Климатичните промени са едни от най-сериозните предизвикателства пред селското стопанство. Постоянно променящите се условия, високите температури и често битката с неблагоприятните явления са сред основните причини за много трудности, които в сектора на производството на плодове и зеленчуци стопаните регистрират загуби и унижена реколта. Затова и много производители търсят начин за намаляване на негативните последици от климатичните промени с инвестиции в нови технологии.
Засушаването се преодолява с модерни средства
“Варна Фууд” ЕООД е един от добрите примери в страната, които показват, че инвестирането в нови технологии дава резултат. Историята на стопанството започва преди десетки години, когато освен животновъден обект собствениците му изграждат и 672 дка лешникови насаждения на в землищата на селата Нова Шипка и Изворско. За да преборят постоянно променящите се условия на климата, от „Варна Фууд“ залагат на модернизирането – с успешен проект по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” е изградена система за капково напояване върху лешниковата градина. Стойността на инвестиционните разходи достига над 614 хил. лв, а благодарение на тях е реализирано и полагане на мулчиращо фолио за лешниковата градина. Градината е в преход към биологично производство, а изкуствената покривка подобрява запазването на влагата в почвата.
Почвата е покрита с мулчиращо фолио-филм, като по този начин се постига намаляване на поливните и торови норми, предотвратява се поникването на плевелите и се потиска развитието на пониците им, разказват специалистите. Освен това мулчирането, направено в лешниковата градина, повишава хумусното съдържание на почвата и предотвратява ерозията. „Мулчът възпрепятства образуването на почвена кора на повърхността на почвата, като по този начин подобрява усвояването и движението на водата. Още едно основно предимство е, че спестява време и работна ръка за окопаване и други почвообработки, които представляват значителен разход при биологичното отглеждане. В резултат на мулчирането, плодовете узряват по-рано и са по-здрави и по-чисти“, коментират от „Варна Фууд“.
Добавена стойност във всеки продукт
За да оптимизира процесът на работа земеделският стопанин Иван Стоев пък инвестира в създаването на цех за преработка и сушене на плодове. Стопанството е създадено през 2007 г на площ от 60 дка, където са засадени сливови сортове с различен срок на узряване, като по този начин се постига по-равномерна натовареност на работния процес. Преди да направи цехът, Иван Стоев продава сливите като непреработена земеделска продукция, която се реализира на сравнително ниски цени. „Пазарната конюнктура задължава земеделските производители или да продават на цена малко по-висока от себестойността на плодовете или да претърпят загуби от фира на продукцията си, ако не успеят да я реализират непосредствено след прибиране на реколтата“, разказва той. След реализацията на проекта, стопанинът разказва, че произвежда продукт, който е със значително по-голяма трайност и може да го реализира при най‑добрите условия на пазара. Освен това, чрез добавянето на стойност ще се получи продукт, за който има търсене не само в България, а и в чужбина.
В градината растат сортове, като „Стенлей“, „Чачанска лепотица“ и „Елена“, казва земеделският производител. Така плодовете узряват през около 20 дни и цехът може да бъде използван пълноценно. Стойността на инвестициите е над 570 хил. лв и те идват по мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства” на ПРСР.
Основна част от производствения процес за получаване на сушени сини сливи е сушенето им в камери с нагорещен въздух, който се получава от котелна инсталация, работеща с дърва. Инсталацията с две сушилни камери, всяка с възможност за преработка на 2 тона суров плод за един цикъл, обработва плодовете приблизително 24 ч. Общият капацитет за преработка на цеха е около 180 тона сини сливи годишно, колкото е и средният добив от овощната градина (60 дка по 3 т/дка). При среден рандеман от 3,5 кг. пресен плод за 1 кг. сушен, това се равнява на капацитет от над 51 хил. кг. готов продукт, разказва стопанинът.
Модернизация чрез технологии
Мая Попова е един от примерите за земеделска практика. Работи в сферата на земеделието от 2009 г., когато се регистрира като частен земеделски производител, и развива дейността си на територията на гр. Петрич. Стопанисва нива, която е заета с насаждения от пипер, има и насаждения с градински домати. Мая Попова вече е изпълнила един проект по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“, по който са направени инвестиции за изграждане на система за капково напояване и стопанството й е оптимизирало дейността по напояването на културите. С проект на стойност над 83 хил. лв земеделският стопанин се цели още по-нависоко – в модернизиране на стопанството с цел по-лесното обработване на културите.
Мая Попова купува колесен трактор без кабина, фреза, щангова пръскачка и лозарски плуг. В резултат на проекта земеделският производител извършва дейностите по почвообработка самостоятелно и има възможност да осигурява растителна защита на отглежданите култури при много по-ниска себестойност. „Инвестицията в модернизиране на техниката ми даде независимост и възможност за близък контрол на всички процеси. Това допринесе и за подобряване на условията на труд, увеличаване на приходите, както и за намаляване на разходите и максимизиране на икономическия ефект от дейността“, категорична е тя.
Как се прави модерна био шипкова градина
Тодор Димов има дългогодишен опит като земеделски производител, но предизвикателството да направи шипкова градина идва преди няколко лета. Така той изгражда био насаждения с шипки два необлагодетелствани района – край Хисаря и с. Байлово с обща площ около 250 дка. По проект на стойност над 1,6 млн. лв по мярка 121 на ПРСР той закупува богат набор от техника, с която да оптимизира процеса на обработка и прибиране на плодовете, както и закупуване на почвено покривен материал РРХ, който допринася за задържането на влагата в почвата. Процесът на следене на насажденията се дигитализира и това още веднъж доказва важността на цифровизирането на селското стопанство.
