Изоставените лозя се увеличават, липсва предвидимост за сектора
Юлиана Стоичкова
ПУБЛИКУВАНО НА 17.03.2023 16:02
Производителите на винено грозде настояват то да бъде включено в програмата за зимни пръскания, както да бъде разработена стратегия за 25 години напред
На 21 февруари изпратихме писмо до Министерството на земеделието, в което зададохме определени въпроси. Вчера изпратихме второ с малки промени. Все още нямаме отговор и затова апелираме за спешна среща, тъй като не виждаме адекватна реакция от министерството и отново сме най-ощетени от всички сектори в земеделието. Това каза Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) по време на пресконференция в БТА.
От бранша обясниха, че събитието е предизвикано от продължаващите проблеми в сектора, като приемането на новите технологични карти от страна на Министерство на земеделието и липсата на яснота за използването им, крайно недостатъчното, неправилно и несправедливо разпределение на средствата от финансови помощи и липсата на информация как са определени ставките за подпомагане за 2023 г., новия лозарски регистър и липсата на прозрачност при неговото създаване, Стратегическия план и налагащи се изменения, икономическата нецелесъобразност на агроекологичните мерки и липсата на програма за техника, позволяваща кандидатстването на отделни земеделски стопани, а не организации от такива, липса на подпомагане за зимните пръскания при лозовите насаждения.
Според Василев миналата седмица в Пловдив са били разгледани разработените от Аграрен университет – Пловдив технологични карти, като мненията за тях са били разнопосочни. „Ние ги разгледахме много подробно и нашият сектор смята, че те се приближават до истината, но там се вижда нещо важно за нас – изключителният дисбаланс между приходи и разходи, над 100 процента в нашия бранш“, допълни председателят на НСБЛ.
По думите му имат много проблеми, за които получават обещания, но те не им вършат работа. Такава е ситуацията и с екомерките в Стратегическия план, които „не са разработени така, че да има икономическа полза от тях“.
„Как министър Явор Гечев и екипът му успяха за два месеца да сътворят Стратегически план, който ще определя политиката за 4 години напред за цялото земеделие, и сега всички браншове са недоволни“, пита Даниел Ангелов, член на УС на НСБЛ и гроздопроизводител от Монтана. Според него и по отношение на климатичните промени държавата не предприема нищо, за да помогне на земеделските производители.
„Обещана беше и техника, която да можем да използваме в лозарските си стопанства, но в крайна сметка това не се случи. Има само за група организации, което за нас не е приложимо. А вземайки предвид проблемите с работната ръка, без техника и подпомагане за нея няма как да оцелеем“, посочи Калин Иванов, член на УС на НСБЛ. Ангелов обясни, че нашите работници получават в пъти повече в съседни държави, „пари, които ние просто не можем да си позволим“, заяви той.
Друг ключов проблем е обещанието, че през март 2023 г. ще има действащ публичен лозарски регистър, за да се види действително колко лозари са останали. „Много колеги се отказаха. България е море от изоставени лозя. Водим се 630 000, а сме останали не повече от 300 000, затова настояваме за лозарския регистър – за да е ясно при кого отиват тези субсидии“, подчерта Василев.
„Заниженият контрол на държавата е факт, липсата му е факт. Ние приветстваме контрола, редовен и за всички производители“, посочи Ангелов.
Според председателят на НСБЛ нямаме никаква целенасочена политика от години, за който и да е сектор на земеделието. За лозарството не се консултират нещата с бранша, а той има идея как може да се справи.
„Ние сме единствената страна в ЕС, която не защитава собственото си производство. Същевременно истината е, че на Европа не ѝ трябваме като конкурент, а като пазар“, коментира Атанас Василев.
По думите му най-голям проблем е липсата на предвидимост, тъй като им е било обещано да се разработи стратегия, която да обхваща поне 25-годишен период, да се разработят мерки за спасяване на бранша.
„Да знаем на какво да разчитаме. Минималната работна заплата се вдигна, което са повече разходи за нас. Между 15 и 20 процента е увеличението на препаратите, според най-новите цени“, информира председателят на НСБЛ.
„От всички институции – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Министерство на земеделието (МЗм), Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), не получаваме никакво разбиране и никакво съдействие. Ние сме единствените, които нямаме право на подпомагане за зимно пръскане. За нас това е много важно да се случи, макар че сумата не е голяма. И по този въпрос все още нямаме решение“, сподели Калин Иванов.
„Виненото грозде е продукт, суровина. Поради тази причина Европа не желае да субсидира нещо, което не влиза в менюто за изхранване на населението. Това ни обясни заместник-министър Тодор Джиков“, каза Марин Калнев, член на НСБЛ и собственик на малко лозарско стопанство 150 дка. Той сподели за посещение в Свиленград вчера, където са му съобщили, че 3500 дка вече са изоставени. „Това значи, че другата година тези лозя няма да могат да се рекултивират“, обясни Калнев.
