Над 4000 розови птици вече обитават Атанасовското езеро
Преди десетина години край солените води около Бургас се появи необичайна гледка: ята розови фламинги, останали да живеят тук целогодишно. Птица, почти непозната за българската природа, се настани трайно в Атанасовското езеро, превръщайки се в атракция за фотографи, туристи и учени. А зад изящната розова осанка стоят важни въпроси, които продължават да интригуват – защо избраха именно тези води, как се отразяват на местните водни екосистеми и дали тяхното присъствие е свързано с климатичните промени. Отговор на тези въпроси дава за Климатека д-р Петър Янков. Той е посветил целия си професионален живот на изследване и защита на птиците, а през последното десетилетие е бил на терен и е проучвал подробно развитието на феномена фламинго в България.
Петър Янков е орнитолог, работил 12 години в Института по зоология на БАН и като преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет. Впоследствие се посвещава на практическото опазване на природата и е един от създателите на една от най-успешните природозащитни общности в страната – Българското дружество за защита на птиците – BirdLife България (БДЗП). Инициатор на създаването от БДЗП на първите у нас природозащитни центрове – „Пода“ и „Източни Родопи“.
От рядък гост до атрактивен жител на града
През 2014 г. експертите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) установиха в Бургаските езера нарастване на числеността на розовото фламинго – птица, чието появяване през последните над 100 години в България е било епизодично. Мониторингът на птиците показа, че от 15 фламинги през 2014 г., броят на птиците достигна 1290 през 2020 г. и 4170 през 2023 г. Очаквано, през 2024 г. розовите фламинги успешно излюпиха 3 малки, първото успешно гнездене на вида в България, публикувано в международния орнитологичен журнал „Ларус” през 2024 г.
Розовата птица промени живота на Бургас, като „разкри” красотата на Бургаските езера за много от жителите на града, показа, че освен наслада, дивата природа може да привлича туристи и да носи приходи на града. Но повдигна завесата и насочи вниманието към пренебрегвани проблеми и въпроси, като тези за опазването на влажните зони и за влиянието на климатичните проблеми.
Кога порозовя небето над Бургас
От 1880 до 2014 г. розовото фламинго е наблюдавано в България на 7 места в максимален брой до 10 екземпляра. След това започва невиждано бързото нарастване броя на появилите се в Бургаските езера птици. Още по-интересен е фактът, че птиците остават в езерата около Бургас целогодишно, като едни ята отлитат, други долитат и посочените числа са всъщност “моментни снимки” на по-многобройна „гостуваща популация”.
В орнитологичната история на България няма друг подобен случай на толкова рязко увеличаване присъствието на малобройна дотогава птица.
Едра птица не остава незабелязана за жителите и гостите на Бургас. А и няма как иначе – скитащите от езеро на езеро птици прелитат на големи ята ниско над самия град. Заради неочакваната поява, странният облик на птиците, розовия цвят на оперението им и мистичността около случващото се, фламингите привличат всеобщо внимание. Хората започват да се стичат покрай езерата, за да разгледат пришълците. И колкото повече ги опознават, птиците се превръщат във всеобщи любимци. Тази реакция е по-удивителна дори и от внезапната поява на големите ята. Хората сякаш подсъзнателно и масово признават, че имат нужда от дива природа и че тя може да носи както естетическа, така и материална полза.
Атанасовското езеро – соленият рай за розовите гости
Мястото на нашествието не е изненада – Атанасовското езеро е едно от седемте места, където този вид е наблюдаван в миналото. То е и един от няколкото свръхсолени водоеми в България, където се среща в изобилие предпочитаната от фламингите храна – солничното раче. По-голямата част от езерото, въпреки че се използва за солодобив, е защитена територия, където човешкото присъствие е ограничено. Това е критично важно, защото едри птици като фламингото по правило са по-чувствителни към безпокойство. С площта си от около 16 кв. км и открития си терен Атанасовското езеро осигурява на фламингите идеалните условия за обитаване.
Атанасовското езеро е известно на всички в Бургас. Но по-малко са хората, които са го посетили и знаят нещо за него. Още по-малко са открилите удивителните особености на езерото, които му се наслаждават редовно. До “нашествието” на фламингите. Птиците доведоха много повече хора до бреговете и промениха коренно ситуацията: открилите отблизо уникалното място, вече са несравнимо повече от преди.
Фламинги в Атанасовското езеро Източник: Ирина Матеева / БДЗП
Загадката на розовата вълна
Многобройните фламинги пораждат множество въпроси. Коя е причината за нашествието на птиците? От кои страни са фламингите? Защо остават през цялата година? Едни и същи птици ли са или едни идват, други отлитат?
Точните отговори на тези въпроси изискват задълбочено и мащабно проучване и едва ли някой днес може да ги даде категорично. Но са налице редица обосновани предположения, които обясняват необичайното явление.
Причините за нашествието са комплексни. Преди всичко, несъмнено е, че фламингите са намерили благоприятни условия в Бургаските езера. Може би това, че трите езера предлагат разнообразни условия, улеснява птиците и им позволява да проявят своята екологична пластичност.
Сред другите причини е тази, че гнездовите колонии по Средиземноморието са с нарастваща численост през последните години, което естествено води до разселване на птиците в търсене на други подходящи за обитаване райони. В подкрепа на тази хипотеза са наблюдаваните фламинги с пръстени, поставени им в Испания, Франция, Италия и Турция. Възможно е отделни гнездовища в някои от посочените страни да са били подложени на антропогенен натиск и птиците да са били прогонени от тях.
Птиците се придвижват на север – свидетелства за въздействието на климата
Не са изключени и въздействия, свързани с климатичните промени – засушаване в Средиземноморието, повишени температури в нашата част на света и дори по-северно от България. В Евразия розовото фламинго обитава по-топлите райони северно от големите пустини – Средиземноморието, Близкия Изток и Мала Азия, на североизток до Казахстан. Факт е, че през последните години фламингите пристъпиха към гнездене и в Румъния и Украйна, което също показва евентуално въздействие на промените в климата. Повишаването на температурите в районите с доскоро умерен климат вероятно ги прави по-привлекателни и птиците “превземат” тези преди неподходящи територии, придвижвайки се на север. Това се потвърждава и от факта, че и в двете посочени страни по северния черноморски бряг фламингото започна да гнезди едва през последните по-малко от 10 години, при това – не всяка година успешно.
Конкретно за Атанасовското езеро вече има индикации, че затоплянето на климата е накарало някои видове птици да се завръщат от юг по-рано, отколкото през предишните десетилетия. А иначе отдавна е известно, че редица “южни” видове птици в България постепенно изместват ареала си на север: белочелата сврачка, големия присмехулник, черноглавата овесарка, синият скален дрозд, червеногушото коприварче и други.
По-лесен е отговорът на въпроса защо птиците остават в района на Бургас през цялата година: целогодишно там има достатъчно храна. Както вече бе посочено, най-ясно се вижда влиянието на по-топлите зими. Фламингите нямаше да могат да останат при замръзване на всички езера, но това не се е случвало в Бургас от поне 30 години.
Нашествието на розовото фламинго в Бургаските езера е феномен, но подобни явления са наблюдавани и в миналото с други птици, макар и не в такива кратки срокове и на толкова ограничено място. Най-ярък пример е навлизането на гугутката, идваща от Индия и навлязла през 17-ти век в Европа през България, за да достигне днес Британските острови и Скандинавския полуостров.
За доказване на въздействието на климатичните промени са нужни още проучвания, но е несъмнен факторът трайна промяна в нагласата на хората към дивата природа през последните десетилетия. Ако през 1960 г. е нормално ловците да стрелят посред бял ден по гнездата на мътещите полски врани, дори в населени места, днес подобно нещо е немислимо. Многократно увеличената емпатия и чувствителност на хората към посегателствата срещу дивата природа са една от най-важните предпоставки едри птици като фламингото да съжителстват с многохилядни човешки поселения като Бургас.
Фламингопоклонничество
Реакцията на хората показва скритите социално-икономически възможности. Изненадата от появата на необичайните съседи е последвана от стабилна обща симпатия на бургазлии към птиците, от ежедневната поява на групи хора по бреговете на Атанасовското езеро, включително от други краища на страната, дошли да видят птиците. Едва ли има друг град в България, освен Бургас, където вече десетилетия наред бърдуочингът (наблюдаването на птици) да е толкова добре познат. Но случаят с фламингите, истинското „фламингопоклонничество“, прояви като лакмус значението на този туристически бранш, който, както е известно, е една от най-доходоносните и най-желани форми на туризъм. Появата на фламингите демонстрира нагледно как реализираният интерес към природата може да намали сезонността в туризма, как може да се получават приходи без никакви предварителни вложения, освен вложението “опазена природа”. При това, ползвайки услугите на малки хотели и къщи за гости, любителите на птици подпомагат малкия и среден бизнес, нещо, за което в България има още много да се желае. И едно от най-удивителните открития – вече повече от 10 години интересът към фламингите не намалява.
Източник: Климатека
