Браншът: Изоставените лозя се увеличават, липсва предвидимост за сектора

Юлиана Стоичкова
Юлиана Стоичкова
6 Минути

Производителите на винено грозде настояват то да бъде включено в програмата за зимни пръскания, както да бъде разработена стратегия за 25 години напред

На 21 февруари изпратихме писмо до Министерството на земеделието, в което зададохме определени въпроси. Вчера изпратихме второ с малки промени. Все още нямаме отговор и затова апелираме за спешна среща, тъй като не виждаме адекватна реакция от министерството и отново сме най-ощетени от всички сектори в земеделието. Това каза Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ) по време на пресконференция в БТА.

От бранша обясниха, че събитието е предизвикано от продължаващите проблеми в сектора, като приемането на новите технологични карти от страна на Министерство на земеделието и липсата на яснота за използването им, крайно недостатъчното, неправилно и несправедливо разпределение на средствата от финансови помощи и липсата на информация как са определени ставките за подпомагане за 2023 г., новия лозарски регистър и липсата на прозрачност при неговото създаване, Стратегическия план и налагащи се изменения, икономическата нецелесъобразност на агроекологичните мерки и липсата на програма за техника, позволяваща кандидатстването на отделни земеделски стопани, а не организации от такива, липса на подпомагане за зимните пръскания при лозовите насаждения.

Според Василев миналата седмица в Пловдив са били разгледани разработените от Аграрен университет – Пловдив технологични карти, като мненията за тях са били разнопосочни. “Ние ги разгледахме много подробно и нашият сектор смята, че те се приближават до истината, но там се вижда нещо важно за нас – изключителният дисбаланс между приходи и разходи, над 100 процента в нашия бранш”, допълни председателят на НСБЛ.

По думите му имат много проблеми, за които получават обещания, но те не им вършат работа. Такава е ситуацията и с екомерките в Стратегическия план, които “не са разработени така, че да има икономическа полза от тях”.

“Как министър Явор Гечев и екипът му успяха за два месеца да сътворят Стратегически план, който ще определя политиката за 4 години напред за цялото земеделие, и сега всички браншове са недоволни”, пита Даниел Ангелов, член на УС на НСБЛ и гроздопроизводител от Монтана. Според него и по отношение на климатичните промени държавата не предприема нищо, за да помогне на земеделските производители.

“Обещана беше и техника, която да можем да използваме в лозарските си стопанства, но в крайна сметка това не се случи. Има само за група организации, което за нас не е приложимо. А вземайки предвид проблемите с работната ръка, без техника и подпомагане за нея няма как да оцелеем”, посочи Калин Иванов, член на УС на НСБЛ. Ангелов обясни, че нашите работници получават в пъти повече в съседни държави, “пари, които ние просто не можем да си позволим”, заяви той.

Друг ключов проблем е обещанието, че през март 2023 г. ще има действащ публичен лозарски регистър, за да се види действително колко лозари са останали. “Много колеги се отказаха. България е море от изоставени лозя. Водим се 630 000, а сме останали не повече от 300 000, затова настояваме за лозарския регистър – за да е ясно при кого отиват тези субсидии”, подчерта Василев.

“Заниженият контрол на държавата е факт, липсата му е факт. Ние приветстваме контрола, редовен и за всички производители”, посочи Ангелов.

Според председателят на НСБЛ нямаме никаква целенасочена политика от години, за който и да е сектор на земеделието. За лозарството не се консултират нещата с бранша, а той има идея как може да се справи.

“Ние сме единствената страна в ЕС, която не защитава собственото си производство. Същевременно истината е, че на Европа не ѝ трябваме като конкурент, а като пазар”, коментира Атанас Василев.

По думите му най-голям проблем е липсата на предвидимост, тъй като им е било обещано да се разработи стратегия, която да обхваща поне 25-годишен период, да се разработят мерки за спасяване на бранша.

“Да знаем на какво да разчитаме. Минималната работна заплата се вдигна, което са повече разходи за нас. Между 15 и 20 процента е увеличението на препаратите, според най-новите цени”, информира председателят на НСБЛ.

“От всички институции – Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), Министерство на земеделието (МЗм), Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), не получаваме никакво разбиране и никакво съдействие. Ние сме единствените, които нямаме право на подпомагане за зимно пръскане. За нас това е много важно да се случи, макар че сумата не е голяма. И по този въпрос все още нямаме решение”, сподели Калин Иванов.

“Виненото грозде е продукт, суровина. Поради тази причина Европа не желае да субсидира нещо, което не влиза в менюто за изхранване на населението. Това ни обясни заместник-министър Тодор Джиков”, каза Марин Калнев, член на НСБЛ и собственик на малко лозарско стопанство 150 дка. Той сподели за посещение в Свиленград вчера, където са му съобщили, че 3500 дка вече са изоставени. “Това значи, че другата година тези лозя няма да могат да се рекултивират”, обясни Калнев.

Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството. В agrozona.bg приоритет са й производството и пазарите на плодове и зеленчуци, лозарството и винарство, пазарът на земя и хоби градинарството.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА