АЗПБ с пакет от 28 мерки до премиера Гюров за овладяване на цените на храните

Асоциацията на земеделските производители в България е категорична: Ценовият натиск не се генерира от фермерите, необходима е прозрачност и подкрепа за родното производство

След като вчера официално внесе пакет от предложения до Министерския съвет, днес ръководството на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) проведе работна среща със служебния министър-председател Андрей Гюров. АЗПБ депозира 28 конкретни мерки, насочени към справяне с високите цени на храните и стабилизиране на сектора.

„Работим с ограничени възможности заради удължителния бюджет, но за нас това не е оправдание, а стимул да направим повече. Целта ни е да разговаряме с най-много браншове и на тази база да подготвим различен, целенасочен подход в отговор на кризата. Това заяви служебният премиер по време на срещата му с представители на браншовите организации в земеделието и животновъдството.

Днешната дискусия е част от широкия диалог на служебния кабинет при подготовката на цялостния пакет от мерки във връзка с кризата в Близкия изток и отражението й върху гражданите и бизнеса в България. Премиерът увери, че кабинетът полага сериозни усилия да подготви мерки, които от една страна да не застрашават фискалната сигурност, а от друга страна да дадат спокойствие на гражданите и бизнеса, че правителството има ясен отговор на кризата, който да пресече негативните й ефекти.

Министър-председателят изтъкна, че ситуацията се следи непрекъснато от Министерския съвет с оглед навременното активиране на мерките и се анализира в дълбочина. Гюров посочи и ролята на контролните органи като КЗП и КЗК, които също активно следят веригите на доставки и проверяват за непазарно изкривяване на цените. Служебният премиер припомни също, че на европейско ниво ситуацията се наблюдава внимателно от Европейската комисия.

„Намираме се в една обща лодка и е важно да предотвратим задълбочаване на кризата до колкото е възможно“, заяви Гюров и изрази надежда да не се стигне до сериозни шокове за световната икономика.

В рамките на диалога представителите на АЗПБ благодариха за инициираната дискусия, но категорично подчертаха, че ценовият натиск върху крайния потребител не се генерира на ниво първично производство. От организацията подчертават, че докато потребителите усещат тежестта на инфлацията, фермерите работят при рекордно високи разходи за енергия, торове и логистика, често при нулев марж.

За да се постигне реална промяна, АЗПБ предлага следните мерки с незабавен ефект върху цените и пазара:

1. Повишаване на прозрачността в ценообразуването. Липсата на прозрачност в междинните етапи на веригата за доставки на храни често води до информационна асиметрия, което създава неефективност и позволява формирането на непропорционални маржове. Необходим е постоянен механизъм за по-голяма прозрачност в ценовите процеси и ежемесечен мониторинг на ценовите равнища и маржовете по агрохранителната верига.
2. Подобряване на договорните отношения и премахване на нелоялни практики
   Да се засили защитата на земеделските производители и производителите на храни от нелоялни търговски практики, включително „обратното фактуриране“, неясни и дискриминационни договорни клаузи, липса на предвидимост в договорите и едностранни промени в условията на доставките и заплащането.
3. Предпазен механизъм срещу продажба под себестойност и регулаторен механизъм по френския модел EGalim. Да се въведе механизъм, гарантиращ, че производителите не са принудени да продават под себестойност, както и да се анализира и подготви законодателен механизъм по френския модел, при който при рязък ръст на производствените разходи се осигурява по-справедлива и навременна актуализация на изкупните цени, така че натискът да не остава изцяло върху фермера.
4. Засилен и ефективен контрол при предлагането на храни. Засилването на контрола и повишаването на ефективността в работата на контролните органи КЗП, КЗК и БАБХ ще допринесат за осигуряване на прозрачност и лоялност и за защита на потребителите от необосновано увеличение на цените в търговските вериги.
5. Контрол на „сивия сектор“. Засилен синхрон между БАБХ, НАП и Агенция „Митници“ за защита на легалните производители и ограничаване на нелоялните практики.
6. Забрана на имитиращите продукти. Пълно премахване на растителните мазнини в млечния и месния сектор с цел защита на здравето на населението и справяне с нелоялната конкуренция.
7. Засилено етикетиране и проследимост. Задължително и ясно обозначаване на произхода, както и на ключови данни за съхранение и размразяване при животински продукти, влаганите суровини (особено при млечните продукти и меда), така че потребителят да разполага с пълна и разбираема информация.
8. Съответствие на стандартите за внос от трети страни с тези за българските храни
   Стандартите за храните, внасяни от трети страни, трябва да отговарят на българските и европейските изисквания, за да се гарантира безопасността и здравето на потребителите и да се предпазят родните производители от нелоялна конкуренция.
9. Засилен постоянен граничен контрол. Постоянен лабораторен контрол за пестициди, забранени в ЕС, както и за съответствие на вноса от трети страни с европейските изисквания за безопасност и производство. Засилен контрол е необходим и по отношение на нелегалния внос на животни, който е в основата на появата и разпространението на болести по животните.
10. Включване на агросектора в процеса по подготовка на национални позиции и защита на огледални клаузи в търговските споразумения. България да настоява за прилагане на „огледални клаузи“, така че вносът от трети страни да отговаря на същите стандарти, които се прилагат към европейските производители (в контекста на либерализираната търговия със страните от МЕРКОСУР, както и за 3ти страни по всички действащи/предстоящи за ратификация търговски споразумения на ЕС). Агросекторът да бъде реално включен в процеса по подготовка на национални позиции по темите с либерализацията на търговията на ЕС с трети страни, което да гарантира прозрачност и демократичност при вземането на решения.
11. Намалена ставка на ДДС за български фермерски и биохрани

• ставка в размер до 9% ДДС за храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска суровина с доказан произход;
• ставка в размер до 5% ДДС за биосертифицирани храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска биосертифицирана суровина с доказан произход;
• прилагане на мярката като временен режим за срок от 36 месеца, с последваща оценка на ефекта и възможност за прилагането й на постоянна основа.

12. Развитие на късите вериги на доставки и директните продажби. Разширяването на възможностите за директни продажби и къси вериги на доставки ще допринесе за по-голяма стабилност на цените и по-добра позиция на фермерите на пазара.
13. Училищни схеми с приоритет за местни производители. По Наредба № 3 да се въведе реален приоритет за местни производители и къси вериги на доставка. В практиката на ЕС късите вериги се подкрепят като модел с минимален брой посредници между производителя и крайния потребител.
14. Национална кампания „Изберете българското“. Незабавно стартиране на нацонална информационна кампания в партньорство с браншовите организации.
15. Ясна разпознаваемост на българските продукти. Да се обсъдят механизми за ясна дефиниция на „български продукт“, с точни критерии за произход, вложени суровини и разпознаваемост от потребителите, включително чрез ясно обозначение, че продуктът е 100 % произведен от българска суровина.

Паралелно с пазарните регулации, АЗПБ настоява и за мерки за намаляване на себестойността и натиска върху производителя:

16. Гаранции в Бюджет 2026. Гарантиране на средствата за държавни помощи за сектор земеделие с оглед справяне с кризите в животновъдството (поява и разпространение на епизоотии, ликвидиране на стада и др.) и растениевъдството (загуба на производствен потенциал и унижена реколта поради екстремни метеорологични прояви, вкл. пожари).
17. Нова антикризисна мярка чрез 5-то изменение на Стратегическия план. Да се отвори 5-то изменение на Стратегическия план с нова антикризисна мярка, която да се финансира частично с блокираните средства за Взаимоспомагателния фонд. Това е по-справедлив, по-навременен и по-ефективен инструмент, по който МЗХ, ДФ „Земеделие“ и бенефициентите вече имат административен и практически опит.
18. Европейска дипломация за временна кризисна рамка. България да инициира в рамките на Съвета на ЕС обсъждане на нова временна кризисна рамка с оглед отражението на войните в Украйна и Близкия изток върху цените на енергоносителите и производствените разходи, като активно търси съюзници сред държавите членки.
19. Енергийни компенсации за агросектора. Земеделският сектор да бъде включен в компенсациите за електроенергия и природен газ наравно с индустрията.
20. Позиция на България по CBAM за торовете. България да защити активна позиция за отлагане и цялостно преразглеждане на въглеродните тежести върху торовете, тйи като вносната готова продукция от трети страни не е подложена на еквивалентни изисквания и европейския агрохранителен сектор губи конкуретоспсобност.
21. Схеми за реализация по Регламент 2022/2472 (ABER). Да се проучи целесъобразността от нова нотификация по този механизъм, включително за компенсации на логистиката и за доставки на българска продукция до търговската мрежа (България има опит в прилагането на тези мерки за реализация на месо през кланиците и на плодове и зеленчуци през магазините).
22. Финансов инструмент за изпълнение на инвестиционни проекти. Създаване на кредитна линия с държавна гаранция за мостово финансиране на одобрени инвестиции на фермери и преработватели, така че модернизацията да не се блокира поради недостиг на оборотни средства.

В дългосрочен план организацията поставя акцент върху стратегически мерки, важни за устойчивостта на цените:

. Инвестиционен фокус в ДФ „Земеделие“. Приоритетно одобряване на проекти за модернизация на стопанства и за преработка, подадени в рамките на последните приеми по Стратегическия план.

24. Интервенция II.Г.4 от Стратегическия план поОСП. Незабавен старт на приема за възстановяване на производствения потенциал и за биосигурност в стопанствата, съобразно предложенията на браншовите организации за по-справедливо насочване на европейските средства за предстоящия прием.
25. „Зелен коридор“ между МЗХ и МОСВ. Ускорено екологично съгласуване по реда на ЗООС, ЗБР и Закона за водите на инвестиционни проекти, най-вече за напояване, но също и за модернизация на стопанства и преработвателни предприятия.
26. Държавни инвестиции в хидромелиорации и противоградова защита. Да се остойностят и заложат в проекта на Закона за държавния бюджет и средносрочната 3-годишна прогноза необходимите средства за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура, инвестиции в „Напоителни системи“ и разширяване на покритието на противоградовата защита.
27. 27. „Едно стопанство – една проверка“. Намаляване на административната тежест чрез координиране и обединяване на проверките, с официално прилагане на възможностите по Омнибус пакета за ОСП 2023-2027. България следва да уведоми Европейската комисия до края на март 2026 г., че ще прилага тази възможност.
28. 28. Преразглеждане на списъка на МФ за стоки с висок фискален риск. Да се направи оценка на ефекта от прилагането на режима върху легалния бизнес, заедно с бранша, и при необходимост да се редуцира обхватът за агрохранителния сектор.

Според председателя на АЗПБ Венцислав Върбанов, тези стъпки са единственият начин да се отговори на обществените очаквания, без да се подкопава производственият капацитет на страната. „Българският земеделски производител не иска изключения, а равнопоставеност“, завършва позицията на АЗПБ.