Водна криза в Европа: Как ЕС се бори с недостига и замърсяването?

Мариана Климентиева
Мариана Климентиева
7 Минути

Недостигът, замърсяването и климатичните промени са ключови проблеми за водите в Европа

Водата е ресурс от изключително значение за общественото здраве, природата и екосистемите, но също така и за производството на енергия, селското стопанство и производството на храни. Водните ресурси не са безкрайни и трябва да бъдат опазени от замърсяване и прекалена експлоатация.

Милиони хора в Европа се сблъскват с проблеми, свързани с недостига или замърсяването на водите, а все повече региони са заплашени от наводнения или суша. Европейският парламент предложи през май 2025 г. стъпки за преодоляване на предизвикателствата в доклад, посветен на бъдещата стратегия на ЕС за устойчивост на водите. Европейската комисия се очаква да представи стратегията преди лятото на 2025 г.

Замърсяването на води

Проблемите с водните ресурси не се изчерпват с тяхното количество, но засягат и тяхното качество. През 2021 г. само 37% от повърхностните води в Европа са имали добър или висок екологичен статус, а само 29% са имали добър химически статус, показват данни на Европейската агенция за околната среда. Добрият екологичен и химически статус са свързани с липсата на отражение на човешката дейност върху водните басейни.

Основните вещества, замърсяващи водите, са промишлени химикали, включително тежки метали и устойчиви замърсители, известни като „вечни химикали“; химикали, използвани в селското стопанство, които достигат до реки, езера и други водни басейни; и новорегистрирани замърсители като микрочастиците пластмаса.

Европейският парламент настоява за по-добро прилагане на съществуващото законодателство на ЕС срещу замърсяването на водите (като рамковата директива за водите и директивата за питейните води).

Депутатите също така искат допълнителни мерки от ЕС за намаляване на замърсяването с химически и фармацевтични вещества, с бактерии, устойчиви на антибиотици, микрочастици пластмаса, пестициди и изкуствени торове. Освен това Комисията следва да предложи мерки за извеждане от употреба в потребителските стоки на „вечните химикали“, които застрашават човешкото здраве, и за актуализиране на ограниченията за тези вещества в питейната вода.

Недостигът на води в Европа

Липсата на достатъчно водни ресурси е един от належащите проблеми пред Европа. До 34% от населението и 40% от територията на ЕС са изпитали недостиг на води през определени сезони на 2022 г. В Южна Европа до 70% от населението е имало трудности поради недостиг на вода през летните месеци.

Страните в Европа са засегнати в различна степен от проблеми с недостига на води

Индексът на експлоатация на водните ресурси измерва потреблението на вода спрямо наличните ресурси на прясна вода за дадена територия и даден период. Картата показва, че от всички страни от ЕС Кипър е изпитвал най-сериозни проблеми с наличието на вода през 2022 г., следват Малта и Румъния.

Изчисленията на годишна база и национално ниво обаче не отразяват факта, че водните ресурси могат да не достигат в някои региони за определени сезони. Според Организацията на обединените нации една страна изпитва проблеми с водните ресурси, когато годишните й водни ресурси са под 1 700 куб. м на жител. Страни като Кипър, Малта, Полша и Чехия имат хронични проблеми по този показател.

Европейската агенция за околната среда посочва, че около 20% от територията и 30% от населението на Европа са засегнати от проблеми с водните ресурси всяка година.
Европейският парламент предлага въвеждането на обвързващи цели за ефективност при използването на водни ресурси, в това число от промишлеността, селското стопанство и домакинствата. Освен това депутатите препоръчват възприемането на модели за устойчиво земеделие с помощта на нови технологични решения, стимулиране на повторното използване на води, намаляване на замърсяването и на потреблението на води.

Влиянието на климатичните промени

Климатичните промени влошават проблемите с водите в Европа. Изключително високите температури, продължителните засушавания и разрушителните наводнения нанасят щети на екосистемите и на човешкото здраве и причиняват сериозни смущения в икономическата дейност.

Депутатите предлагат спешни мерки за облекчаване на влиянието на засушаванията, които включват по-голямо използване на отпадните води, спестявания при използването на води в сградите и промишлеността и по-висока ефективност в селското стопанство. Докладът препоръчва инвестиции в методи за съхранението на вода по време на сухи периоди, възстановяване на влажни зони и създаване на зелени буфери.

Сътрудничество между страните за управление на споделени водни ресурси

Много реки и езера в Европа попадат на територията на различни страни. В такива случи е важно съвместното управление на водните ресурси. Докладът на Парламента посочва, че устойчивостта на водните ресурси е споделена задача и че Европейската комисия трябва да подпомага координирането на водните политики и да облекчава сътрудничеството между страните в ЕС.

Важно е и да бъдат следени качеството и потреблението на водите в реално време и затова са нужни инвестиции в инфраструктура и интелигентни системи за наблюдение. В тази връзка депутатите предлагат създаването на отделен фонд през новия бюджетен период от 2028 г., който да инвестира в най-застрашените от воден недостиг региони.

Използване на технологиите за управление на водите

Съвременните предизвикателства изискват съвременни решения. Новите технологии могат да помогнат за трансформирането на управлението на водите и да направят потреблението по-устойчиво в екологичен план. Депутатите призовават за инвестиции в решения, използващи изкуствен интелект, в сензори за следене на качеството и количеството на водите в реално време, в интелигентни системи за напояване и в технологии за по-добра ефективност при използването на водите.

Освен това подобряването на процесите на пречистване на отпадните води може да доведе до по-високи нива на повторно използване на такива води както в градски, така и в селски райони.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Мариана Климентиева е магистър по „Журналистика“ в Софийски университет "Климент Охридски". Кариерата ѝ започва през 2004 г. Работила е за водещи печатни и онлайн издания, сред които в."Телеграф", в."Монитор", stolica.bg, economic.bg. Специализира в ресори като земеделие, икономика и актуални новини, като се стреми винаги да поднася задълбочена и обективна информация. В Аgrozona приоритет са й теми, свързани със съвременните тенденции в земеделието, устойчиво развитие, иновации в аграрните технологии и европейски политики за селските райони.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама