Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и био-ягодоплодните: Стопаните настояват да се открие програма от държавни помощи за закупуване на индивидуални системи срещу опасните валежи
– Г-н Петков, какъв е размерът на площите, на които се отглеждат малини и ягодоплодни през 2019 г.? Каква е тенденцията в това отношение през последните години, накъде върви производство?
– През 2018 г. площите, които са заети с малини и ягодоплодни са общо около 23 800 дка, но след подадените заявления за очертаване на площи в кампания 2019 се наблюдава спад с около 1800 дка, което показва, че браншът изпитва сериозни затруднения. В същото време се наблюдава тенденция за подмладяване на насажденията. Целта на стопаните е да се промени сортовата структура на насажденията, като от индустриални сортове се премине поетапно към сортове за пресния пазар. Този процес за подмладяване на насажденията е добър, но ако не бъде пресметнат правилно, вместо ползи може да доведе до загуби на редица производители, но това е въпрос на време.
– Какъв е към момента сезонът по отношение на ягодите? На колко площи се отглеждат те и каква е реколтата? Какви са цените на качествената българска ягода и бива ли тя притисната от чуждото производство?
– Площите с ягоди през последните години са около 6300 дка. През тази година при ягодите имаше големи загуби, които бяха получени в следствие на падналите градушки. Например в град Летница имаше три градушки и повсеместно загубите са много големи, достигат до 100%.
По отношение на натиска трябва да признаем, че има натиск на българското производство най-вече от гръцки ягоди, но напоследък се наблюдава внос на ягоди дори от Албания.
По повод вносните ягоди все още имаме сериозни спорове с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за това, че в България все още не са разрешени високотехнологични препарати за растителна защита, както са във всички страни около нас – Гърция, Сърбия, Румъния и Турция. Българските ягоди мухлясват за 3 дни, а гръцките се продават на пазара или борсите над 5-7 дни и нищо им няма. За съжаление БАБХ не прави химични анализи на вносните ягоди и не санкционира вносителите, но ако български производител на ягоди си позволи да използва същите препарати за растителна защита, които се използват в Гърция, веднага бива глобен, а продукцията изтеглена от пазара с единствен мотив, че тези препарати не са разрешени в Република България. По този повод ние се чувстваме силно дискриминирани от една страна, че сме в ЕС и има директива за взаимно признаване на тези препарати, но БАБХ не желае да го направи, а от друга, че не се защитава българският потребител да не консумира плодове, пръскани с неразрешени в България препарати. От Българската Асоциация на малинопроизводителите и био-ягодоплодните (БАМ-я) вече 4 години сигнализираме за този проблем и все още няма окончателно решение. На последният консултативен съвет от 13 юни министър Танева се разпореди да се обърне сериозно внимание на този казус от страна на БАБХ и да се намери справедливо решение.
– Предвид лошите климатични условия през тази година какво е състоянието на насажденията с малини и какви са очакванията на стопаните по отношение на лятната реколта? Ще има ли повишение на цените на малините?
– Ситуацията в момента при малините е доста трагична и смразяваща. Много от насажденията бяха засегнати от сериозни дъждове, градушки и се регистрира голям процент щети, но комисиите за установяване на щетите от неблагоприятните климатични явления не регистрира 100% загуби, тъй като на места имаше плодове. За съжаление при нас вторичните зарази, повредените плодове водят до 100% загуба. В зоната на Попово, Лозница около 40-50% от насажденията с малини са увредени. Очакванията са ни загубите от лятната малина да бъдат компенсирани от есенната, тъй като тогава тези неблагоприятни климатични явления не са налични.
В момента се наблюдава ценово раздвижване на пазара, но това се отнася предимно до свежите малини и ягоди. За индустрията все още е рано да се каже, тъй като се изчаква реколтата от Полша, която идва малко по-късно.
– През тази година всички производители бяха засегнати от дъждове, градушки. Подготвя се нов Закон за градушките, където вносителите търсят споделената финансова отговорност заедно със земеделските производители. Вие готови ли сте да плащате, за да бъдат защитавани обработваните от вас площи срещу градушки?
-Да. Малинопроизводителите са готови да плащат за защита от градушки, защото при нас загубите от декар могат да достигнат 1500-2000 и повече лв. при 100% загуба на насажденията. Дори предлагаме да се открие програма от държавни помощи, както бе за мини хладилните инсталации за плодове. Чрез подобна помощ ще може да се купуват индивидуални системи за защита от градушки, които действат локално на площи от 500-800 декара, което е напълно достатъчно за един по-голям производител или няколко малки в съседство да си защитят скъпата продукция на полето. Такава система успешно и ефективно работи вече две години на полетата на фирма „Дерони“ в Стара Загора.
– Има ли в България възможности за практикуване на оранжерийно производство на ягоди и малини? Прави ли се някъде и как може и това да се случи, за да се избегне вноса на тези плодове извън полския сезон?
– Да, правят се опити засега в малки култивационни съоръжения по 5-10 декара и подобно производство се случва добре. По този повод предлагаме в новия програмен период да бъде включено за подпомагане отглеждането в неотопляеми култивационни съоръжение на следните ягодоплодни: малини, ягоди, боровинки и къпини. В Португалия, Испания, Англия и Франция така се отглеждат над 90% от ягодоплодните и ефектът е много по-добър, а защитата от климатичните условия и добивите са много по-високи.
– Какви са нуждите на страната от ягоди и малини и как се покриват те от българските производители? Какви мерки трябва да се предприемат, за да ядем само български плодове?
– Консумацията на плодове в България е далеч под средното ниво за Европа. В топ 10 от полезните плодове ягодоплодните винаги са били в челната петица. Там са малините, боровинките и ягодите. Ако се ограничи вноса чрез вече споменатите методи със завишен контрол за пестициди и нитрати, могат да се спират и връщат дори вътрешнообщностни доставки с мотива, че във вносните плодове има следи от неразрешени за употреба в България препарати за растителна защита, а това е много сериозен и безкомпромисен мотив, и ако го направим, ще бъдем първите в Европа. Добре би било да се подпомага отглеждането на ягодоплодни в култивационни съоръжения и да се приспаднат транспортните разходи от Испания или Португалия. Ако се извърши контрол от БАБХ за пестициди и се редуцират надценките в търговските вериги за българските плодове, които в много случаи са до 100%, смятаме, че могат да се постигнат много по-приемливи и достъпни цени за българския потребител.
– Ще могат ли да се покрият нуждите на преработвателната промишленост от ягоди и малини през 2019 г.?
– Това е спорен въпрос, защото голяма част от производителите на малини и ягоди през последните 2-3 години се ориентират към засаждането на сортове, подходящи само за пресния пазар, но не и за индустрията. И в един момент става парадокс – ягоди и малини има в изобилие, но индустрията не ги иска, защото не са подходящи за тях. Същата ситуация е и с черешите: всички започнаха масово да гледат череши за пресния пазар, а когато той се насити, индустрията не ги изкупува, защото не са подходящи за нея и трябва да ги вземат само за сокове или пюре, където цената е най-ниска. Имаме съвместно предложение със Съюза на преработвателните на плодове и зеленчуци за програма за държавни помощи, подпомагаща производителите на ягодоплодни, които произвеждат и доставят сортове ягоди и малини, подходящи за индустрията. Надяваме се чрез нея да променим ситуацията и производителите да могат да планират производството така, че да си осигурят максимални продажби за пресен пазар и за индустрията в зависимост от местонахождението си.
– Как влияе вноса на българската продукция? На какви цени стигат чуждите ягоди и малини у нас? Как се отразиха квотите за безмитен внос на плодове върху българското производство, свиха ли се пазарите ни в резултат на това?
– Голям проблем е вносът от Гърция, Португалия и Испания, които внасят ранни ягоди и малини, които се продават на доста високи цени поради липса на конкуренция от българско производство. Цените на малините и боровинките достигат 32 лв. за килограм в 125-грамови опаковки.
За индустрията проблемът идва от трети страни като Украйна, Албания, Сърбия и бившите югославски републики, които произвеждат и внасят в ЕС с еднакви правила като нас, което според нас е дъмпинг и цените се сриват.
– Представихте на Консултативен съвет по овощарство и земеделие пакет от краткосрочни и дългосрочни мерки. Има много предложения за схеми по отношение на опазването на реколтата от климатични явления, различни болести и вредители. Кои са най-спешните от тях, които могат да подпомогнат реално работата на земеделските производители?
– Най-спешни са одобряване на държавна помощ за системите за индивидуална защита от градушки – ацетиленовите оръдия, защото без тях само за няколко минути реколтата може да бъде сведена до нула. Приемането на Закона за градушките може да се дискутира дълго време, но ние да сме без защита и да чакаме също не е решение.
Важно е да се разшири и схемата за зимни пръскания и да се създаде подобна за вегетационните пръскания, което би дало добър ефект, тъй като само с 38-40 лв. на декар трудно се опазват ягодоплодните, особено от опасни вредители като Дрозофила сузуки, срещу който само едно пръскане струва 40-50 лв., а са необходими две или три обработки.
Много важно е и да се създаде специална програма за защита от абиотични климатични фактори като слани, градушки, силна слънчева радиация – това ще е приоритет в новата ОСП на ЕС.
– С какви други трудности се срещат земеделските производители в ежедневната си работа и кои са най-наболелите проблеми на бранша?
– Трудностите пред бранша са много. Всеобщ е проблемът с работната ръка, намирането на сезонни работници. За 1 декар малини са нужни 1-2 човека, а за ягодите 2-4 на декар в зависимост от сорта на насажденията, затова и много от стопаните се обръщат към техниката с цел да заменят хората при прибирането на реколтата. Проблем са и мини охладителни системи за съхранение и заготовка, както и намирането на качествен лицензиран посадъчен материал за ягодоплодни.
