Новата Обща селскостопанска политика на ЕС поставя още по-високи цели по отношение на опазването на природната среда и „снабдяването“ на екосистемни услуги от земеделските производители. Въпреки актуалността си обаче, в България все още липсва достатъчна информация за предоставените (агро)екоситемни услуги от отрасъла. За да привлекат повече внимание върху темата, учени от Института по аграрна икономика публикуваха анализ, базиран на анкетно проучване, проведено със съдействието на Националната служба за съвети в земеделието и водещи професионални организации на земеделски производители в страната.
Анализът се базира на първична микро информация, предоставена от мениджъри на 162 „типични“ стопанства от различен юридически тип, размери, производствена специализация, екологическо и географско 
местоположение. В разработката се идентифицират и оценяват екосистемните услуги съхранявани и „произвеждани“ от българските ферми, посочи за „Агрозона“ проф. д-р Храбрин Башев, автор на анализа от Института по аграрна икономика.
Слагат акцент върху диверсификацията на културите в новата ОСП
Продуктите и разнообразните преки и косвени ползи, които хората получават от природата и различните по тип екосистеми- аграрни, равнинни, планински, и т.н. са най-общо известни като „екосистемни услуги“. Тази „нова“ и бързо обогатяваща се категория включва многообразни по тип продукти и услуги на природата и многообразните екосистеми – снабдителни (храни за човека и животните, материали и ресурси за производствена и жизнена дейност, и т.н.), икономически, място за живеене на хората, рекреационни, туристически, естетически, културни, образователни, информационни, хабитатни, поддържащи, съхранение на биоразнообразието, пречистване и задържане на водите, защита от наводнения и пожари, регулиране на климата, и др.
Производствени услуги
Делът на фермите, участващи в дейности свързани със снабдяване на агроекоситемна услуга от определен вид дава добра представа и за обема на „произвежданата“ услуга от този тип.
Болшинството от българските ферми- 59.3% участват в „производството на продукти за директна употреба от човека“, което е една от основните „услуги“ на агроекосистемите в страната. Значителна част от стопанствата- 15.4% също така „произвеждат суровини за хранителната индустрия“. Други „произведствени“ услуги, в които участват фермите са „производство на фуражи за животните“, „собствена преработка на селскостопанска продукция“, „производство на семена, фиданки, животни и др. за ферми“ и „производство на суровини за козметична, текстилна, енергийна и др. индустрии“.
Други „производствени“ услуги на агроекосистемите, в които участват срванително малка част от земеделските производители са „предоставяне на услуги на други ферми и аграрни организации“, „предоставяне на услуги на 
крайни потребители (яздене, бране на плодове, и др.)“, „предоставяне на туристически и ресторантски услуги“ и „производство на био, вятърна, слънчева и др. енергия“.
Отношение към културното наследство
11.11% от земеделските стопанства участват в агроекосистемната услуга „наемане на работници“ и 10.49% участват в „предоставянето на свободен достъп на територията на фермата на външни лица“.
Сравнително много от фермите също така участват в опазване и съхраняване на технологично, биологично, културно и др. наследство – „съхраняване на традиционни култури и сортове растения“ (6.17%), „съхраняване на традиционни видове и породи животни“ (7.41%), „съхраняване на традиционни методи, технологии и занаяти“ (6.17%), „съхраняване на традиционни продукти“ (6.17%), „съхраняване на традиционни услуги“ (5.55%), „съхраняване на традиции и обичаи“ (3.7%) и „съхраняване на историческо наследство“ (1.23%).
Основна част от агроекосистемните услуги се състои в запазване, въстановяване и подобряване на елементите на природната среда – почви, води, въздух, генофонд, пейзаж, растения и животни и т.н. Към производство на този тип агроекоситемни услуги е насочена дейността на голяма част от земеделските стопанства чрез мерки за – „контрол на болести“ (24.69%), „контрол на вредители“ (19.75%), „опазване на естественото биоразнообразие“ (18.52%), „опазване и подобряване на плодородието на почвите“ (16.67%), „предпазване от почвена ерозия“ (13.58%), „опазване и подобряване на чистотата на почвите“ (12.34%), „опазване на чистотата на повърхностните води“ (11.73%), „опазване на чистотата на подземните води“ (9.88%), „предпазване от пожари“ (8.64%), и „опазване на растителен и/или животински генофонд“ (8.02%).
Предпазване от бури
Сравнително по-малка част от фермите също така са включени в мерки за „съхраняване и икономии на водите“ (5.55%), „регулиране на правилния отток на водите“ (4.32%), „опазване на чистотата на въздуха“ (4.32%), „съхраняване на традиционен пейзаж и ландшафт“ (3.7%), „подобряване на пейзаж и ландшафт“ (3.09%), „регулиране и подобряване на микроклимата“ (3.09%), „предпазване от наводнения“ (2.47%), и „намаляване на емисиите на парникови газове (2.47%), и „предпазване от бури“ (1.85%).
Една от съществените услуги на агроекосистемите е оползотворяване и рециклиране на „отпадъци“ от разнообразни дейности в сектора и другите отрасли. Основна дейност на много ферми в това отношение е „употреба на оборска тор в стопанството“ (13.58%), и в по-малка степен „повторно използване и рециклиране на отпадъци, компостиране и др.“ (3.09%) и „употреба на утайки от пречистване на води в стопанството“ (0.62%).
Аграекосистемите също допринасят съществено за обучение на фермери и неаграрни агенти, провеждане на научни експерименти, демонстриране на иновации и т.н. В подобни образователни, научни и иновативни услуги участват по-малка част от земеделските производители – „обучение и съвети на други фермери“ (4.32%), „обучение на ученици, потребители и др.“ (1.85%), „демонстрация на производства, технологии, иновации и др.“ (1.85%) и „провеждане на научен експеримент“ (1.85%).
Ефективност в производството на агроекоситемни услуги
В „опазване и подобряване на неаграрни екосистеми“ са ангажирани 4.32% от анкетираните фермери в страната.
Анкетното проучване установи, че болшинството от мениджърите (88.89%) на българските стопанства полагат грижи за екосистемите и природата. Близо 46% от мениджърите обаче съобщават, че периодът, през който полагат грижи за екосистемите и природата е сравнително кратък до 5 години. Повечето от мениджърите на стопанствата в страната са с продължителен опит в полагането на грижи за екоситемите и природата, като най-много сред тях са в групите между 6 и 10 години (26.39%) и повече от 16 години (18.06%). Това е добър индикатор за ефективността на дейността, свързана с производството на агроекоситемни услуги, която изисква постоянни усилия за продължителен период от време.
