Африканската чума по свинете в България се развива по най-тревожния сценарий – от 4 големи индустриални комплекса АЧС е в 3 от тях, от които в 2 въпросът е приключен. Това каза д-р Георги Чобанов, директор на дирекция в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по време на заседание на Областна епизоотична комисия с председател Ивелин Статев, областен управител на област Силистра. По време на заседанието е обсъдено развитието на болестта Африканска чума по свинете, предвид случая в село Попина, както и на други места предимно в Северна, а вече и в Южна България.
В България не се прави нищо по-различно от други страни, тъй като се работи по едно и също законодателство, посочи д-р Чобанов. Проблемът е, че у нас АЧС е както в дивата популация, така и в промишленото отглеждане. Проблем е и неизпълнението на мерките за осигуряване на места за загробване на умрели животни.
В т.нар. заден двор не може да се отглеждат повече от 5 прасета, при това само с произход от лицензиран производител, като сред тях не може да има нерез и свиня майка. По информация от ЕС, на територията на целия континент 75% от прасетата в „заден двор“ се отглеждат в северната ни съседка, като в Румъния в една фамилна ферма може да има до 150 прасета.
В момента в световен мащаб около 10 са екипите, сред които от българска страна участва специализирана компания, работещи по създаване на ваксина срещу АЧС, като е достигнато до изработка на определен продукт. Прогнозата е, че окончателният вариант няма да е готов до 3-5 г., тъй като той трябва да отговаря на предварителни условия: да изработва имунитет на свинете, но не трябва да е против здравето на хората, както и да не замърсява околната среда, вкл. и да не пречи на другите популации животни, по думите на д-р Чобанов.
„От миналия петък насам се намираме в режим на ликвидация на прасета; работи се по създаване на терени за площадки за загробване в общините Силистра и Ситово, където има индустриални свинекомплекси, но за някои от тях засега няма окончателни становища на институциите. Споделен бе опитът на община Ситово в това отношение.“, посочи д-р Себахтин Халид, директор на областната дирекция към БАБХ.
