Организациите в агросектора настояват за ясни граници в новия Закон за прозрачност и почтеност
Българската агрохранителна камара (БАхК), която обединява 23 авторитетни браншови организации от секторите земеделие, преработка и производство на храни, представи официално становище до Министерството на правосъдието относно Проекта на Закон за прозрачност и почтеност в управлението. Документът, адресиран до държавните експерти в дирекция „Съвет по законодателство“, изразява принципната подкрепа на сектора за по-голяма отчетност, но същевременно отправя сериозни предупреждения за потенциални рискове пред легитимното гражданско и професионално участие в управлението.
Баланс между прозрачност и административна тежест
В своето изложение БАхК оценява усилията на изпълнителната власт за създаване на нормативна рамка, която да гарантира проследимост на решенията. Това е ключово не само за укрепване на доверието в институциите, но и за изпълнение на ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и процеса по присъединяване към ОИСР. Въпреки това Камарата подчертава, че българската правна система вече съдържа действащи механизми за прозрачност. Конституцията и Законът за нормативните актове гарантират правото на участие в обществения живот, а регистрираните юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) вече подлежат на строги режими на отчетност и публичност на финансирането си. Поради тази причина всяка нова регулация трябва да бъде съразмерна и да не води до излишна административна тежест за организации, които и в момента действат прозрачно.
Рискът от стигматизиране на браншовите организации
Централен пункт в становището е искането за ясно разграничаване между възмездното представителство на интереси (платено лобиране) и участието на браншовите структури в институционализираните диалози. От БАхК са категорични, че приравняването на земеделските сдружения към субекти, осъществяващи платено лобиране, би създало риск от стигматизиране на легитимното застъпничество. Подобен подход би имал възпиращ ефект върху демократичния процес и не би съответствал на стандартите на Съвета на Европа и ОИСР, които насърчават създаването на благоприятна среда за гражданско участие без излишни бариери. Браншовите организации в агрохранителния сектор не защитават индивидуални клиенти срещу хонорар, а представляват колективните интереси на своите членове в рамките на официално регламентирани формати като обществени съвети и работни групи.
„Браншовите организации от агрохранителния сектор, както и техните обединения в Камари следва да останат извън обхвата на закона, когато действат в рамките на своите цели и при спазване на установените режими на публичност и отчетност.“.
Убедени сме, че подобно прецизиране ще допринесе за по-ясно разграничение между обществено застъпничество и професионално лобиране, ще гарантира съразмерност на регулацията и ще съхрани активното участие на браншовите организации в процеса на изработване на публични политики. Българска агрохранителна камара изразява готовност да участва в експертен диалог с цел усъвършенстване на законопроекта и постигане на балансиран и работещ нормативен модел, се казва в становището на БАхК.
Конкретни предложения за прецизиране на закона
За да се гарантира съхраняването на активния обществен диалог, Българската агрохранителна камара предлага конкретна редакция в текстовете на законопроекта, като се настоява в обхвата на изключенията на законопроекта да се добавят регистрираните по ЗЮЛНЦ браншови организации от сектор селско стопанство, преработка и производство на храни. Според Камарата това прецизиране ще допринесе за по-ясното разграничение между общественото застъпничество и професионалното лобиране. Председателят на Управителния съвет на БАхК Венцислав Върбанов потвърди готовността на организацията за последващ експертен диалог, с който да се постигне работещ и балансиран нормативен модел, защитаващ интересите на българските производители и преработватели.
