Ако се чудите къде да прекарате някой януарски уикенд, стягайте багажа и изживейте едно приключение по „съседски“ в красивия Белград

Сръбската столица е от онези места, които те омайват още на първата среща. Град с 2300-годишна история, разрушаван 40 пъти и издиган отново от пепелта, Белград носи тежки белези, които го правят още по-красив.

Цветът на Запада

Под наименованието Белград днес се разбират три основни части. Това са Стари Белград, Нови Белград и Земун. Трябва да отбележим, че това е един от най-древните градове на Стария континент. На мястото на днешната столица спи вековният си сън старото римско селище Сингидунум, по името на местното племе. Още през VI век зачестяват набезите от славянските племена отвъд Дунав към древния град. Век по-късно славяните се налагат над местните и трайно се заселват в Сингидунум. Така те оформят един нов полис, който носи името Белият град. За името на града има две версии: едната твърди, че то идва от белите скали в околностите, другата се основава на факта, че в средните векове посоките на света са се означавали с цветове. Цветът на Запада е бил бял и тъй като Белград по това време е най-западната точка на българските земи е наречен Бял град. (Сегашният град е възстановен по време на Първата българска държава.)

В сърцето на Сърбия

Тръгвайки по-рано и с късмет на граничния пункт пристигаме в ранния обяд в центъра на  Белград. Впечатление правят 

красивите и величествени сгради, но и тези чието време за  реставрация все още не е дошло. Настръхваща гледка  представляват няколко оставени постройки от последните бомбардировки над балканския град в недалечната 1999 г.

 По-голямата част от развалините е възстановена или премахната напълно.  Гражданите смятат, че тези останали сгради не бива да се подновяват. Според тях е добре те да останат с този си вид, за да напомнят за последиците от воините и да пазят паметта на десетките хора загинали в тях.

Началната ни точка е улица  Княз Михаил (Kneza Mihajlova).  Тя е най-известната стара търговска улица в Белград. Според някои източници, кръстена е на княз Михаил Обренович, но според други е на основателят на Белград, а именно  Борис-Михаил Първи. (Българският Св. Княз Борис I Михаил, който въвежда християнството и българската писменост.)  Улица княз Михаил е пълна с магазини, тук се стича най-голям поток от хора. Още в началото й откриваме най-старата пекарна за тестени изделия. Името й е „ХЛЕБ И КИФЛЕ“ (открита е 1952 година). По цялото продължение на улицата има кафенета и заведения за бързо хранене. Особено впечатляващи за чужденците са книжарниците разхвърлени по ъгълчетата на сградите. Архитектурата на постройките и търговските обекти придават специфичната градска атмосфера на Стари Белград. Ул. „Княз Михаил“  води до площад „Република“. Именно тук  е основното място за срещи в града. В центъра на „ Република“ е поставен и паметникът на княз Михаил, яхнал своя кон. Днес  по-младите поколения наричат мястото не с името на княза или площада, а само „При коня“.  Самата статуя е направена от бронз, от италианския скулптор Енрико Паци. Князът, с ръката си сочи към Константинопол, така той показва на турците, че нямат място на тази територия и трябва да си вървят. За съжаление значимостта му все повече избледнява и се забравя.

В близост на площада  са сгради като Народния театър и Народния музей. В края на пешеходната улица княз Михаил се намира известната крепост Калемегдан. Друга емблематична улица е „Краля Милана”. На нея ще откриете забележителности като Белия дворец, който е официалната резиденция на кралското семейство Караджорджевич. Срещу него се намира Старият дворец в Белград, собственост на династия Обренович. Построен е 1882-1884 година. В момента тук се помещава градския съвет.  Срещу него може да се види и сградата на сръбския парламент (Народна скупштина Републике Србије).

Калемегдан –  място за история и почивка

Няма как да сме в Белград и да не посетим Калемегдан. Крепостта се издига над мястото, на което се сливат двете реки Дунав и Сава. В миналото тя е била стратегическа точка в Югозападна Европа, днес това е най-популярният парк в Сърбия. Гледката която предоставя Калемегдан е незабравима, особено по залез слънце. Укреплението се състои от паркови алеи, крепостни съоръжения, баскетболно игрище, музеи, обсерватория, както и парк с динозаври. Тук може да изпиете чаша студено сръбско пиво или да почетете книга в спокойствието и красотата на парка.

Храм за милиарди

Насочваме се към храма „Свети Сава“. Той е посветен на сръбския княз и светец, роден като Растко Неманич, по-късно приел името Сава. Днес той е покровител на Белград и цяла Сърбия. Самата църквата е резултат от мащабен проект, който се осъществява в рамките на десетилетия, като все още не е завършена. Храмът е оформе, следвайки традиционно византийски модел на пресичащ се квадрат, с централен купол обграден с 4 полу-купола. Той е повлиян в архитектурен план изцяло от църквата Св. София в Истанбул. Това е най-големият православен храм на Балканите, както и втори по големина в света след катедралата „Христос Спасител“ в Москва. (Все още има спорове за редът му в световната класация).  По-голямата част от строежа е финансиран от дарения. Храмът има 4 камбанарии, високи по 44 м. Височината с централния купол при върха е 82 м, а площта на храма е 3650 кв. м. Украсен е с 18 позлатени кръста. През 2004 г. е завършено изграждането на външната облицовка, която е с бял мрамор. Все още се извършват ремонтни дейности от наземния етаж. Подземния е обаче е в напълно завършено състояние. За да се стигне до нея се минава през мраморни стълби и стени със златни окраски. Чувството сякаш си в дворец не те напуска и за миг. Всичко е светло, приветливо и величествено. Още щом прекрачиш прага на подземната част дъхът ти спира. Красотата, светлината и целият блясък те омайват. На стените са изрисувани владетелите на Сърбия, а върху тавана апостоли и светци. Този храм-паметник е неотменима част от съвременния силует на Белград, освен това днес той се нарежда сред главните забележителности на сръбската столица.

Сърбия посреща с плескавица и бира

След дълга разходка трябва да се поеме глътка въздух или студено пиво  и нещо за хапване. Когато става дума за храна, за сърбите тя е една –скара. Няма заведение за хранене, в  което да не е отделена страница в менюто за традиционни сръбски ястия. И ако сте вегетарианец изобщо не го поглеждайте. Сърбите са царе на плескавицата, ущипците и всякакъв вид наденички, пържоли и т.н. Качеството на месото винаги е добро, а цените са прилични. Към вкусната плескавица добавете чаша точено пиво (наливна бира). В много от заведенията предлагат и топли питки или пърленки, които се правят на място.

Сърбите са народ, за който забавлението не е чуждо. И все пак не очаквайте сръбска музика от всеки ъгъл. Заведенията са модерни, а музиката е комерсиална. Прави впечатление, че в малките улички повечето кафенца са винтидж стил, но не липсват и такива във френски селски тип. Това не е учудващо, тъй като братската дружба между двете страни датира още от Първата световна война. Всеки интериор е умело съчетан със сръбската история. Често на стените може да се видят картини на сръбски князе и техните жени. Тук почитта към династии като Неманичите и Обренович е изразена в целия град. На тях са кръстени улици, сгради, училища, заведения и дори напитки.

Нощният живот в града също е развит. Клубове и заведения като гъбки са накичили бреговете на река Сава. Щом слънцето залезе, Белград изгрява като звезда. Впечатляваща е цялата украса на града, която не преминава границата на красивото. Най-красивите разходки стават точно тогава.

Бирената столица на Балканите

Всяка година през месец август, за седмица Белград приема ролята на бирена столица на Балканите. Идеята стартира през 2003 г. След успехът й организаторите решават да превърнат фестивала в традиция. Изживяването наистина си струва. Тук всеки гост може да се наслади на разнообразна музикална програма, изобилие от местни и чуждестранни марки бира и много забавление. За 14-те си години фестивалът е бил посетен от цели  7,7 милиона души.  Само по време на миналогодишното издание са представени над 150 марки бира, а повече от 130 концерта и 20 филма са изнесени на открито. През годините фестивалът успя да заслужи множество награди, които отличиха събитието като едно от най-важните европейски ежегодни мероприятия. За пет дни Белград Бирфест събира над 500 000 души, което го превръща в един от най-важните фактори за развитието на туризма в страната.

Станислава Стойкова