Познат на българските земеделци още от IX век, памукът е една от най-благодатните и същевременно най-предизвикателните култури за отглеждане в географските и икономическите условия на страната ни.
През стотиците десетилетия, изминали от появата му на родна земя, днес традициите и опитът в отглеждането и производството на памук са поставени пред сериозни изпитания, свързани с финансовата стабилност, подчинена на субсидиите от Брюксел, 
пазарните колебания в интереса към суровината, както и монопола, концентриран в ръцете само на едно предприятие у нас, което изкупува продукция на българските производители.
Памукът и субсидиите – как добрата практика от Брюксел ражда злоупотреби в България
В ерата на бързоразвиващите се технологии и ускорения ритъм на живот, едва ли повечето от нас се замислят за изключително важното знаение и роля на памука в ежедневието ни. Всъщност, продуктите от тази култура са навсякъде – от дрехите, които обличаме всеки ден и всеки сезон, платовете върху мебелите, в покривки, пердета, килими, завивки, през оборудването за коли, самолети, кораби, до специализираните изделия в козметиката и медицината, и т.н.
Освен влакно, от памука се получават семена, богати на белтъчини – 27-32%, средно 29% и мазнини – 23-26%, средно 25%. Използват се за фураж на животните или производство на масла за продоволствени и за технически цели. Памуковото семе може да се окаже добра суровина за получаване на биогорива, за сега
от него се получава биодизел.
Ето защо памукът е сред най-важните технически култури в света (отглежда се в 75 страни на петте континента). Перспективите в отглеждането му могат да предложат изключителни възможности за печалба както за земеделци, концентриращи усилията си на полето, така и на търговци, които искат да предложат качествена суровина на чуждестранни клиенти с интерес към българския памук.
Тенденцията през последните години показва категоричен ръст в отглежданите площи и трайно повишаване на интереса към тази култура в България. За да сме абсолютно обективни обаче, трябва да признаем, че това до голяма степен се дължи на
„зелената светлина“ за плащане на субсидии
от Европейския съюз за производителите у нас. Не е изненада фактът, че увеличаването на площите е зависимо от финансовото стимулиране, било то чрез плащания от еврофондовете или по национална програма.
Отпусканите от Брюксел субсидии пораждат редица злоупотреби и негативни практики от страна на фермерите. Това не е тайна нито за селскостопанския бранш, нито за онези органи, в чиито ръце е регулацията – министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“. Затова контролът в сектора става се по-строг, особено през новия програмен период, в който ОСП навлиза през 2020 г.
Тенденцията обособява производителите на две отличаващи се групи. Първата разчита на специфичната подкрепа на площ за получаването на нетен доход, тоест субсидийни производители. Броят им ще се увеличава докато размерът на субсидията не спадне под необходимия минимум за създаване и поддържане на посев със задължителната минимална гъстота.
Втората група е онази, заради която специфичната подкрепа е въведена на ниво ЕС. Това са фермери, на които е необходима подкрепа, за да допълнят основния доход от културата до нива на печалба, сходни с тези от останалите полски култури. Подходът на тези производители е много по-устойчив, тъй като разчита на съчетаването на ефективно производство с допълнителна помощ от ЕС.
Надпревара с Гърция и Турция – ще ги „стигнем“ ли някога съседите
Страните най-големи производителки на памук са Китай, Индия, САЩ, Пакистан, Бразилия, Узбекистан, Австралия, Турция, Аржентина и Туркменистан. Трансгенните (ГМО) сортове, устойчиви на червеи или на хербициди, или и на двете, заемат 25 милиона хектара (над 60 % от памуковата площ в света), главно в Индия, Китай, Пакистан и САЩ. В Австралия 99% от площите на памука са с ГМО сортове, в Индия – над 96%, в САЩ – над 93% от площите на памука. В Европа
не е разрешено отглеждането на ГМО памук.
Най-прекият конкурент на българските производители безспорно са двете ни южни съседки. И ако в Турция, която не е член на ЕС, ситуацията с вътрешните пазари и външната търговия е различна, не така стоят условията за отглеждане и производство на текстилни влакна в Гърция. Макар че с нея сме равноправни членове на Общността, директни съпоставки за памука не могат да бъдат направени.
Пример в това отношение е богатото разнообразие от сортове. От началото на промените у нас непрекъснато се правят опити за внедряване на чуждестранни сортове – както от Гърция, така и от Турция и САЩ. Ето защо е
много важно при подбора на сортове
за отглеждане производителите, особено онези, които тепърва се запознават с културата, да се обръщат за помощ към наистина квалифицирани специалисти, и да избягват простото приемане на достъпната в интернет или от случайни източници информация.
Този съвет е валиден както по за сортовия състав, така и при подбора на технологиите и оборудването за отглеждане на културата. Същото важи за растежни регулатори и пестициди, чиито препоръчителни приложения в условията на поливно и неполивно отглеждане са съществено различни и съответно – рядко приложими за условията на нашата страна.
Аерирана и влажна почва е ключът към добрата реколта
Памукопроизводството у нас се развива в условията на ограничени температурни
ресурси и неустойчиво овлажняване. През вегетационния период – май-октомври, средноденонощните температури сумарно са 3520°С, докато в съседните страни тя е 4215° в Солун, Гърция и 4490° в Адана, Турция. Валежната сума през вегетационния период в района на Чирпан е 304 мм, в Солун – 217 мм, в Адана – 137 мм.
Като се има предвид, че през юли-август у нас и особено в Южна България, съществува изразен период на трайно засушаване, който съвпада с критичната по отношение на влагата фенофаза цъфтеж-плодообразуване, това се
отразява негативно върху продуктивността
на тази сравнително сухоустойчива култура, каквато е памука.
Памукът в България се отглежда в два основни региона, където има осигурена температурна сума за периода 20 април – 31 октомври над 3600°С, а за май-октомври – 3500°С.
Първият регион с най-благоприятни почвено- климатични условия е равнинната част на Южна България, в които са включени областите Хасково, Стара Загора, Пловдив, Ямбол, Сливен, Бургас и Благоевград. Основният почвен тип в региона е излужената смолница, а в по-ограничени размери – канелено-горските почви.
През последните години
се оформя и втори регион за отглеждане,
със сравнително благоприятни условия. Той включва ивицата 30 км южно от р. Дунав на Плевенска, Великотърновска, Русенска и Силистренска области, където много подходящи за отглеждането му са черноземните почви.
За да развие мощната си коренова система, памукът изисква дълбоки и добре аерирани почви. Необходими са му топли, богати с хранителни вещества почви, с голяма влагоемкост, добра влагозадържаща способност. Благоприятни за развитието на памука са почви с неутрална или слабо алкална реакция. Не се развива добре на кисели или засолени почви.
Средният добив от 1 дка е 140 кг., а максималния е 400 кг/дка.
Правилното съчетаване на сортове, машини и технология е от особено значение за памука. Поради това, въпреки значителното нарастване на площите през последните години, примерите за устойчиво в икономически смисъл производство все още не са достатъчни за категоричен успех в отглеждането на културата.
