1815 лодки излизат за риболов в българското черноморие според официалната статистика. Като цяло това формира голяма част от флотата в страната ни, което само по себе си говори за преобладаващия дребномащабен риболов. До 6 метра са най-малките лодки с гребла или малко двигателче, с които може да се влезе на 200-500 метра навътре в морето и да се хвърли мрежа.
Оказва се, че повечето съдове, които излизат често се състоят от един собственик, който е и капитан – сам се справя с мрежите. Много малко количество от уловената риба пък се продава, най-често морските вълци се прехранват по този начин. Това споделя пред „Агрозона“ Йордан Господинов, изп. директор на „БГ ФИШ“. Рибарите с лодки успяват да запишат печалба през есенно-зимния период, когато идват паламудът, леферът, чернокопът, калканът и белите миди, които са пазарно-ориентирани видове и лесно могат да бъдат продадени.
Как обаче се разви последната година за големите капитани на малките лодки. Според официалната статистика на ИАРА, уловите на трите основни вида през изминалата година са били изключително малко. Едва 13 тона са успели да извадят риболовците от паламуда. Ако сравним година преди това ще видим, че количествата са били 68,1 тона. Още по-сериозен спад е отчетен при лефера. За 2017 г. са уловени 71 тона при 710 през 2016 г. Барбуна е бил 373 тона при близо 1000 т през 2016 г. Тези спадове са нормални за българското черноморие, тъй като става въпрос за видове, които не обитават абсолютно нашите брегове. Голяма част от тях мигрират – една година са у нас, след това са в Украйна, Турция, споделя Йордан Господинов.
Корабите малко, но близо 5 пъти повече от румънските
Въпреки, че дребномащабният риболов преобладава по Черноморието, трябва да споменем, че във водите излизат и не малко на брой кораби, които имат стопанско значение. Общо 92 са плавателните съдове от 12 до 24 метра, чийто екипаж вече не се състои само от един човек. 64 са тези от 12 до 18 метра, 17 от 18 до 24 метра и 11 над 24 метра. Тук обаче трябва да споменем, че не говорим за нови кораби, тъй като средната възраст е около 30 години.
Ако направим сравнение със съседите в Румъния ще забележим обаче, че флотът ни е близо пет пъти по-голям от техния. Южната ни съседка разполага с едва 20 кораба и 600 лодки. В сравнението е важно да споменем и бруто-тонажът, тъй като именно той показва капацитетът на плавателните съдове. Българските кораби формират общо около шест хиляди бруто-регистър тона, докато в Северната съседка са под 1000.
Цацата и рапанът са водещите видове
Големите кораби разчитат основно на улова на барбун, лефер, черноморска акула и калкан. Безспорните фаворити в количествено отношение обаче са рапанът и цацата, която в последните години става изключително експортно ориентирана.
Без значение от размера на плавателното средство, видовете, които търсят риболовците са край брега – там е храната, там влизат реките и идва хрантиелната маса – цъфтежа и планктона, коментира Йордан Господинов. „Когато говорим за дълбочина от 100-150 метра там няма живот. Ние ловим покрай брега, което е максимум до 30 мили. Малките лодки стигат до 2 мили, колкото и им позволява закона, а останалите кораби до 12 мили“.