Излезе нов европейски доклад за икономическите щети от климатичните промени – Dry-roasted NUTS. Данните показват тревожни тенденции за България и поставят страната сред най-засегнатите в целия Европейски съюз.
В статия за „Климатека“ експертът Генади Кондарев обобщава какво значат данните и изводите от документа за страната ни. Той е икономист и експерт по климатични и енергийни политики с фокус върху планове, стратегии, икономически програми и геополитика в България и Централна и Източна Европа.
„Тази година донесе на България щети за близо 1 млрд. евро – загуба, равна на 1% от икономиката. Ако се отнесат тези загуби спрямо населението на страната излиза, че всеки българин е изгубил около 140 евро доход заради екстремните прояви на времето, а до 2029 г. сумата може да достигне 380 евро на човек,“ заяви Кондарев.
В икономически план прогнозата е тревожна: до 2029 г. загубите могат да се увеличат до 2,5 млрд. евро или близо 3% от икономиката ни. Така България се нарежда сред най-уязвимите икономики в ЕС – редом с Малта, Кипър и Гърция. В относителен план нашата икономика понася четири пъти по-голям удар от средното за Съюза (0,26%) и значително повече от Франция (0,39%), Италия (0,61%) и дори Испания (0,84%), въпреки че тези държави губят повече в абсолютни стойности.
Уязвимостта на България и региона е особено тревожна, тъй като по-малките икономики разполагат с ограничени ресурси за адаптация. Това налага да призоваваме за по-голяма икономическа солидарност от по-богатите и по-слабо засегнати държави, но и да засилим собствената си подкрепа към други пострадали региони. Наред с това трябва критично да преосмислим въглеродния си отпечатък, особено в сектори на икономиката, които остават силно въглеродно интензивни и трябва да ускорят прехода си.
Изводите в доклада: Как влияе екстремното време през 2025 г. върху България и Югоизточна Европа
Лятото на 2025 г. струва на Европа 43 млрд. евро загуби от суши, горещи вълни и наводнения – показва докладът „Dry-roasted NUTS“. Това коства 0,26% от икономиката на ЕС. Последиците обаче се мултиплицират – до 2029 г. годишната загуба достига ~€126 млрд. (≈0,78% от БДС на ЕС). С други думи, щетите от едно „лошо“ лято се усещат години наред.
БДС е „скелетът“ на БВП – по-чист показател за реалната продуктивност на секторите. Брутна добавена стойност (БДС) е икономически показател, който измерва стойността на произведените стоки и услуги в дадена икономика, като от общата продукция се изваждат междинните разходи за суровини, материали и услуги, използвани в производствения процес. Или БДС показва колко нова стойност е създадена в икономиката и служи за изчисляване на Брутния вътрешен продукт (БВП).
Югоизточна Европа силно се откроява в анализа. България понася непропорционално тежък удар спрямо размера на икономиката си: през 2025 г. БДС (икономическото производство) на страната е с почти 1 млрд. евро по-нисък заради летните екстремни явления – около 1,1% от БДС за 2024 г.
До 2029 г. годишната загуба за България може да стигне до 2,56 млрд. евро, или 2,84% от икономиката ни.
Данните показват, че съседните държави имат сходни модели:
- Гърция губи около 2,32 млрд. евро през 2025 г. (1,13% от БДС), като сумата нараства до 5,98 млрд. евро през 2029 г. (2,9%).
- Румъния търпи загуби от 1,54 млрд. евро през 2025 г. (0,48%) и 3,96 млрд. евро до 2029 г. (1,23%).
Като цяло страните от Югоизточния ЕС губят милиарди евро продукция – значителен дял от общите 43 млрд. евро загуби за Европа през 2025 г. Докато големи икономики като Франция, Италия и особено Испания отчитат по-големи абсолютни щети, ефектът върху българската икономика е сред най-тежките в процентно изражение. Загубата от около 1% от БДС през 2025 г. е приблизително четири пъти над средното за ЕС (0,26%), което ясно показва уязвимостта на региона.
Суши, горещи вълни или наводнения: какво удари региона най-силно?
Сушите и горещите вълни са основните бедствия, довели до икономически загуби в България и съседните държави през 2025 г. Според доклада 195 региона (на ниво NUTS3) в Европа са преживели суша, концентрирани най-вече в южните страни. Испания, Гърция, Италия, Португалия и България са сред най-засегнатите от тежко до екстремно засушаване. Това прави сушата най-опустошителното климатично явление за Югоизточна Европа.
Горещите вълни често съпътстват сушите в региона. В ЕС са отчетени 31 региона само с горещи вълни, а в България почти всички такива случаи са придружени от суша. Чисто “топлинните загуби” у нас са около 16 милиона евро, или 0,02% от БДС – доказателство, че екстремната жега тук е вървяла със сушата.
Според доклада, наводненията, не са фактор за България и съседните държави през тази година или поне в периода на проучването. Най-сериозните дъждове и бури засягат Северна Италия, части от Централна Европа и Скандинавия. В България няма отчетени региони с екстремно количество вода. Така сушите и горещите вълни са основният удар за икономиката у нас, докато наводненията не оказват влияние, пише в изследването..
Загубите на България в контекст: класиране на засегнатите държави
По относителен ефект върху икономиката, България е сред най-засегнатите страни в Европа – на четвърто място. Само няколко по-малки икономики отчитат сходен или по-голям спад. Малта и Кипър губят по около 1,14% от БДС, Гърция е почти наравно с България (1,13%). Никоя друга държава в ЕС не преживява спад над 1%.
В сравнение – Испания понася удар от 0,84%, Италия – 0,61%, Франция – 0,39%, а Румъния – 0,48%. В абсолютни числа, разбира се, големите икономики губят повече – Испания над 12 млрд. евро, Франция над 10 млрд. евро. Но загубата от почти 1 млрд. евро за България е огромна спрямо нейния размер. Това поставя България, Кипър и Малта в групата на „най-уязвимите икономики“, а до 2029 г. прогнозният спад от близо 3% от БДС ни нарежда сред най-тежко засегнатите държави.
Защо България е толкова засегната?
- Силно излагане на екстремни явления – Балканите преживяха изключителна суша и горещини през 2025 г. Това удари директно селското стопанство, водните ресурси и енергетиката (хидроенергия).
- Структура на икономиката – България зависи в значителна степен от сектори, влияещи се силно от климата, например земеделие и горско стопанство.
- Ограничен институционален и адаптационен капацитет – ниско ниво на застраховане и ограничени инвестиции в устойчивост означават по-трудно възстановяване.
Малкият размер на икономиката означава, че дори умерени щети се равняват на голям процент от БДС.
Регионални акценти
- София – най-големи абсолютни загуби: 442 млн. евро през 2025 г., до 1,14 млрд. евро през 2029 г.
- Сливен – пример за регион, засегнат основно от горещи вълни, със загуби от 16 млн. евро през 2025 г.
- Югозападен регион – загуби от 491 млн. евро през 2025 г. (≈1,08% от регионалния БДС).
- Селскостопанските райони в Северна и Североизточна България също понасят тежък удар. Щетите в земеделието вероятно тепърва ще се проявяват и ще се отразяват върху цените на храните.
И градските, и селските райони в България са силно пострадали. Столицата отчита най-големи загуби в числа, докато земеделските области – най-големи в относителен дял. Това доказва, че екстремните климатични явления вече не са само селскостопански или локален проблем – те са национален икономически проблем.
Загубата на близо 1% от БДС през 2025 г. показва, че климатичните екстреми вече са не просто природен феномен, а ключов икономически риск за България.
Източник: Климатека
