Защо страната ни трябва да бъде изключително предпазлива с водните си ресурси?
България, страна с ограничени водни ресурси и неравномерно разпределение, от години е изправена пред предизвикателството да управлява стратегически трансграничните си реки. В интервю за Агрозона, Любка Качакова, бивш заместник-министър на околната среда и водите, разкрива драматичните последици, които биха настъпили за страната ни, ако бъдат подписани нови дългосрочни договори за водите на реките Места и Арда без тяхната адекватна актуализация. Предвид променящия се климат и засушаването, тези споразумения, наследени от миналото и често обвързани с неизгодни за България условия, поставят под сериозен риск водната сигурност, земеделието и цялостното икономическо развитие на страната. Защо България трябва да бъде изключително предпазлива и какви са конкретните стъпки за защита на националния интерес?
Г-жо Качакова, предвид драматичните промени в климата, които наблюдаваме, какви са конкретните рискове за България, ако се подпише нов дългосрочен договор за водите на реките Места и Арда без адекватна актуализация?
България е страна, бедна на води, с неравномерно сезонно и географско разпределение на водните ресурси. Това е и причината държавата ни да е била изключително предпазлива при поемане на дългосрочни ангажименти в областта на водите. България е подписала две дългосрочни спогодби, и двете с Гърция. С първата за р. Арда, подписана през 1964г. сме били задължени да изплащаме репарации на Гърция за Втората Световна война. Втората спогодба е за р. Места и за нейното подписване България отново не е имала голям избор. Защото е вече публична тайна, че това е било условието Гърция да се съгласи да започнем преговорите за присъединяване към ЕС.
Съгласно Спогодбата за р. Арда България е била задължена в продължение на 60 години да доставя на гръцката страна вода от р. Арда за напояване на земи на гръцка територия в размер на 186 млн. кубически метра годишно при годишна обезпеченост 85%. В продължение на шест десетилетия, в периода от месец май до месец септември България е подавала регулирано вода за напояване на земи на гръцка територия от язовир „Ивайловград“. Максималният обем на яз. Ивайловград“ е почти равен на обема на предоставяните води -188 млн. куб метра.
За да задоволи нуждите от вода за напояване на своя най-развит земеделски регион, Гърция е трябвало да изгради язовир с обем нужните води за напояване за една седмица. По този начин е трябвало да се избегне конфликта между нуждите за електропроизводство в България и напояване в Гърция. Конфликтът идва от факта, че гръцките земевладелци искат водата да бъде изпусната в ранните часове на деня, тогава, когато ние нямаме нужда от това турбините на ВЕЦ да се въртят. Гръцката държава е имала 60 години да проектира и изгради язовира на своя територия, но не го е направила. Репарационната Спогодбата за р. Арда изтече миналата година.
Спогодбата за р. Места, подписана 1996г., е за двадесет и пет години. По силата на тази спогодба Република Гърция има право на ползване на 29% от формирания на българска територия отток на реката. Съгласно чл.1 от Спогодбата тези 29% се дължат спрямо общия среден естествен многогодишен отток на реката за периода 1935-1970 г! Този отток е определен в размер на 1,5 милиарда кубически метра годишно. Цифра, която няма нищо общо с настоящата хидроложка действителност. Съгласно Плана за управления на речните басейни в „Западнобеломорски район“ за периода 2022-2027 г естественият отток на река Места е 950,53 млн. куб. метра/годишно.
Осъзнавайки неактуалността на това число, двете страни още в чл. 1 посочват „Тази величина ще бъде актуализирана от комисия по водно стопанство … в срок до три години от влизането и в сила. След това тази величина ще бъде актуализирана от същата комисия на всеки седем години, освен ако комисията реши нещо друго “.
Въпреки че правата на Гърция върху водите на реката са изчислени на базата на силно завишен в ущърб на България отток, 19 години след подписването на същата, величината на оттока не е актуализирана така, като изисква чл.1 на спогодбата.
След подписването на Спогодбата за Места страната ни замразява всички проекти за използването на водите на реката на българска територия. А всички тези проекти и на инж. Куков, и на проф. Патоков са за комплексно използване на водите на наша територия – първо за напояване и след това производство на електроенергия. По настоящем България използва не повече от 10% от оттока, който се формира на българска територия и само за производство на електроенергия. По поречието на р. Места България няма язовир. Водите на реката не се ползват за напояване. Само година след подписването на Спогодбата, Гърция откри своя най-голям язовир „Тисаврос“, който се пълни с води от две реки Места и Доспат, чиито водосбори са изцяло на територията на България. Язовир „Тисаврос“ е най-големият енергиен язовир на Гърция и неговата мощност е по-голяма от тази на трите язовира от Каскада „Арда“ взети заедно. По липсата на какъвто и да е баланс и интерес за горната страна в случая България, Спогодбата за използването на водите на река Места е без аналог в целия свят.
Предвид глобалното изменение на климата и засушаването, България не може да си позволи нови дългосрочни спогодби в областта на водите, защото това означава да обречем на безводие и оттам на унищожение нашето земеделие. Страната ни трябва да възстанови напоителните системи и да изгради ретензионни обеми по поречието на р. Места. Българските земевладелци, рибовъди и животновъди имат нужда от водите и на р. Арда и на р. Места.
България е “донор” на вода за Гърция и Турция. Какви са дългосрочните последици за водните ресурси на страната ни, ако продължаваме да предоставяме такива големи количества вода, особено в контекста на засушаване и намаляващ отток?
България е била и ще бъде добросъвестен съсед, осъзнаващ своите отговорности като горна страна за Турция и Гърция. Ние сме пример за изрядно спазване на международните договори и споразумения, както и Рамковата Директива за водите на ЕС. Добросъседските отношения и стратегическото партньорство в рамките на ЕС и НАТО обаче не могат да бъдат легитимация за споразумения и спогодби в областта на водите, които са в интерес само на едната страна, какъвто е случаят със спогодбата с Гърция за р.Места от 1998г.
Дългосрочните последици от неотговарящи на възможностите ни ангажименти ще бъдат огромни щети и пропуснати ползи за земеделието, консервната промишленост, животновъдството.
Какъв трябва да бъде подходът на България в бъдещи преговори с Гърция относно тези водни ресурси, за да защитим по-добре националните си интереси?
Всеки разговор за водите на трансграничните ни реки трябва да започва оттам, че водата не е просто „дар Божи“, а ресурс, свързан с наличието на горите и състоянието на водосборните области. Българската държава е инвестирала над милиард в залесяване на водосборите, а тяхното поддържане всяка година струва над 30 милиона. За всяка капчица вода от нашите реки, ние българските данъкоплатци сме платили.
Водата от язовирите е още по-скъпа. Строителството на един язовир е около половин милиард евро. Земята, която се залива обаче е безценна. И въпреки това, с оглед на изменението на климата и засушаването, всички държави по света мобилизират човешки и финансов ресурс в изграждането на язовири.
След изтичането на репарационната спогодба миналата година, в духа на добросъседските отношения с Република Гърция, българското правителство разреши на НЕК да сключи временно търговско възмездно споразумение с Управата на Регион Тракия и Източна Македония. По силата на това Споразумение НЕК е предоставяла услугата регулирано подаване на води за напояване на гръцка територия в размер на 80 млн. кубически метра вода в периода май – септември 2024г. В замяна гръцката електрическа компания е предоставяла електрическа енергия през зимните месеци. Това временно споразумение е изпълнено според договореностите. Споразумението за следващите 5 години също е възмездно, но за него няма публична информация.
В заключение ще кажа. По отношения на р. Арда България трябва да постави ясно условие пред Гърция тя да изгради на своя територия седмичен изравнител, който да изпуска регулирано вода за нуждите на гръцките земеделци. Относно р. Места България не трябва да подписва нова дългосрочна спогодба след изтичането на тази от 1996г. България има всички основания да постави въпроса за споделяне на икономическите ползи от произведената с водите на р. Места електроенергия от ВЕЦ на яз. Тисаврос. Нещо, което е изрично предвидено в Спогодбата между двете държави от 1964г.
Имайки предвид натиска от гръцките фермери и политици, как може България да отговори на тези призиви, без да прави компромиси с дългосрочната си водна сигурност?
Защо гръцките фермери очакват България да продължи да подава регулирано вода от свой язовир, а не поставят пред своето правителство въпроса за изграждане на язовир или поне седмичен изравнител на гръцка територия?
Политици от различни политически партии и анализатори у нас се обявиха категорично против сключването на дългосрочни или средносрочни спогодби за безвъзмездно предоставяне на водите на река Арда. Двата основни аргумента са – климатичните изменения, водещи до намаляване на оттока и цената, която България плаща, за да се поддържат от една страна горите във водосбора на реката / 5128 км2 / и от друга експлоатационните разходи на язовир „Ивайловград“, който регулира същия отток.
България може да се съгласи на ново краткосрочно търговско споразумение и поемане на ангажимент за регулирано изпускане на води за напояване в Гърция в много по-малък обем. Не повече от 80 млн. куб метра за не повече от 5 години и то само при условие, че Гърция ще изгради седмичен изравнител на своя територия. Като бивш заместник министър на околната среда и водите моето мнение е, че България не трябва поема задължения по нови водни спогодба, чието изпълнение би коствало загуба на воден суверенитет и огромни пропуснати ползи за българската икономика.
Ако България не подпише нов договор за река Арда, какви ще са практическите стъпки, които трябва да предприеме нашата страна, за да управлява ефективно водите от каскадата, без да нарушава международни норми? Каква е алтернативата, ако тази вода остане в България и не се предоставя на Гърция? Ние ще може ли да я ползваме целево за земеделските производители, ще достигне ли тя и има ли техническа възможност за това?
Доколкото зная предстои подписване на 5 -годишна спогодба за количества далеч по-малки от тези по Репарационната спогодба. Водите на р. Арда няма как да бъдат изцяло оползотворени на наша територия. Ние не можем да спрем или обърнем естествената посока на реката. Освен това сме длъжни да поддържаме минималния екологичен отток, за да гарантираме живота в речната екосистема.
България трябва с много бързи темпове да възстанови хидромелиоративните си системи, които бяха унищожени през последните две десетилетия и да използва всяка капка вода от реките ни комплексно – както за електроенергия, така и за напояване. В контекста на засушаването и недостига на водни ресурси това трябва да бъде сред първите национални приоритети. Без вода няма земеделие и животновъдство. Без тях няма живот.
След като договорът за репарации от 1964 г. е изтекъл, какви са възможностите България да преразгледа условията за използване на водите от Арда, така че те да обслужват и наши национални нужди?
България чрез НЕК може да подпише краткосрочно търговско споразумение за възмездно регулирано предоставяне на води от р. Арда в обем, който няма да застрашава нуждите на нашите земевладелци и рибовъди. Това е около 80 млн. куб метра на година или половината от обема по Репарационния договор.
Каква е Вашата оценка за идеята Стара Загора да се превърне от “долината на въглищата в долината на новите енергийни източници”? Виждате ли я като реалистична, особено в кратки срокове?
Тази идея е напълно реалистична, но тя не може да бъде осъществена толкова бързо и светкавично. Въпросът е не само кога и как ще бъде осъществена и най-вече на каква социална цена. Несъмнено въглищната енергия ще става все по-скъпа заради въглеродните квоти и политиката за опазване на околната среда. Напоследък много се говори за евентуално наличие на редкоземни елементи в този басейн и това може да даде нова визия за бъдещето на региона като цяло.
Като бивш заместник-министър на околната среда и водите, какви са ключовите екологични предизвикателства, които трябва да бъдат адресирани при трансформацията на въглищните региони, освен изграждането на нови енергийни мощности?
За мен лично най-голямото предизвикателство е наличието на достатъчен воден ресурс. Опазването на почвите и подземните води също не трябва да се подценяват.
Какви конкретни мерки и фондове смятате, че трябва да бъдат приоритетни за подготовката на хората от тези региони за новите работни места, предвид опита ви в публичния сектор?
Всяка промяна в работата на голяма група хора изисква координирани усилия на централната и местна власт. Считам, че правителството трябва да ползва знанията и опита на компании, които имат опит в оценка и управление на човешките ресурси, за да стъпят последвашите стъпки на обективен и точен анализ. Това е сложен и продължителен процес. Освен чисто професионалната преквалификация и придобиването на нови знания и умения, тук трябва да отчетен и психологическия стрес и напрежение за всеки засегнат. И този ефект е право пропорционален на възрастта. Държавата трябва да се погрижи преходът да бъде не само финансово, но и психически максимално безболезнен особено за хората в предпенсионна възраст.
Според Вас, доколко са ефективни досегашните действия на правителството по отношение на зелената трансформация на въглищните райони и какви са основните пропуски, които виждате?
Основният пропуск според мен е именно в разясняването на това кога и как ще се преквалифицират работещите в мините. Тук ролята на синдикатите и неправителствения сектор изключително важна.
Каква е вашата преценка за ролята на гражданското общество и неправителствените организации в процеса на взимане на решения относно важни енергийни и екологични проекти в България? Достатъчно ли са ангажирани?
Политиците у нас са големи длъжници на гражданското общество и неправителствените организации. В повечето случаи обществените допитвания се правят, за да се спази Закона, да отчетем, че е и това е свършено. Не за да се чуем позицията на гражданското общество и да се съобразим с нея.
Какви реформи в администрацията и законодателството смятате, че са необходими, за да се избегнат бъдещи случаи на непрозрачни договори като този с “Боташ” и да се гарантира по-голяма отчетност?
За мен лично договорът с „Боташ“ е престъпление към нас данъкоплатците. Единственият начин да се избегнат подобни случаи е законодателството да бъде направено така, че нито един договор, който касае природни ресурси, концесии, електроенергия, газ и т.н., по който страна е държавата или държавно дружество, да не може да бъде засекретен, заради търговска тайна. Когато тези договори бъдат публични и преговорният процес е наблюдаван от повече от една държавен орган, подобни случаи просто няма как да се повторят.
Ако имате възможност да дадете един съвет на сегашното правителство относно енергийната политика на България, кой би бил той?
Продължавайте диверсификацията, развивайте ядрената енергетика и използвайте хидроенергийния потенциал на реките ни на 100%. Проектите „Горна Арда“ и тези, които замразихме по р. Места през 1996г, трябва да бъдат осъществени без никакво отлагане повече. Дължим го на бъдещите поколения.
