Българският животновъден сектор е изправен пред сериозни изпитания, породени от разпространението на шарка по дребните преживни животни (ДПЖ) и наложените ограничителни мерки. В частност, 21-дневната забрана за придвижване, търговия, транспорт и паша оказва значителен натиск върху ежедневието и икономическата стабилност на животновъдите, особено в област Пловдив. В интервю за Агрозона бившият заместник-изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) д-р Ангел Мавровски представя своята експертна оценка за текущата ситуация, като акцентира върху редица проблеми, включително институционална непоследователност и необходимост от адекватни епизоотологични мерки.
Д-р Мавровски, според Вас, какви са непосредствените и дългосрочни последици от въведената 21-дневна забрана за придвижване, търговия, транспорт и паша на ДПЖ върху ежедневието и икономическата стабилност на животновъдите в област Пловдив?
Всъщност страната ни е под рестрикции още заради неприключеното огнище на чума по дребните преживни във Велинград. И това е вече повече от половин година. Освен Велинград и цялата област Пазарджик, забрани има и за части от съседни области, а живи дребни преживни животни понастоящем не могат да излизат от страната ни. Що се отнася до шарката по овцете и козите – заболяването завзема и убива все повече от поголовието им в страната. Проблемът и с двете заболявания е един и същ – липса на добър контрол, липса на превантивни мерки, липса на осъзнаване от голяма част от самите фермери за рисковете, нелегални движения заради по-примамливи цени, почти отсъстваща биосигурност. Неоспорим факт е също, че няма достатъчно официални ветеринарни лекари.
Освен това се опасявам, че ситуацията и с двете заболявания е по-сериозна, отколкото знаем към момента. Такива индикации има от терен – има съмнение за чума по дребните в две области в Северна България. Те ползват едни и същи пасища.
Това не е първият път, в който в държавата има заразно заболяване от този тип. Шарка е имало и през 2013 г., преди това – шап през 2011 г., заразен нодуларен дерматит (ЗНД) през 2016 г., но в момента от страна на контролния орган – БАБХ, сякаш липсва адекватна преценка на ситуацията. Мерките са на парче и не отговарят изобщо на правилата на епизоотологията. Проблемът идва и от това, че информацията, която стига до изпълнителния директор на БАБХ и министъра, не отговаря на свършеното на терен. Тичаме след заболяването. Това води само до липса на доверие. Хората не вярват на действията и думите на властите.
Необходими са морал и диалог с хората. На разбираем език. Без напрежение. БАБХ трябва да е на крачка пред заболяването, а тя ходи след болестта. Това е катастрофално за нашето животновъдство, а оттам и за националната сигурност. Очевидно ръководството на БАБХ- не може да управлява кризи. Действията му отново са хаотични. Министър-председателят и министърът на земеделието трябва да вземат мерки. Необходимо е и пълното съдействие на МВР, защото просто трябва да се преустановят всякакви движения на възприемчиви животни. Трябва да се извършват щателни дезинфекции. Вирусът на шарката е много устойчив във външна среда, за разлика от този на чумата. Затова трябва да има изключително строг контрол.
Отделно от това в самата област Пловдив има проблем. Нееднократно са получавани сигнали за корупционни дейности там. Имам преки наблюдения отпреди 3 години, когато бях заместник-изпълнителен директор на БАБХ: проверка от ОДБХ Пловдив на пазара за животно в Раковски не открива нарушения. Отива проверка от ЦУ на БАБХ – съмнително свързано лице със схемите в Пловдив. Пак нищо. Накрая отивам на проверка лично в същия ден, без да знаят предишните проверяващи. Оказва се, че на пазара в Раковски липсват близо 55 000 животни. 55 000 животни в системата на БАБХ – ВетИС, са виртуални. Но това не прави впечатление на никого.
Схемата с пазара за животни е проста и работи. Икономическа полиция на местно ниво не реагира. Официалният лекар и директорът на ОДБХ не забелязват. Тогавашният директор на ОДБХ в момента е понижен в началник на отдел „Здравеопазване“, след като, впрочем, беше 6-7 месеца изпълнителен директор на самата БАБХ по времето на служебните кабинети. Качествата му като специалист се доказват в сегашната безпрецедентна криза. Държавата гори. А когато заемаше поста- изтриха виртуалните 55000 животни.
Когато допускаш нерегламентирани движения и търговия, когато си затваряш очите, получаваш очакван резултат – страда цялата държава. Пловдив е изтърван и незабавно следва да се направят промени в ръководството. Никакви политически и „звездни“ кръгове не струват повече от националната и продоволствена сигурност на страната.
Какви конкретни проблеми вече срещат или очаквате да срещнат животновъдите, особено по отношение на изхранването на животните при забрана за паша и търговията с тях?
Мерките са на хартия. Пашата е много оскъдна, всичко е изгоряло. Няма поливане на пасищата. Вече се налага дохранване на животните и това следваше да е предвидено от държавата. Животновъдите нямат предвидени средства за фуражи, а разчитат на средствата от търговията с животни. Ето защо търговията няма да спре само чрез забрана.
Заповедите на БАБХ за ликвидиране на стада стават всекидневие, но това не е единственото, което трябва да се предприеме. Необходими са ясни критерии за подпомагане на животновъдите, които са засегнати и от болестта, и от ограничителните мерки. Редно е тези мерки да са някъде стратегически заложени и да са ясни предварително – като мерки, които се предприемат при появата на кризи, например специализиран фонд или друг механизъм.
Смятате ли, че изключенията, които БАБХ допуска за клане и транзит, са достатъчни да облекчат натиска върху сектора, или са необходими допълнителни механизми?
Мерките очевидно са недостатъчни и това е в основата на всички нелегални практики, които допълнително утежняват ситуацията и създават огромни рискове. Важно е да се помисли и за млекопреработката, освен за клането. Първо, транспортните средства са предпоставка за предаване на заразата. Освен това по-големият дял от производството на тези продукти е за експорт. Какво ще се случи, ако трети страни, за които изнасяме млечни продукти, наложат възбрани, ако загубим този пазар?
Необходимо е стратегическо прогнозиране и планиране, а не само хвърляне на едни пари като помощи и то след като вече се е случил проблемът. Какво би било икономическото изражение на всичко това дългосрочно? Как ще се възстанови? Отново припомням за наложените ограничения за неприключеното огнище във Велинград. Кой следва да понесе отговорността за това? Да не забравяме, че всяко едно подпомагане от държавата или от фондове на ЕС реално е подпомагане от джоба на данъкоплатеца. И то само защото има неспособно управление.
Достатъчно ли са информирани животновъдите за тези нови мерки, предвид предизвикателствата с комуникацията в отдалечените райони? Как, според Вас, може да се подобри разпространението на информацията?
Правилната комуникация върви чрез кмета. Той може да ви отвори всяка врата. Преди години избухна заболяването заразен нодуларен дерматит (ЗНД). Тогава се наложи да работя в район, където кравите бяха разпръснати по една-две в къщите в селата. Там ходихме наравно с директора на ОДБХ и кмета. Официалният лекар също съдействаше. Имаше случаи на агресия от стопани. Там не беше влизал ветеринарен лекар за профилактика от 11 години.
Цялата страна в момента е в това положение. Имунопрофилактика трябва да се прави на цялото поголовие. В момента обаче тя е на парче и има интерес само към големите ферми. Личните стопанства никой не ги гледа от години.
Комуникацията се гради върху доверие. Няма как да продължаваш да заблуждаваш, че няма проблем. Заразно заболяване и бременна жена няма как да се скрият. Колкото по-рано стане известно наличието му, толкова по-рано ще се вземат мерки за ограничение на заболяването.
За съжаление никой не вярва на действията на БАБХ. Това е сериозен национален проблем. Видяхме какво се случи със стадата във Велинград. Този случай сякаш ликвидира и малкото останало доверие в институцията. Какво се случва след това – какъв надзор се осъществява, колко животни са изследвани, има ли още съмнения за болестта? Какви са резултатите от обследванията за тях? Не става ясно.
Видяхме и какво се случи със смъртността при пчелите. Оглушително мълчание по проблема. Не са виновни служителите в агенцията. Те се справяха с много по-тежки ситуации. И сега могат. Управлението е в грешна посока.
Важно е заболяването да се констатира навреме и да се предотврати разпространението му. Освен това следва да има и адекватно и навременно обезщетение.
Как оценявате ефективността на тези временни ограничителни мерки за овладяване на болестта шарка?
За да са ефективни наложените мерки, на първо място идва изобщо информираността и за ситуацията, и за необходимите действия, които се предприемат. БАБХ обаче действат точно в обратната посока – ограничиха достъпа до информационната си система ВетИС. Сега не мога да видя, например, изследват ли се животни за чума и шарка в определени райони, за които има данни за заболявания.
Информацията за едно заболяване е важна за всеки ветеринарен лекар, а БАБХ я ограничава. Абсурдни са тези действия на ръководството. Достъпът на колегията незабавно следва да се възстанови. Ако имаха достъп, сега и колегите от БВС лесно можеха да направят редица анализи – движения на животни, посока на разпространение. В някои държави има специални системи за оповестяване на болести, където подобни събития достигат до животновъдите чрез нотификации на мобилни приложения. В други страни дори и съмненията за болест се комуникират със сектора. При нас в момента цари абсолютна липса на информация. Това дава чудесен терен на всякакви пропагандатори и дeзинформатори да провеждат собствени кампании с неверни твърдения за болестите и мерките. Това създава големи трудности за официалните ветеринари на терен, които са там, за да вземат проби или за да ликвидират огнището. Това не е игра. Говорим за национална сигурност. Тук говорим за агрохранителна верига. Говорим за бизнеси, семейства, съдби.
БАБХ призовава за поддържане на високо ниво на биосигурност във фермите. До каква степен животновъдите в област Пловдив са подготвени да спазват тези изисквания и имат ли нужда от допълнителна подкрепа (финансова, експертна) за това?
БАБХ е напълно неподготвена за спазване на биосигурност и това се дължи на липса на стратегия за подобряване на квалификацията и на ветеринарите (било то официални или частно практикуващи), подобряване на знанията и уменията на животновъдите. България е държава, която дава двойно повече пари за екарисажи, отколкото за профилактика. Грешна политика, но няма как да очакваме политики или стратегии от хора, които са просто едни политически назначения, без визия.
Ще ви дам един пример. Занимавам се усилено със съхранение на генофонда на Източнобалканската свиня. Преди година от една агенция искаха да дойдат на проверка в един свиневъден обект, с който работя, и след това да отидат в друга ферма в съседна област. Същият екип. Същият автомобил. Само 2 часа разлика. При това попълват декларации, че не са посещавали животновъдни обекти през последните дни. Те изобщо не осъзнават мерките за биосигурност! Разбира се, аз не се въздържах. Не си спомням да съм се карал така, както тогава. В резултат на моята намеса изпратиха отделни екипи за двете ферми.
Следва да се даде незабавно ясна епизоотича картина след подробен епизоотичен независим анализ. Трябва да се направи от висококвалифицирани и подготвени експерти на БАБХ. Там ще лъснат проверки на ДФЗ, проверки на държавни лекари, пробовземане от частнопрактикуващи лекари.
Разменят се кочове, продават се животни. Внасят се нелегално овце. Какво очаквате? Да ги затворим и след 21 дни всичко да се оправи? Няма да стане.
Знаете ли, че умрели животни се изкупуват от джамбази и препродават на кланици. Впоследствие се предават на нас като колбаси. Докладът, който е публикуван за контрола в кланиците в България, е достатъчно ясен – контролът е на много ниско ниво.
Какво e Вашето мнение относно сътрудничеството между животновъдните организации и БАБХ в настоящата кризисна ситуация? Как може да се засили партньорството, за да се гарантира по-ефективно прилагане на мерките и защита на интересите на животновъдите?
Трябва да има срещи, разговори само с хора, на които стопаните имат доверие. БАБХ към настоящия момент има прекалено лош имидж.
Смятате ли, че има нужда от компенсационни механизми за животновъдите, които търпят загуби в резултат на тези мерки? Как биха могли да бъдат справедливо структурирани те?
Разбира се. На първо място трябва да се спаси бизнесът на тези стопани. Ние сме застрашени от загуба на до 60% от поголовието. Необходимо е да бъдат предвидени средства за изхранване, дезинфекция и обезщетение за пропуснати ползи на дневна база. Адекватна преценка, която да е съгласувана с асоциациите. Иначе щетата за националната сигурност ще е катастрофална. Ние нямаме животни за губене. Постовете на две-три човечета не струват колкото едно убито стадо. Те са назначени там, за да го опазят, а не да го убият от кабинета си.
Обезщетенията няма да струват чак толкова скъпо, защото реално в страната има около 750 000 ДПЖ. Останалото се поддържа вероятно за ДПП, ваксини и измами с евросредства. Опасявам се, че ще се направят измами с инсинераторите и виртуалните животни – държавата ще обезщетява и за изгаряне на виртуални животни.
В заключение, д-р Мавровски, какво бихте посъветвали животновъдите в област Пловдив в тази ситуация? Какво е най-важното, което те трябва да направят, за да защитят своите стада и поминък?
Да спазват съветите на ветеринарния лекар, на когото имат доверие. Най-важна е биосигурността на стадото. Нека влизат при него с отделно облекло. Да не смесват стадата, да не допускат чужди хора в стопанството, нито чуждо оборудване. Да купуват животни само с ясен произход и с проверен здравен статус. Да не се подлъгват по ниските цени, които нелегални търговци им дават за животни неизвестно откъде. Важното е да се консултират и да питат. Да питат официалния си лекар, лекуващия лекар. Лекар, на когото имат доверие. Да не вярват на провокатори и политици. Те търсят само PR. Готов съм да разговарям и да помогна на всеки стопанин. Нека животновъдите имат предвид, че заболяването може да влезе в стопанството им по неочакван начин. Те трябва да са готови на 150%, за да се справят.
