Преди да започне да се занимава със земеделие, Александър Христов, се е занимавал със спорт. Здравословната храна и в частност ядките са заемали важно място в ежедневието му. Освен заради хранителните качества той предпочитал ядките и заради вкусовите им качества. Днес Александър е производител на бадеми в района на Благоевград. Стопанството му е около 20 дка, от тази година продукцията вече е биосертифицирана, след като Христов е преминал през 3-годишния преходен период. Казва, че биологичното производство е начин на мислене и начин на отношение към природата: „Като цяло биологичното ми е присърце.“
В една градина трябва да има поне два или три сорта, за да могат да се опрашват, обяснява Александър и казва, че той се е спрял на два – Тексас и Фираня. Купил ги е от Гърция. Тъй като другите български бадемови масиви му били далеч, посещавал често южната ни съседка. Установил е контакт със свои колеги от там, обяснява, че те са доста по-напред с отглеждането на културата. Там то било професионално, насажденията вече били на по 20-30 г., тъй като страната е от по-отдавна в ЕС. Александър черпи опит от колегите си в Гърция.
Добра цена, висока трайност
Младият мъж се насочва към земеделието от 2012 г., по думите му, като на шега, без да има опит. „С течение на времето придобихме необходимите знания и тази дейност се превърна в основна, в препитание на мен и моето семейство“, разказва Александър. В отглеждането на бадемите се включват съпругата и родителите му. Казва, че е проучил пазара, преди да предприеме земеделската инициатива и открил, че бадемите имат добра реализация, а и цената им е добра. „Българската ядка си държи цена, може би лев-два по-висока от вносната, но тя е в много малки количества и се изчерпва до зимните празници.“ Александър посочва, че килограм върви около 18-20 лв.
Ядем основно вносни бадеми
Освен, че е доходоносен, продуктът е и траен. Цената обаче варира и зависи от вноса. „Основното количество бадеми, което се консумира в България, е вносно.“, казва Александър. Доставките са предимно от Калифорния – САЩ, Турция и Китай, а причината за големия импорт, по думите на младия фермер, е, че българското производство не е достатъчно подпомагано. Той посочва, че производството на ядки е едно от най-малко дотираните производства в селското стопанство. Изисквали се и големи площи за засаждане, за да се получат необходимите точки за одобрение на проект.
Търсене има
Младият стопанин казва, че постепенно набира скорост в производството, все още няма големи количества, но проблеми с реализацията на продукцията си не е срещал. Мнението, че българската ядка се търси и се продава споделяли и колеги на Александър. Именно контактите с колеги му погали и за да продаде бадемите си. Продажби имал и по интернет, и на пазари. „Поддържаме си контакти с клиенти, които държат на българската стока.“, казва фермерът и продължава, че според него и по-големи количества родна продукция лесно биха се реализирали.
Трайните насаждения са предизвикателство за младите
Голяма трудност за един млад стопанин, който се е насочил към отглеждане на трайни насаждения, е финансирането на дейността. Въпросът със средствата стои особено тежко заради годините, които са необходими на дръвчетата, докато влязат в плододаване и започнат да носят печалба. Александър казва, че от миналата година бадемите вече са започнали да му носят приход, „но 2-3 години за млад човек да има само инвестиция, е доста трудно и мисля, че заради това няма много млади хора, насочили се към този сектор.“
Въпреки че в момента в бадемовата градина кипи само семеен труд, младият мъж казва: „Моята идея е да развием стопанството и, дай, Боже, да се стигне до там да наемем работна ръка.“
Благодарение на евро средства
Стопанството е подпомогнато по европейски проекти – през 2012 г. Александър е кандидатствал по мярка 141 “Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, след което е започвал процес на биосертифициране на площите, засадени с бадеми. Две години по-късно фермерът получава одобрение по мярка 121 за модернизация. Това му дава възможност да се снабди с необходимата техника. Закупил е и машина за първична преработка на ядката, за почистването й. Сега Александър отново мисли за проект за модернизиране на стопанството с цел затваряне на цикъла на производство, т.е. и крайна преработка – печене, разфасоване, пакетиране. Надява се обаче отново да има проектна възможност за това.
Смели намерения
В намеренията му влиза и разширяване на площите. Бъдещите планове на Александър обаче се простират и отвъд ядките – амбицията му е да комбинира производството на бадеми с отглеждането на пчели. Той се насочил към разучаване на Националната пчеларска програма. „Българският мед е много качествен, а нашият район – пресечен терен, разнообразна растителност, предразполага да се произведе качествен продукт.“, коментира фермерът. Той гледа право напред в бъдещето и в допълнение казва, че пчеларството ще увеличи икономическия размер на стопанството и ще му позволи да кандидатства по други мерки в следващи програмни периоди.
Бъдещето е в кооперирането
Относно кооперирането с други производители Александър припомня девиза, че съединението прави силата. Казва, че след като той е създал бадемови насаждения и други млади хора са предприели такова начинание и основа за съвместна дейност има. „Като идея – това е бъдещето – коопериране, организиране“, категоричен е младият фермер.
Анета Стефанова
