Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е вид молец от семейство Thaumetopoeidae, разред Пеперуди “Thaumetopoea Pityocampa Schiff”. Гъсеницитеот този вид притежават хиляди мънички косъмчета, покриващи тялото им, които съдържат дразнещ протеин, наречен тауметопоеин.
Боровата процесионка е опасно листогрижещо насекемо по боровете в страната. Установени са две фенологични форми на вредителя в България – континентална и средиземноморска.
Традиционно нападенията от този вредител в страната са най-много на територията на Лесозащитна станция Пловдив, тъй като в нея попадат по-голяма част от боровите гори на Южна България – разположени в Родопите, Средна гора и южните склонове на Централна Стара Планина.
Боровата процесионка е най-разпространеният горски вредител в Южна България, а от миналата зима за пръв път Изпълнителната агенция по горите получава сигнали за разпространението на процесионката и в Северна България.
Освен, че нанасят вреда върху дърветата, гъсениците на боровата процесионка причиняват опасни алергии при хората и животните.
Експертите по лесозащита и лесовъдите от горските структури извършват мониторинг и предписват мерки за борба за третиране срещу вредителя и през тази година върху 13 000 дка площ.
В страната преобладават слабите нападения от процесионка с повреди до 25%
„Откакто имаме борови гори, десетилетия назад, процесионката се разпространява по дърветата. До момента видът беше разпространен само в Южна България. За жалост поради затопляне на климата и други съпътстващи фактори, вероятно само по транспортните пътища, процесионката успя да се прехвърли и в Северна България. Процесиите от гъсениците и нишките по гъсениците са основните причинители на алергични реакции. Къделите няма как да паднат от дървото и не са опасни, ако не ровим в тях“, заяви д-р инж. Петя Матева, гл. експерт по лесозащита.
Института за гората има проучване, според което експертите отдавна очакват и прогнозирали процесионката да се премести в Северна България. Учените са установили, че мъжките процесионки могат да прелетят до 2 км.
Прогнозите на учените са предполагали, че всяка година разпространението на вида ще се увеличава с по 2 км на изток, но не са предполагали, че това ще се случи дори по-бързо.
„Гъсениците при едната форма на процесионката пълзят в края на есента при положителни температури. Другата форма би трябвало да тръгне от къделата към земята през март-април, но когато са по-високи температурите, както през тази зима, те тръгват и по-рано, дори през януари“, поясни още тя.
