Историята на Ива Лаловска, която превръща трагедията в нов житейски подем и вдъхновение за работещите майки
Ива Лаловска е пример за това как силата на майчината любов и упоритост може да преодолее дори най-тежките житейски изпитания. Загубата на съпруга й оставя не само емоционална празнота, но и я изправя пред юридически лабиринт, застрашаващ дългогодишната им семейна мечта – спасителния център за сухоземни костенурки в несебърското село Баня.
През 2007 г. Ива и мъжът й напускат София, за да създадат “Геа Челониа” – фондация, посветена на опазването на застрашените сухоземни костенурки. В продължение на години центърът спасява и лекува стотици животни, които след това биват връщани в природата. “През 2007 г. с мъжа ми се преместихме от София в несебърското село Баня, за да реализираме нашата мечта: да създадем спасителен център за застрашените от изчезване сухоземни костенурки. Ежегодно спасявахме и лекувахме около 250 болни или ранени костенурки, които след това връщахме обратно в природата. В центъра ни се излюпваха и около 200 бебета костенурки всяка година, които също пускахме на свобода,” споделя Ива.
“Имам две деца – на седем и на тринадесет години,” разказва тя. “Синът ни се роди през 2012 г. и израсна сред природата, сред костенурки и буболечки. А през 2018 г. се роди и дъщеря ни.” Почти пет години по-късно животът й се преобръща. Смъртта на мъжа й , с когото нямат сключен брак, блокира дейността на фондацията, която е на негово име и се финансира от грантове, дарения и туризъм.
“Мъжът ми почина, което беше най-голямото предизвикателство, което някога съм срещала,” споделя Ива.
“Неправителствената организация, която той беше създал – фондация ‘Геа Челониа’ – остана без управление, както и изпълняваният проект, който ни даваше препитание. Нямах право да управлявам организацията и да завърша проекта.” Въпреки че продължава да работи усилено, опитите й да поеме управлението по съдебен път първоначално срещат отказ. Месец след трагедията, Ива признава: “Бях напълно негодна да се грижа за костенурките. С децата бяхме потънали в тъга.”
Спасението идва от неочаквано място – възрастна доброволка. “От болката и скръбта ме извади една възрастна доброволка, която се притече на помощ и беше за мен като майка. Тя ми даде кураж и с нейна помощ разбрах, че трудът и приятелите са най-доброто лекарство.”
С подкрепата на десетки доброволци и юридически консултации от няколко организации, Ива не се предава. “Научих се да приемам и ценя човешката помощ. Обещах си, в памет на мъжа ми, центърът за костенурки да продължи да работи и да се развива,” категорична е тя.
Пет месеца по-късно, след обжалване, тя получава мечтаното съдебно решение, което й дава право да управлява фондацията и да завърши прекъснатия проект.
“Животът ми се промени коренно и необратимо. От объркана майка, служител и съпруга се превърнах в уверен човек, без мъжката помощ до себе си, поемащ смело нови отговорности и с нови умения. Научих се да бъда ‘човекът – оркестър’, да управлявам центъра, да се грижа сама за децата си, да шофирам и да бъда благодарна за всичко, което идва при мен,” обобщава Ива Лаловска.
Според нея, поуката от този труден период е, че “за всичко се намира начин и от всяка ситуация може да се излезе с нужната човешка помощ и доброта.” Тя подчертава и значението на психологическата помощ, която е търсила във финансово тежките моменти.
Нейното послание към всяка работеща майка е вдъхновяващо: “Всяка преодоляна трудност укрепва у нас увереността, че можем да се справим. Когато имаме деца, силата ни е гигантска и заради силната мотивация. Никоя майка не бива да се предава или отказва от мечтите си при временни несполуки, а да върви напред и да знае, че може.”
Източник/Снимка: People of Sofia
