В последния брой ви разказахме за патентите на двама български учени в областта на аквапониката, успешно съчетаващи отглеждането на риба и зеленчуци. Това са проф. Йордан Стайков и доцент Ивайло Сираков. Целта е инсталациите да се развият и продават за малки и стартиращи компании. Те обаче работят и по още един проект, който сам по себе си е доста мащабен и без аналог у нас. Става въпрос за калкан, култивиран в акваферма. Изключително скъпа риба, която може да донесе много приходи. Но и разходите не са малко.
„Обмисляме подобна стъпка, заедно с бизнеса“, казва доцент Ивайло Сираков. Оказва се, че много ферми в Европа вече отглеждат калкан по изкуствен начин. Подвидовете обаче там са различни. „Ние разчитаме на това, че черноморският калкан е с много по-добри вкусови качества и затова е много търсен и ценен. Освен това имаме квота за улова му и не можем да правим добра реализация. Ферми в Турция вече са започнали култивацията му. Интерес има и от българския бизнес, защото пазарът е ненаситен и възможностите за реализацията му са големи.“
Инвестицията за подобна ферма обаче е наистина огромна. Говорим за няколко милиона, понякога стигайки до 6-7 милиона евро. „Всичко зависи от обема, колко е голяма фермата, каква технология използва, много е относително. Ако говорим за една сериозна рециркулационна система, можем да стигнем до такива високи суми. Хубавото е, че пазарът е ненаситен и се дава възможност инвестицията да се изплати. Има търсене. За съжаление инвестицията се връща бавно с годините, но който направи подобна ферма, ще има 100 % реализация на продукцията, защото количествата не достигат“, категоричен е доц. Сираков.
Науката търси финансиране
Годишното производство в една подобна ферма може да достигне цели 100 тона. Припомняме ви, че за див калкан ЕС позволява на България да улови едва 57 тона. Това означава, че страната ни може да достигне наистина завидни количества в производството на вида.
Добра новина е също така, че има възможности за финансиране на подобно нещо, и то от научна гледна точка. Амбицията на проф. Йордан Стайков и доцент Ивайло Сираков е да спечелят проект по Хоризонт 2020. Интересът там е както от страна на бизнеса, така и от страна на науката.
Чисто научно обаче има доста неща, които трябва да се доизчистят, за да може отглеждането да бъде пълноценно. Технологичните проблеми не са малко и един от тях е свързан с култивирането на зарибителния материал или по-скоро как да се премине от диво към питомно състояние. В Швейцария например са усвоили напълно методиката от преминаването от дива храна към сух гранулиран фураж. Ако се преодолее този момент, то и у нас няма да има проблем.
Какво изисква калканът?
За да се отглежда успешно този вид, трябва да се създаде соленоводна ферма, конкретно в България – в близост до Варна, Бургас и морето.
Съществува обаче и друг вариант. Ако водата не е достатъчно солена, то трябва да се добавят необходимите соли за целта и по този начин може да се отглежда в напълно затворена система. Но по принцип в естествено състояние се среща вида в нашето море, така че може спокойно да се ползва морската вода, като се приложи рециркулация. Говорим за системи, които са многоетажни, има подобни ноу-хау разработени на 8-10 етажа. Това е плоска риба, която не изисква голяма дълбочина и може да се наредят няколко етажа, което дава възможност по-ефективно да се използва пространството. Освен това се дава възможност на едно място да се произвежда голямо количество риба в рециркулационни системи.
