БФС: Трябват нови инструменти за стимулиране на българското земеделие

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
7 Минути

От съществено значение е създаването на ефективен и устойчив механизъм за застраховане на земеделската продукция в България

Български фермерски съюз изпрати отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков и министрите на земеделието Георги Тахов, финансите Теменужка Петкова и на икономиката Петър Дилов, за създаване на нови финансови инструменти и механизми за подпомагане, оздравяване и стимулиране на българското земеделие.

„В контекста на глобалните климатични промени, трайно променящия се жизнен стандарт и социална среда – включително и в България, както и предвид динамичната политическа и икономическа реалност, която формира нови тенденции в световната търговия, се наблюдават процеси с изключително сериозни последици за българския аграрен сектор”, коментира в писмото председателят на БФС Георги Стоянов.

“Разразилата се глобална търговска и икономическа война, налагането на мита и непредвидимостта на международната пазарна конюнктура създават реална заплаха за обезпечаването на продоволствените нужди на населението. В този контекст, особено актуален е въпросът за скъсяване на агрохранителната верига и осигуряване на устойчивост в сектора (намиращ отражение и в проекта за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни на Министерството на земеделието и храните).

От Български фермерски съюз акцентираме върху един ключов въпрос – липсата на механизми и устойчиви политики за създаване и подкрепа на ново, младо поколение земеделски производители и фермери, изведено като основен приоритет и задача и от Европейската комисия. Вярваме, че именно сега е моментът да се даде стратегически тласък в тази посока и на национално ниво,” посочва Георги Стоянов.

Когато говорим за финансови и инструменти и механизми, говорим за държавна подкрепа, която по ясен, категоричен, всеобхватен и ефективен начин да предлага готови решения за наболелите проблеми от обществена важност – безводие, климатични изменения и катаклизми (градушки, ранно засланяване, измръзване), липса на пазари, високи цени на стоки, липса на кредитиране и прочие.

Трайно установилата се тенденция към фалити, отпадане и унищожаване на родни производители – независимо дали по обективни или субективни причини, води до изчезването на цели отрасли, породи и сортове с национална идентичност и значение.

Наблюдаваме как цели фамилии и региони губят поминъка, труда и живота си, граден с поколения. От съществено значение е създаването на ефективен и устойчив механизъм за застраховане на земеделската продукция в България. Международната практика ясно показва, че успешни модели се основават на активно участие на държавата, изграждайки се на принципа на солидарност между публичния и частния сектор. В Австрия например държавата покрива по-високия процент от застрахователната премия, с цел да облекчи земеделските производители и да повиши обхвата на застраховането. Подобни системи действат и в Испания и Франция, където публичната подкрепа играе ключова роля за стабилността на сектора.

В САЩ застраховането на земеделска продукция е основен елемент от аграрната политика, реализиран чрез Федералната програма за застраховане на културите. Тази програма представлява публично-частно партньорство, при което частни застрахователни компании предлагат полици, субсидирани от федералното правителство. На този фон е належащо България също да разработи аналогичен модел, като така насърчава земеделците да се защитят от неблагоприятни климатични събития и гарантира устойчивостта на земеделския труд.

Също така е належащо да открием диалог по още един възможен допълнителен, но ключов механизъм за устойчиво подпомагане на земеделските производители – този на кредитните кооперации.

Макар че Законът за кооперациите позволява създаването на взаимоспомагателни каси, на практика липсва специален закон, който да регламентира тяхното функциониране. Съществуващата законова празнота, в комбинация с ограниченото действие на Постановление №343 от 2008 г. (валидно само за 33 кооперации, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд), възпрепятства възможността този модел да се разшири и приложи ефективно в национален мащаб. Това е пропусната възможност за изграждане на стабилен и локален механизъм за достъп до финансиране, основан на принципите на кооперативната солидарност. Считаме, че следва незабавно да се доразвие и надгради нормативната рамка в тази посока – като част от по-широката стратегия за финансова устойчивост на земеделския сектор.

По отношение на нарастващите фалити, европейската политика е категорична в необходимостта от създаване на мерки за държана подкрепа и превенция и намира израз в Директива (ЕС) 2019/1023 относно превантивното преструктуриране и втора възможност за предприемачи. Макар и да беше приета Наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност, въз основа на която Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия създаде и поддържа публична уеб базирана система, реалното ѝ функциониране е незадоволително и безрезултатно. Системата не предоставя ефективни възможности за оперативна намеса, финансиране, преструктуриране или реална подкрепа.

Български фермерски предлага незабавно да се разработи нова стратегия за подкрепа на земеделските производители, изразяваща се в:

• Създаване на специализиран механизъм, подобен на Национален гаранционен фонд или донадграждане с фокус върху справедливото обезщетяване на земеделските производители във връзка с климатичните промени;

• Предоставяне на гаранции и достъп до финансиране за предприятия в риск чрез капацитета на ДФ “Земеделие” или Българска банка за развитие;

• Изработване на законова рамка за превантивно преструктуриране, с възможност за намеса преди откриване на производство по несъстоятелност;

• Институционализиране на инструментите за ранно предупреждение и реална подкрепа чрез правни и финансови механизми чрез текуща оперативна намеса в дейността.

Български фермерски съюз заявява своята готовност да участва активно в работни групи и дискусии за изработване на конкретни законодателни текстове и механизми, които да отговорят на нуждите на сектора и да гарантират устойчиво развитие на родното производство, пише още в писмото до представителите на правителството.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама