420 000 дка иглолистни гори и около 500 000 дка широколистни са пострадали от нападение от корояди, болести и абиотични фактори, както и от пожари. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на заседание на Националния съвет по горите. В тях са проведени санитарни и принудителни сечи върху площ от 280 000 дка и е добита 2,5 млн. куб. м дървесина. Общата нападната площ от насекомни вредители и абиотични фактори по иглолистните се очаква да бъде по-малка от предишната година, според прогнозите на лесозащитните станции.
Почти 500 000 дка са засегнатите площи върху, които са предвидени лесозащитни мероприятия през 2018 г. Очаква се залесяването да бъде върху почти 15 000 дка, като 5 300 дка са гори унищожени от болести, вредители, пожари и други природни въздействия.
По време на заседанието бе проведена и дискусия по предложението на екоорганизации да се забрани износа на дърва за огрев. “Дървата за огрев на населението е една много чувствителна тема, в която сигурен съм има какво да се подобри”, каза Порожанов. Темата за забрана на износа обаче не е еднозначна, солидарен съм с подобно предложение, но то е труднореализуемо, защото се нарушават редица европейски и международни регламенти. Националният съвет по горите взе решение с единодушие да се събере допълнителна информация за износа на дърва за огрев и предложението за забрана да се обсъди на следващото заседание на съвета. Другите решения бяха за продължаване на мониторинга за здравословното състояние на горите в България и изготвяне на 5-годишна програма за възстановяване на увредените горски площи.
Същевременно, земеделският министър участва и в заседание на Консултативния съвет по рибарство и аквакултури. На него бе предоставена възможност на браншовите организации от сектора да представят своите становища по подготвяния проект за изменение на Закона за рибарството и аквакултурите в частта му за стопанския улов от бяла пясъчна мида и мерките за устойчиво управление на запасите на този вид ресурс. Министър Порожанов прикани организациите да изразят писмено становищата си, както и да бъдат потърсени възможности за финансиране на научните изследвания за определяне на границите, местоположенията на полетата и обема на бялата пякъчна мида.
По искане на бранша беше взето решение да се изготвят единни процедури за разпределяне на годишните квоти за стопанския улов на различните морски видове, както и да продължи започнатия диалог с МОСВ по отношение на ползването на водите за добив на аквакултури.
