Васил Симов, изпълнителен директор на ССБ: Чакаме ден за ден държавата да излезе официално на борсата

Паулина Йоргова
Паулина Йоргова
11 Минути

Господин Симов, има ли вече заявка от държавата през избраното от нея дружество за участие в търговете на Софийската стокова борса за покупка на пшеница?

Разбрах, че намеренията на държавата са много сериозни да стартира, но до момента на борсата не се е появил купувача чрез свой брокер, че започват конкретните покупки. Иначе сме в ежедневен контакт с представители на Министерство на земеделието, обсъждат се качествените параметри, ние помагаме със специфичната процедура, която е на борсата, свързана с това, че брокерът трябва да внесе оферта, да посочи цена и качествените параметри. Малко по-сложна е картината с доставката, тъй като няма да се вади зърното от складовете на продавачите, то ще си остане там, но собствеността ще бъде прехвърлена на държавната фирма. Чакаме ден за ден държавата да излезе официално на борсата. Надявам се тази седмица или когато успеят да започнат реалните покупки.

Колко време ще е необходимо на експертите от земеделското министерство, за да излезе ведомството на борсата, с какви брокери ще се осъществяват сделките?

Ние помолихме някой от нашите членове с техните брокери да зарежат другата си работа и да минат изцяло в помощ на държавата и на държавната фирма – купувач, така че действащи брокери на Софийска стокова борса ще обслужват интересите на държавата срещу минимално възнаграждение от 0.1% комисионна, за да може тази наистина добра идея държавата да се намеси на пазара като купувач да се реализира. Защото имаме огромни количества в България, които не може да се изнесат до юни. И когато се появи новата реколта ще се появи едно свръхналичие на стока, а търсенето ще бъде по-малко. Затова сега е моментът и аз лично приветствам идеята държавата да купи. Така първо ще се подпомогнат земеделските производители и търговци, като им изкупи продукцията, а на второ място да направи един буферен запас, ако военните действия се задържат по-дълго или се разраснат, за да може да сме спокойни за хляба на българина.

Четирима брокери поискаха от държавата за четирите групи стоки – хлебна и фуражна пшеница, царевица и слънчоглед.

Как се промени цената през последните две седмици, откогато се говори за тези евентуални сделки?

Цената тръгна да се вдига по света, а и в България преди намерението на държавата да стане купувач. Веднага след военните действия всички световни борси реагираха и започнаха да вдигат котировките. Търсенето на пшеница изведнъж се засили и в Чикаго, и в Париж, и във Франкфурт. На борсите в тези градове бяха индикирани по-високи нива на сключваните сделки. Реагираха и нашите борси в Черноморски регион, ние Софийска стокова борса и руската борса който продължава да работи да котира, а украинската спря буквално последните дни на февруари, след това вече няма дейност. Така че всички борси по света отчетоха по-високи нива на сключваните сделки и последствия вече държавата предприе действия и тя да се намеси на пазара, но не толкова по отношение на цената, колкото да се закупят съответните количества като запас и резерв.

Каква е вашата прогноза за цените на основните хранителни стоки, които по принцип се търгуват тук?

Прогноза е много трудно да се прави, първо заради тази непредвидимост на пазара в световен мащаб говоря, камо ли пък ние в България. От друга страна на проблемът идва от факта, че войната силно реагира на предлаганите количества зърно в световен мащаб. Да не забравяме че Украйна и Русия взети заедно произвеждат близо 75% от световното производство на слънчоглед, така че аз очаквам цената на слънчогледа да не падне толкова бързо, защото сега е периодът, когато се засява слънчогледът, а в Украйна предполагам, че няма да може да се засеят тези площи, които се залагат в минали години. Хубавото е, че на нас в България не ни се налага да внасяме слънчоглед, ние винаги изнасяме слънчоглед, имаме добра реколта, надявам се и следващата да е добра. Същата е картината с пшеницата и царевицата, може леко да падне цената, но няма да е чувствително. Така че тези високи котировки вероятно ще си ги държим докато траят военните действия и не се успокои пазарът.

Все пак има таван, до който може да стигне цената на олиото и това вероятно е долната граница на цената на зехтина?

За вътрешния пазар като че ли сме ударили тавана по отношение цената на олиото, защото съседни държави, най-вече от Гърция и Турция предприемчиви търговци могат веднага да се интервенират олио закупено в съседните ни държави. Така че желанието на българските търговци, които пробват по-високата цена, която е достигнала 6 лева, тя няма да  расте толкова много занапред, защото потенциален внос винаги би я стопирал.

Какви са тенденциите при цената на зърно, как се променят тенденциите в световен мащаб при сегашната ситуация?

Само за почти месец, цената скочи с близо 30-40 на сто на борсата в Чикаго, във Франция и Германия. Това се отнася и за Софийската стокова борса. Бяхме свикнали на цени от 400-450 лв./т, а сега в разговори със зърнопроизводители се коментират нива от 600 лева. Нагоре вървят цените, те не могат да бъдат спрени нито административно, нито с някаква друга пазарна намеса на голям продавач, който да влее зърно на пазара. Русия и Украйна, които са най-големите производители на зърно имат трудности с износа. Украйна почти не изнася практически, а Русия изнася с намалени темпове. Така че просто има недостиг на зърно на пазара и това ще държи цените високи.

Тоест за спекула не е подходящо да се говори.

Спекула няма. Много ми се иска да дам още малко разяснение за така наречената спекула. Самата думичка спекула е нещо което е неразбираема от хората и те си мислят, че е нещо незаконно и некоректно. По принцип в борсовата търговия спекулант е най-предприемчивият и най-полезният играч – този, който приема риска да закупи продукцията, надявайки се че след време ще продаде по-скъпо. Така че спекуланта в чисто теоретичен и практичен аспект най-вече в Съединените щати в Западна Европа е този необходими играч на пазара, който рискува очаквайки да спечели.

Ние в България под спекулант разбираме човек, който крие стоката, който я унищожава и вреди на населението. Не, няма такава дейност в България. Виждате, че и в производството на олио у нас има много и най-различни български заводи, които го произвеждат. Те веднага предоставят олиото на търговците в хипермаркети и малки магазини и то не е изчезнало от магазините. Така че за спекула не може да се говори, може да се говори за повишаване на цената в следствие на по-засиленото търсене, отколкото е предлагането. Но хубавото е, че дефицит не може да се очаква. Поне в близките месеци до нова реколта аз не виждам причина да говорим за дефицит на олио.

И винаги в такъв случай давам един съвет – нека купувачите като влизат в магазините да си купуват  само толкова, колкото им е необходимо, а не да се презапасяват. Колкото по-малко пазаруват купувачите само това което им е необходимо, толкова по-бързо продавачите ще си свалят цените и обратното продавача като виждаш че пред магазина му има опашка, той веднага смени етикетите и ще вдига цените.

В кои земеделски стоки е най-добре да се инвестира сега?

Спекулантите може би изпуснаха момента, те е трябвало преди войната в Украйна да излязат на дълга позиция, както казваме ние, да купят контракти, очаквайки че след време те ще поскъпнат. И наистина само за по-малко от месец те можеха сега да реализират и печалба. Всъщност аз виждам това нещо и на борсата в Чикаго вече се получи. Там от за три-четири дни насам се наблюдава сваляне на котировките на пшеницата. Тя беше достигнала едни доста по-високи нива – около 490 долара на тон, но сега цената е около 460. Това е следствие на масирани продажби на пшеница, след като тя е купено на по-ниски нива някъде около 380-400 долара. В следствие на тези масирани продажби цената леко върна надолу на около 460. Същата е картината в петрола, той  се беше задържал почти цялата минала година на нива около 75-80 долара за барел, а  сега след войната в Украйна стигна горна граница почти 130 долара за барел. Веднага след като цената се вдигна нагоре, продавачите излязоха на пазара и почнаха да продават, с което свалиха цената надолу. Така че войната е лошо нещо, но има и хубави новини.  Световните пазари и за зърно, и за петрол в леко върнаха цената надолу. Петрол има и на други места по земното кълбо освен в Русия и Украйна, но за слънчогледа съм песимист, защото там е по-голяма част от световното производство.

Какъв съвет бихте дали на нашите земеделци в тази ситуация?

Вече имам доста обаждания от земеделски производители от цялата страна и аз ги съветвам да сеят слънчоглед тази пролет. Колкото се може повече да засеят, убеден съм, че ще спечелят през есента. В световен мащаб ще има недостиг на слънчоглед, защото Украйна не може да засее.

 

Паулина Йоргова е завършила икономика на аграрното производство в УНСС и вече повече от 20 години пише за бизнес и финанси, като селското стопанство винаги е било нейния любим ресор. Интересът към тази тематика е основната причина да стане част от екипа на „Агрозона“, където работи като главен редактор от април 2016 година. Развитието на българските села и животът на хората в тях са част от темите, които са свързани с личните и професионалните и интереси. Мечтае някой ден да се завърне към корените си в Добруджа и да работи за добруването на родния си край.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА