Разкритията край Ихтиман и Хасково осветиха мащабни схеми в сивия сектор, застрашаващи националната биосигурност и здравето на потребителите
През последните седмици серия от специализирани акции на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и МВР извадиха на светло мащабни нарушения, които поставят под въпрос ефективността на ветеринарния контрол. От открити нелегални кланици и разхвърляни животински останки край Ихтиман, до складове в Хасково с тонове стока, чийто срок на годност е изтекъл преди години – картината на „сивия сектор“ става все по-тревожна.
АКЦЕНТИ
Разкритията край Ихтиман и Хасково осветиха мащабни схеми в сивия сектор, застрашаващи националната биосигурност и здравето на потребителитеД-р Мавровски, откритите антитела за Ку-треска са сериозен сигнал. Какъв е рискът за хората, които вече са консумирали продукти от този нерегламентиран канал, и има ли опасност от пламване на огнище в региона на Ихтиман?Министър Христанов спомена шарката по дребните преживни животни. Има ли данни дали част от заловените животни или откритите ушни марки произхождат директно от заразени зони в съседни държави?Кога ще бъдат готови пълните резултати от пробите на 27-те задържани животни и за какви други екзотични заболявания се изследват те?Министър Христанов говори и за „следи от продължителна дейност“. Как е възможно в продължение на месеци или години да се разфасоват животни и да се изхвърлят останки, без местните ветеринарни инспектори да забележат нищо?Ще инициирате ли разследване срещу служители на БАБХ в региона? Възможно ли е този „организиран канал“ да е функционирал с логистичната подкрепа или мълчаливото съгласие на инспектори по места?Намерени са множество чуждестранни ушни марки. Как тези животни пресичат границата и стигат до вътрешността на страната, без да бъдат засечени от мобилните екипи на БАБХ и МВР?Имате ли данни в кои търговски обекти или вериги е попадало месото от тези нерегламентирани кланици? Трябва ли потребителите да се притесняват за продуктите на пазара в момента?Ушните марки само от балкански държави ли са, или има данни за животни, внесени от трети страни извън ЕС?Изхвърлените кости и вътрешности са екологична бомба. Кой ще поеме разходите по почистването и обеззаразяването на терените край Ихтиман?Какви слабости в електронната система за идентификация на животните позволяват съществуването на такива „кухи“ марки или неотчетени премествания?Как ще изглежда съвместната работа с МВР оттук нататък, за да не се превърне този случай в единична акция, а в системно разчистване на сивия сектор? В склад в Хасково бяха открити стотици тонове месо и млечни продукти, чийто срок на годност е изтекъл още през 2022 г. – това са 4 години потенциално разлагаща се биологична материя. Разполагате ли с конкретни данни колко тона от тази опасна стока вече са били преопаковани и пласирани в търговската мрежа под формата на “промоционални” продукти или вложени в готови храни (кетеринг) за болници и училища, преди складът най-после да бъде запечатан?При последните проверки на храната в училищата през март 2026 г. бяха открити растителни мазнини в млечни продукти и плесен в закуски. Ще бъдат ли незабавно прекратени договорите на тези фирми, или отново ще се разминат само с административни глоби? Обмисля ли БАБХ постоянен лабораторен мониторинг на доставките за училища, вместо да разчита на спорадични проверки след сигнали?
Отговорност за изясняването на случаите и затягането на мерките пое изпълнителният директор на БАБХ д-р Ангел Мавровски. Пред Агрозона той разкри подробности за организираните канали за трафик на животни от Румъния и Гърция, рисковете от пренасяне на опасни заболявания като шарка и Ку-треска, както и даде информация за започнали вътрешни проверки срещу инспектори на Агенцията.
Д-р Мавровски, откритите антитела за Ку-треска са сериозен сигнал. Какъв е рискът за хората, които вече са консумирали продукти от този нерегламентиран канал, и има ли опасност от пламване на огнище в региона на Ихтиман?
- Наличието на антитела е сериозен епизоотичен сигнал, но само по себе си не означава автоматично активен риск за всеки потребител. Най-висок е рискът за лица, които са имали пряк контакт с животните, с местата за нерегламентирано клане, с отпадъци и със сурови непреработени продукти. За хора, консумирали термично обработени продукти, рискът е минимален. Към момента няма данни, че в района на Ихтиман има огнище на заболяване, пренесено чрез незаконен внос на животни. Има обаче достатъчно основания за засилен ветеринарен и здравен надзор. Най-малкото заради хигиенното състояние на нерегламентираните сметища, на които намерихме разхвърляни животински останки и ушни марки.
Министър Христанов спомена шарката по дребните преживни животни. Има ли данни дали част от заловените животни или откритите ушни марки произхождат директно от заразени зони в съседни държави?
- Намерените ушни марки в Ихтиман са румънски и български. Износът на овце и кози от Румъния и Гърция е изрично забранен заради шарка и чума, независимо от зоната на произход. Имаме обаче сериозни индикации за трафик и нерегламентирана търговия с животни от тези страни, затова затегнахме контрола върху транспорта на животни съвместно с МВР. От седмица, по моя заповед, по всички гранични пунктове се извършват проверки на произхода и здравния статус на животните. Този контрол е особено необходим и заради появата на шап в Кипър и на остров Лесбос. Заплахата за континентална Гърция и съответно за България е сериозна. Това заболяване е много опасно.
Кога ще бъдат готови пълните резултати от пробите на 27-те задържани животни и за какви други екзотични заболявания се изследват те?
- На всички животни бяха направени пълни изследвания. Само при едно от тях бяха установени антитела за Ку-треска. Трафикантите бяха глобени, а животните – върнати на румънските власти. Румъния е под европейски ограничения заради стотиците огнища на шарка там, така че не можем да бъдем спокойни и да допускаме румънски животни в България.
Министър Христанов говори и за „следи от продължителна дейност“. Как е възможно в продължение на месеци или години да се разфасоват животни и да се изхвърлят останки, без местните ветеринарни инспектори да забележат нищо?
- Това е един от основните въпроси, по които се работи още от момента, в който разкрихме незаконните кланици в Ихтиман. Проверява се целият механизъм, по който е станала възможна подобна нерегламентирана дейност. Вероятно става дума за организиран канал с участието на служители от различни институции. Тези проверки вече са в ръцете на МВР и прокуратурата. Но е впечатляващо също как нито гражданите, нито местната власт са забелязали как полето около Ихтиман се пълни с кости и отпадъци, при положение че наблизо минават хора, а в района има училище и къщи.
Ще инициирате ли разследване срещу служители на БАБХ в региона? Възможно ли е този „организиран канал“ да е функционирал с логистичната подкрепа или мълчаливото съгласие на инспектори по места?
- В момента извършваме проверка за нарушения, пропуски или неизпълнение на служебни задължения. Няма да допусна компромиси, ако бъдат установени такива случаи.
Намерени са множество чуждестранни ушни марки. Как тези животни пресичат границата и стигат до вътрешността на страната, без да бъдат засечени от мобилните екипи на БАБХ и МВР?
- Това е част от механизма, който в момента се изяснява. Проверяват се маршрутите, идентификацията, начинът, по който животните са достигнали до вътрешността на страната. Събират се доказателства. Очевидно става дума за организиран канал за незаконна дейност, но това е предмет на съвместното разследване на БАБХ и МВР. Когато резултатите са готови, ще ги оповестим.
Имате ли данни в кои търговски обекти или вериги е попадало месото от тези нерегламентирани кланици? Трябва ли потребителите да се притесняват за продуктите на пазара в момента?
- Най-близкият пазар е София. По всяка вероятност става дума за продажба в малки магазини за месо. Ако бъде установен конкретен риск за потребителите, конкретно място или конкретни количества, БАБХ незабавно ще информира публично.
Ушните марки само от балкански държави ли са, или има данни за животни, внесени от трети страни извън ЕС?
- Проверката на всички открити чуждестранни идентификатори продължава. Има и български. Имаме съмнения, че част от животните все още не са отписани от системите за идентификация. Разследването е много комплексно, проследява се цялата верига, като се започне още от животновъдите. Целта ни е да пресечем възможността подобни канали да се повторят.
Изхвърлените кости и вътрешности са екологична бомба. Кой ще поеме разходите по почистването и обеззаразяването на терените край Ихтиман?
- Според нормативната уредба, когато не може да бъде установен собственикът или друго отговорно лице за животинските остатъци, кметовете и кметските наместници са длъжни да организират и предприемат действия по тяхното събиране и обезвреждане. Това не отменя последващо търсене на отговорност, ако бъде установен извършителят.
Какви слабости в електронната система за идентификация на животните позволяват съществуването на такива „кухи“ марки или неотчетени премествания?
- Отговорността за достоверността на отразените данни в Интегрираната информационна система на БАБХ – ВетИС, е както на стопанина, така и на регистрирания ветеринарен лекар, който обслужва съответния животновъден обект. Но контролът не може да бъде само електронен — той е и физически с проверки на терен, и документален. От 1 юли 2025 г. във ВетИС има модул „Уведомления“, чиито функционалности ще бъдат подобрени още. Чрез него достоверността на подадената информация значително се повиши, тъй като всеки запис оставя следа и дава възможност за проследимост на данните по електронен път. При установено несъответствие между броя на животните и отразеното във ВетИС информацията се актуализира и се налагат санкции.
Как ще изглежда съвместната работа с МВР оттук нататък, за да не се превърне този случай в единична акция, а в системно разчистване на сивия сектор?
- Започнахме акция „Чиста храна“ съвместно с МВР и вече имаме впечатляващи резултати – разкрити бяха складове с тонове храни с изтекъл срок на годност. Извършва се и пълен контрол на вноса на живи животни, на движението на животни, на пазарите и тържищата, на рисковите маршрути и на нерегламентираната търговия. Когато сивият сектор започне да се притиска системно, той започва да изсветлява. Това е и целта на тези действия. Работата с МВР няма да бъде еднократна акция, а постоянен модел на действие.
В склад в Хасково бяха открити стотици тонове месо и млечни продукти, чийто срок на годност е изтекъл още през 2022 г. – това са 4 години потенциално разлагаща се биологична материя. Разполагате ли с конкретни данни колко тона от тази опасна стока вече са били преопаковани и пласирани в търговската мрежа под формата на “промоционални” продукти или вложени в готови храни (кетеринг) за болници и училища, преди складът най-после да бъде запечатан?
- До момента са установени данни за съхранение на тонове хранителни продукти с изтекъл срок на годност. Изясняват се произходът на храните, начинът на тяхното придвижване и евентуалното им разпространение. Случаят е докладван на прокуратурата, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, които работят по установяване на всички факти и обстоятелства. В рамките на разследването се проверяват както търговски субекти, така и физически лица, имащи отношение към дейността на обекта. Предвид текущите процесуално-следствени действия, към настоящия момент не може да бъде предоставяна допълнителна конкретна информация относно идентичността на фирми и лица. Паралелно се извършва задълбочена проверка за пропуски в контролната дейност, включително евентуално участие в нерегламентирани действия и бездействия на длъжностни лица от Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково и Централно управление на БАБХ. Действията по изясняване на всички факти и обстоятелства по случая продължават. Ще информираме при наличие на нова информация.
При последните проверки на храната в училищата през март 2026 г. бяха открити растителни мазнини в млечни продукти и плесен в закуски. Ще бъдат ли незабавно прекратени договорите на тези фирми, или отново ще се разминат само с административни глоби? Обмисля ли БАБХ постоянен лабораторен мониторинг на доставките за училища, вместо да разчита на спорадични проверки след сигнали?
БАБХ проверява храната на учениците не само по сигнали. Извършваме и редовен планов мониторинг след оценка на риска. Агенцията няма правомощия да прекратява договори с доставчици на храна в училищата. Само общините или училищата, които са страна по такива договори, имат право да ги прекратят.
