Селското стопанство е основният източник на биомаса в ЕС, като осигурява висока степен на самодостатъчност само с 3% от нетния внос
Въпреки че производството и добивът на биомаса в Европейския съюз продължават да нарастват, дългосрочната му жизнеспособност е изложена на риск поради влошаващите се условия на екосистемите. В нов доклад, цитиран от БТА, на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия (ЕК), публикуван на 24 юни, се призовава за по-съгласувано управление и спешни действия, за да се гарантира, че производството и използването на биомаса са съвместими с екологичните ограничения и целите на политиката на ЕС.
Селскостопанска биомаса: необходими са регенеративни действия
Селското стопанство е основният източник на биомаса в ЕС, като осигурява висока степен на самодостатъчност само с 3% от нетния внос. Производството леко се е увеличило през последните две десетилетия поради промени в практиките за управление на селското стопанство. Понастоящем над 60 % от селскостопанската биомаса, като зърнени култури, се използва за фураж. Според доклада на Съвместния изследователски център за биомасата обаче само 24 на сто от селскостопанските екосистеми в ЕС са в добро състояние, 53 % са в умерено състояние, а 23 % – в лошо.
Регенеративните практики и корекциите в стопанисването на земята биха могли да подобрят това положение чрез възстановяване на екологичните функции, като същевременно се запази производителността. Освен това промените в хранителния режим и алтернативите на храните от животински произход биха могли да направят земята и биомасата достъпни за други цели. Например те могат да се използват за замяна на невъзобновяеми суровини за текстил, строителни материали и химикали.
Гори: Необходимост от подобряване на горските екосистеми и предприемане на действия срещу намаляващия поглътител на въглерод
Докладът показва, че въпреки че състоянието на горите се е подобрило в 33 горски екосистеми, тяхното състояние се е влошило значително в Северна Скандинавия, Карпатите и Иберийския полуостров.
В резултат на човешката дейност по-малко от 3 % от горските площи в Европа днес се класифицират като първични или стари. За разлика от това над 70 % от европейските гори са на еднаква възраст, което показва отклонение от естествените горски структури с неравномерна възраст, което според научните изследвания би оказало отрицателно въздействие върху устойчивостта на горските екосистеми и адаптирането към изменението на климата.
Въз основа на симулации за моделиране на растежа на горите, в които се приема, че настоящите тенденции за растеж на БВП от 2 процента се запазват, до 2050 г. може да сме изправени пред увеличение на търсенето на обла дървесина с 30 на сто в сравнение с данните за 2020 г. При настоящите режими на горското стопанство това би могло да доведе до търсене на дървесина, надвишаващо наличното вътрешно предлагане в ЕС с 6 %.
Това би оказало също така дълбоко и отрицателно въздействие върху способността на горите да абсорбират CO2. При този сценарий приносът на горите към поглъщането на въглерод ще намалее допълнително с около 37 на сто до 2050 г. в сравнение с 2020 г. Това би могло да попречи на ЕС да постигне целите си съгласно Регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС).
Практиките за устойчиво управление на земите и схемите за улавяне на въглероден диоксид в земеделието биха могли да спомогнат за смекчаване на деградацията на екосистемите. Те включват удължаване на периода на ротация на горите между циклите на дърводобив, засаждане на разнообразни дървесни видове, отчитане на въздействието на изменението на климата върху растежа на горите, възстановяване на торфищата, промяна на селскостопанските практики и подобряване на градските зелени пространства.
Търговия с биомаса: обезлесяване отвъд границите на ЕС
Отпечатъкът на ЕС върху биомасата се простира отвъд неговите граници. Вносът на стоки като соя, какао, палмово масло и кафе е свързан с обезлесяването и превръщането на богатите на биологично разнообразие региони в обработваема земя. Това води до излизане на отпечатъка на ЕС върху земята извън рамките на Съюза (земята, използвана за производството на тези стоки). Освен това обезлесяването, свързано с вноса в ЕС на обвързани с храните стоки, е довело до значителна загуба на горска биомаса.
За да се преодолее този проблем, Регламентът на ЕС относно продуктите, свързани с обезлесяването, има за цел да спре обезлесяването, което се дължи на потреблението на ключови стоки, и да подобри прозрачността на веригата на доставки чрез надлежна проверка. Регламентът има потенциала да доведе до значителни промени във веригите на доставки и да насърчи устойчивите търговски практики в световен мащаб.
Рибарство: ограничен напредък
В морския сектор е постигнат напредък към по-устойчив риболов, който дава възможност за възстановяване на екосистемите. Делът на рибните запаси, уловени при или под максималния устойчив улов, се е увеличил от 28 на 70 процента от 2003 г. до 2022 г. Това е в съответствие с целите на общата политика в областта на рибарството и ще даде възможност за постепенно възстановяване на рибарството с течение на времето.
Потенциалът на водораслите
Водораслите предлагат източник на биомаса, който не изисква земя, прясна вода или торове и допринася за абсорбцията на въглерод. През последното десетилетие търсенето на водорасли нарасна бързо, обусловено от потенциалните им употреби в храните за животни и хранителните добавки, фармацевтичните продукти и биогоривата.
Въпреки че световното производство на морски водорасли до голяма степен разчита от отглеждането, ЕС продължава да зависи най-вече от събирането на дива реколта. Проучването на възможността за отглеждане на водорасли в морето, подобряването на законодателството за сектора, подпомагането на предприятията за увеличаване на производството и оптимизиране на веригите на доставки, както и преодоляването на пропуските в знанията, данните и иновациите биха могли да спомогнат за справяне с проблемите в тази област.
Потоци от отпадъци: по-голям потенциал за кръгова икономика
Отпадъците са в основата на кръговата икономика. Понастоящем 90 % от отпадъците в ЕС се събират за други цели благодарение на Рамковата директива за отпадъците и значителното увеличение на оползотворяването на отпадъците от домакинствата през последните 10 години. Освен това оползотворяването на биологични отпадъци за производство на енергия се е удвоило през последното десетилетие в ЕС, което до голяма степен се дължи на нарастването на производството на биогаз и биометан.
Въпреки това оползотворяването на отпадъците не е намалило добива на биомаса от първични източници, което подчертава значението на една наистина кръгова икономика.
От знания към управление
Въпреки че биотехнологичните сектори добавят икономическа стойност, те също така имат висока екологична цена. В доклада се подчертават редица подходи за управление, основани на земята и екосистемите, за справяне с тези проблеми. Тези специфични за сектора действия биха могли да подпомогнат прехода към по-регенеративен или устойчив начин на управление на природните ресурси.
Постигането на екологичните и икономическите цели на ЕС ще изисква привеждане на производството в съответствие с местните и планетарните граници, като същевременно се признава, че бъдещето на политиката в областта на биомасата трябва да се ръководи от устойчивостта, а не само от растежа.
Контекст
Търсенето на биомаса се увеличава в световен мащаб. Признавайки необходимостта от всеобхватен и научнообоснован подход за оценка на състоянието и тенденциите при източниците и употребите на биомаса, Съвместният изследователски център е получил мандат да предоставя данни, модели и анализи относно предлагането и търсенето на биомаса в ЕС и в световен мащаб, както и относно нейната екологична, социална и икономическа устойчивост.
С настоящото издание на доклада за биомасата се отбелязва десетата годишнина от мандата на Съвместния изследователски център за биомасата и предоставя цялостен преглед на източниците, употребите и последиците за устойчивостта на системата на ЕС за биомасата през последното десетилетие.
