Прогнозираните валежи през първата половина от периода ще повишават нивото на влагозапасите в горните почвени слоеве
През следващия период агрометеорологичните условия ще бъдат с повишена динамика. В началото на периода те ще се определят от температури близки до климатичните норми, но под биологичния минимум необходим за протичане на вегетация при зимните житни култури. Това съобщи Дукена Жолева, агрометеоролог при Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Очакваното застудяване, без критични минимални температури, ще доведе до прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви. Изключения ще се наблюдават при зимните житни култури в районите по Черноморското крайбрежие.
Прогнозираните валежи през първата половина от периода ще повишават нивото на влагозапасите в горните почвени слоеве. Падналите повсеместни валежи през първото и началото на второто десетдневие на декември надвишиха на много места в северозападните, централните и южните райони 50-60 l/m² (Ново село – 50l/m², Чирпан – 54 l/m², Пловдив – 58l/m², , Ст.Загора – 67l/m², Сандански – 66 l/m², Карнобат – 74l/m², Хасково и Елхово-80 l/m², Кърджали – 88 l/m²), което доведе до рязко увеличение есенните влагозапаси в 50 и 100 cmпочвен слой и преодоляване дефицита на влага при зимните житни култури.
През последните дни от периода се прогнозира повишение на температурите, но в по-голямата част от полските райони те ще останат в граници, които ще поддържат в относителен покой есенните посеви. Условия за протичане на тиха вегетация при зимните житни култури ще се създават на места в югоизточните райони и по Черноморието. В края на есента при пшеницата ще се наблюдават различни фази – от поникване, 2-3 лист до начало на фаза братене. Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, са посевите с пшеница на места в Североизточна България.
През втората половина от следващия период валежи не се очакват и условията ще позволяват приключване на есенните растителнозащитни пръскания при овощните култури.
