Очаква се повишаването на косвените данъци, по-високите цени на електроенергията, комуналните услуги и храните, както и увеличението на международните тарифи да окажат негативно влияние върху икономическите перспективи
Икономиката на ЕС започна 2025 г. с малко по-силни позиции от очакваното. Прогнозира се тя да продължи да расте с умерен темп през тази година, като се очаква растежът да се ускори през 2026 г. въпреки засилената глобална политическа несигурност и търговското напрежение.
Пролетната икономическа прогноза на Комисията от 2025 г. предвижда растеж на реалния БВП от 1,1% през 2025 г. за ЕС и 0,9% за еврозоната, което е приблизително същият темп, отчетен през 2024 г. През 2026 г. се очаква растежът да се ускори до 1,5% за ЕС и 1,4% за еврозоната. Основната инфлация в еврозоната се очаква да се забави от 2,4% през 2024 г. до средно 2,1% през 2025 г. и 1,7% през 2026 г. В ЕС се очаква инфлацията да следва сходна динамика от малко по-високо ниво през 2024 г., като през 2026 г. ще спадне точно под 2%.
Икономическа прогноза за България
Най-новата макроикономическа прогноза за България предвижда забавяне на растежа на реалния БВП до 2% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г. Това се дължи както на външни, така и на вътрешни фактори. Очаква се частното потребление да нарасне по-умерено поради временно по-високата инфлация и буферните спестявания. Прогнозата за износа също е преразгледана в посока надолу, отразявайки по-слабото външно търсене и засилената конкуренция на външните пазари.
Прогнозира се спад на частните инвестиции, докато публичните инвестиции ще бъдат подкрепени от засиленото усвояване на средства от ЕС. Очаква се ръстът на заплатите да се забави, а годишната инфлация постепенно да спадне след увеличението в началото на 2025 г. Прогнозира се дефицитът на консолидирания държавен бюджет за 2025 г. да намалее до 2,8% и да остане постоянен през 2026 г. Съотношението на дълга към БВП се очаква да се повиши до 25,1% през 2025 г. и до 27,1% през 2026 г.
По-нисък растеж на БВП поради външни и вътрешни фактори
Икономическият растеж на България се е ускорил до 2,8% през 2024 г., основно движен от частното потребление. То беше подкрепено от по-високите реални заплати, увеличението на заетостта и нарастването на социалните трансфери. Въпреки това, износът на стоки и услуги отбеляза спад, повлиян негативно от войната в Украйна. Комбинираният номинален износ на стоки за Украйна и Руската федерация се е свил с около една трета в сравнение с предходната година. По-слабото търсене на български стоки от Китай и Великобритания също е допринесло за спада в номиналния износ. Инвестициите са намалели с 1,1% поради по-ниските публични разходи, докато фирмите натрупаха повече материални запаси.
През 2025 г. се очаква повишаването на косвените данъци, по-високите цени на електроенергията, комуналните услуги и храните, както и увеличението на международните тарифи да окажат негативно влияние върху икономическите перспективи. Частното потребление ще нарасне по-умерено в сравнение с 2024 г., ограничено от временно по-високата инфлация и буферните спестявания. Прогнозата за износа също е коригирана надолу, но се очаква той да се върне към положителен растеж през 2025 г. благодарение на добрите резултати през първото тримесечие, като умерено ускорение се предвижда през 2026 г.
Износът на стоки през 2025 г. ще бъде засегнат и от планирани ремонти в металургичния и нефтопреработвателния сектор. Прогнозира се свиване на частните инвестиции през 2025 г. и 2026 г. поради повишената икономическа несигурност. Очакваното ускоряване на усвояването на европейски средства се очаква да подкрепи умерен ръст на инвестициите, който ще се ускори през 2026 г. Като цяло, се очаква растеж на реалния БВП от 2% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г.
Умерен растеж на заплатите, докато безработицата остава ниска
През 2024 г. пазарът на труда остана стегнат, като равнището на безработица се задържа около 4%. Номиналният ръст на възнаграждение на наето лице се забави от 13,8% през първото тримесечие на 2024 г. до 4% през четвъртото тримесечие на 2024 г. Това се случи на фона на отслабващия инфлационен натиск и стремежа на фирмите да ограничат разходите. Очаква се ограничаването на заплатите в частния сектор да продължи, придружено от ограничена загуба на работни места, свързана с влошената икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността. Прогнозира се заплатите в публичния сектор да нараснат значително през 2025 г. на фона на стабилното наемане на работна ръка.
Дезинфлация след увеличението на цените в началото на 2025 г.
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се забави до 2,6% през 2024 г. Повишението на цените в началото на 2025 г. се дължеше на възстановяването на по-високите ставки на ДДС за хляба и ресторантите, по-високите акцизи върху тютюневите изделия, увеличението на цените на електроенергията, газа, други комунални услуги и регулираните цени, както и на по-високите цени на храните. Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. също се очаква да бъде обусловена както от външни, така и от вътрешни фактори.
Очаква се по-високата инфлация при цените на храните на вътрешния пазар в началото на 2025 г. постепенно да се забави, следвайки общо взето международните тенденции. Прогнозира се пренасянето на по-ниските цени на фючърсите върху цените на енергията и неенергийните промишлени стоки на дребно да задържи инфлацията ниска. Дезинфлацията в сектора на услугите се очаква да бъде подпомогната от умереното нарастване на заплатите и необходимостта от запазване на конкурентоспособността на изнасяните услуги в условията на влошена външна среда. Като цяло, прогнозира се ХИПЦ инфлацията да достигне 3,6% през 2025 г. и 1,8% през 2026 г.
Държавният дефицит остава в рамките на 3%
Дефицитът на консолидирания държавен бюджет нарасна до 3% от БВП през 2024 г. В съответствие с политическите промени, приети през 2022 г., продължиха да оказват влияние върху разходите трайните увеличения на пенсиите и заплатите, съчетани с по-високи социални помощи. Еднократното статистическо отчитане на уредени задължения за строителство на пътна инфраструктура от периода 2020-2021 г. допринесе с 0,5% от БВП за увеличението на дефицита.
За 2025 г. се очаква дефицитът да намалее до 2,8%. Планирани са допълнителни увеличения на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната. Предвижда се увеличение на публичните инвестиции през 2025 г. в съответствие с усилията за напредък в изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на фона на сериозни забавяния, както и поради очакваните доставки на военно оборудване. Очаква се стимулирането на икономическата активност от публичните инвестиции да има положително въздействие върху приходите.
Положителен принос се очаква и от мерки като увеличението на акцизите върху тютюневите изделия, възстановяването на стандартните ставки на ДДС за хляба и ресторантьорските услуги, 100% дивидентна политика за държавните предприятия и мерки за борба с укриването и избягването на данъци. През 2026 г. се очаква дефицитът да остане на ниво от 2,8% от БВП. Нарастването на разходите за заплати, пенсии и социални помощи в публичния сектор се очаква да се забави, докато приходите, включително социалните осигуровки, ще бъдат подкрепени от увеличението на заплатите в частния сектор.
Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 24,1 % през 2024 г. на 25,1 % през 2025 г. и допълнително до 27,1 % до 2026 г. поради стабилен първичен дефицит над 2 % и устойчива дезинфлация. Рисковете за фискалната перспектива на България все още клонят към влошаване, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите в публичния сектор не са напълно компенсирани и поради потенциалното въздействие на планираните рекапитализации на държавните предприятия.
„Икономиката на ЕС демонстрира устойчивост на фона на голямото напрежение в търговията и рязкото нарастване на несигурността в световен мащаб. Подкрепен от стабилен пазар на труда и нарастващи заплати, растежът се очаква да продължи през 2025 г., макар и с умерен темп. Инфлацията намалява по-бързо от очакваното и е на път да достигне целта от 2% тази година. Но не можем да бъдем самодоволни. Рисковете за перспективите остават низходящи, така че ЕС трябва да предприеме решителни действия за повишаване на нашата конкурентоспособност,“ заяви Валдис Домбровскис, комисар за икономиката и производителността и за изпълнението и опростяването.
Влошени перспективи, но устойчива икономика
През последното тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС отбеляза по-силен от очаквания растеж от 0,4 %, до голяма степен благодарение на силното вътрешно търсене. Тази положителна инерция продължи и през първото тримесечие на 2025 г., като предварителните данни сочат растеж на реалния БВП от 0,3 %.
В днешната прогноза перспективите за растеж са ревизирани значително надолу. Това до голяма степен се дължи на отслабването на перспективите за световната търговия и на по-голямата несигурност по отношение на търговската политика.
Пролетната прогноза се основава на определени предположения относно търговските тарифи. В модела се приема, че митата върху вноса на стоки от САЩ от ЕС и на практика от всички други търговски партньори ще останат 10 % — равнището, прилагано на 9 април, с изключение на по-високите мита върху стоманата и алуминия и автомобилите (25 %) и освобождаването от мита за някои продукти (фармацевтични продукти и микропроцесори).
Предполага се, че двустранните мита между САЩ и Китай са по-ниски от прилаганите на 9 април, но достатъчно високи, за да доведат до значително намаляване на двустранната търговия със стоки между САЩ и Китай. Тарифните ставки, договорени от Китай и САЩ на 12 май, се оказаха по-ниски от предполагаемите, но все пак достатъчно високи, за да не обезсилят предположението за удар върху търговските отношения между САЩ и Китай.
Понастоящем се очаква световният растеж извън ЕС да бъде 3,2 % както за 2025 г., така и за 2026 г., което е спад в сравнение с прогнозата за темпа от 3,6 % през есента на 2024 г. Тази низходяща ревизия до голяма степен отразява отслабените перспективи както за САЩ, така и за Китай.
Забавянето на световната търговия е още по-рязко.
Вследствие на това се очаква износът на ЕС да нарасне само с 0,7 % през тази година, като подновеното свиване на износа на стоки отчасти се компенсира от устойчивостта на износа на услуги, тъй като те са по-слабо засегнати от напрежението в търговията. През 2026 г. се очаква растежът на износа да се ускори до 2,1 %.
Несигурността, повече от митата, тежи върху вътрешното търсене. След свиване с 1,8 % на бруто образуването на основен капитал за 2024 г. се очаква умерено възстановяване на инвестициите. Това е по-слабо от очакваното през есента, тъй като по-ниската обща активност намалява капиталовите нужди. В същото време нестабилната реакция на пазара спрямо напрежението в търговията оказва все по-затягащо въздействие върху условията за финансиране.
Сега се очаква инвестициите да се увеличат с 1,5 % през 2025 г. и допълнително да се ускорят до 2,4 % през 2026 г. Това ускоряване се дължи на инвестициите в инфраструктура и НИРД, включително благодарение на подкрепата от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и Кохезионния фонд, както и на обрата в жилищното строителство. През 2026 г. се очаква инвестициите в оборудване също да възвърнат своята жизненост.
Що се отнася до частното потребление, растежът се очаква да бъде малко по-силен от прогнозирания през есента, достигайки 1,5 % през 2025 г. и 1,6 % през 2026 г. Това до голяма степен се дължи на по-силната инерция на растежа през 2024 г. и все още устойчивия пазар на труда в контекста на бързо намаляващия инфлационен натиск. Повишените икономии обаче продължават да ограничават динамиката на потреблението.
Пазарът на труда остава стабилен, като реалните заплати се подобряват
През 2024 г. продължаващото разширяване на заетостта доведе до създаването на 1,7 милиона нови работни места в икономиката на ЕС, като по този начин достигна нов рекорд за броя на работните места в Съюза. Въпреки скромния икономически растеж се очаква заетостта да нарасне с още 2 милиона работни места до края на прогнозния период. Очаква се равнището на безработица да спадне до ново историческо дъно от 5,7 % през 2026 г.
След като се увеличи с 5,3 % през 2024 г., растежът на номиналните заплати ще се забави през 2025 г. и 2026 г. Работниците ще продължат да се възползват от реалните увеличения на заплатите и също така се очаква да възстановят напълно загубената през последните години покупателна способност, причинена от скока на инфлацията.
Инфлацията продължава да намалява
Очаква се текущият дезинфлационен процес, който започна в края на 2022 г., да напредва стабилно. След като се понижи до 2,4 % през 2024 г., инфлацията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в еврозоната се очаква да достигне целта на ЕЦБ от 2 % още през 2025 г., като спадне допълнително през 2026 г. Цените на енергийните суровини намаляха значително от есента на 2024 г. насам и се очаква да продължат низходящата си траектория. По същия начин засиленото евро би трябвало да засили и дезинфлационния натиск.
Дефицитите ще се увеличат незначително
След като спадне до 3,2 % през 2024 г., дефицитът по консолидирания държавен бюджет на ЕС се очаква да нарасне до 3,3 % през 2025 г. и да остане на това равнище през 2026 г. Съотношението на дълга към БВП се очаква да достигне 83,2 % от БВП през 2025 г. и 84,5 % през 2026 г. на равнището на ЕС след четири години на относително бързо намаление.
Повишена несигурност на фона на напрежението в световната търговия
Рисковете за перспективите са наклонени в посока надолу. По-нататъшното фрагментиране на световната търговия би могло да смекчи растежа на БВП и да поднови инфлационния натиск. Бедствията,свързани с климата, също са по-чести и продължават да бъдат постоянен източник на риск от влошаване на растежа. Положителното е, че по-нататъшното намаляване на напрежението в търговията между ЕС и САЩ или по-бързото разширяване на търговията на ЕС с други държави, включително чрез нови споразумения за свободна търговия, биха могли да поддържат растежа на ЕС. Увеличаването на разходите за отбрана също би могло да има положителен принос. Постигането на напредък в реформите за повишаване на конкурентоспособността, като например задълбочаването на единния пазар и постигането на напредък по отношение на Съюза на спестяванията и инвестициите, както и изпълнението на амбициозна програма за опростяване могат допълнително да укрепят устойчивостта на икономиката на ЕС.
Всяка година Европейската комисия публикува две икономически прогнози (пролетна и есенна), които обхващат широк спектър от икономически показатели за всички държави — членки на ЕС, страните кандидатки, държавите от ЕАСТ и други големи развити и бързо развиващи се пазарни икономики.
Снимка:Valdis Dombrovskis @VDombrovskis/ https://x.com/
