Търговското напрежение може да бъде оприличено на тенджера, която дълго е къкрила и внезапно е прекипяла, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд
В момент на нарастващо търговско напрежение и нестабилност на финансовите пазари, управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева отправя сериозно предупреждение за рисковете пред световната икономика. По традиция ръководителят на най-големия кредитор в света представя икономическите перспективи няколко дни преди годишните срещи на МВФ и Световната банка, които тази година започват от 21 април. Георгиева анализира задълбочено контекста и потенциалните последствия от “рестартирането на световната търговска система”, като очертава конкретни стъпки, които държавите могат и трябва да предприемат за изграждане на по-балансирана и устойчива глобална икономика. Нейният анализ и препоръки представляват ключов ориентир в търсенето на стабилност и просперитет в един все по-несигурен свят.
„Несигурността в търговската политика е буквално безпрецедентна… С нарастването на търговското напрежение, цените на акциите в световен мащаб отбелязаха спад, въпреки че оценките остават високи… Това е сигнал, че живеем в свят на внезапни и радикални промени,“ заяви Георгиева.
„По-добре балансираната и по-устойчива световна икономика е на една ръка разстояние. Длъжни сме да предприемем действия, за да я превърнем в реалност. Затова позволете ми да разгледам случващото се, като отговоря на три основни въпроса. Какъв е контекстът? Какви са последствията? И най-важно, какво могат да направят държавите?
Първи въпрос: Какъв е контекстът?
Търговското напрежение може да бъде оприличено на тенджера, която дълго е къкрила и внезапно е прекипяла. До голяма степен това, което наблюдаваме, е резултат от уронването на доверието – доверието в международната система и доверието между държавите.
Глобалната икономическа интеграция изведе огромен брой хора от бедност и подобри положението на света като цяло. Но далеч не всички усетиха ползите от нея. Общностите се обезлюдиха, тъй като работните места се преместиха в чужбина. Заплащането на труда беше потиснато от нарастващото предлагане на евтина работна сила. Нарушените глобални вериги за доставки доведоха до повишаване на цените. Мнозина обвиняват международната икономическа система за усещането за несправедливост в живота си.
Търговските ограничения под формата на тарифни и нетарифни бариери засилват негативното възприятие за многостранната система, която се смята за неспособна да осигури равнопоставени условия. Това усещане за несправедливост в някои среди засилва достоверността на обяснението, че докато ние спазваме правилата, други безнаказано се възползват от тях в свой интерес. Търговските дисбаланси пораждат търговско напрежение.
На следващо място е националната сигурност. В един многополюсен свят мястото, където се произвеждат нещата, може да е по-важно от тяхната цена. Логиката на националната сигурност гласи, че широк спектър от стратегически стоки, от компютърни чипове до стомана, трябва да се произвеждат у дома и че за това си струва да се плати определена цена. Самостоятелността се завръща.
Всички тези опасения, взети заедно, вече прекипяха и ни оставиха в свят, в който промишлеността получава повече внимание от сектора на услугите, в който националните интереси надделяват над глобалните и в който настойчивите действия предизвикват настойчиви реакции.
Втори въпрос: Какви са последствията?
Кратък отговор: значителни.
Нека започнем с митата. Ако обобщим всички скорошни увеличения на митата, отлагания на тяхното влизане в сила, ескалации и изключения, става очевидно, че действащите митнически ставки в САЩ са се повишили до нива, наблюдавани преди няколко поколения. Другите държави реагираха.
Не бива да забравяме и страничните ефекти. Докато гигантите се изправят един срещу друг, по-малките държави попадат в капана на кръстосаните течения. Китай, ЕС и САЩ – въпреки относително ниското съотношение на вноса към БВП – са трите най-големи вносители в света. Какво означава това? Размерът има значение – техните действия оказват влияние върху останалата част от света.
По-малките развити икономики и повечето нововъзникващи пазари зависят в по-голяма степен от търговията за своя растеж, което ги прави по-уязвими към рискове, включително затягане на финансовите условия. Страните с ниски доходи са изправени пред допълнителното предизвикателство на срива на потоците от помощи, тъй като страните донори се насочват към решаване на вътрешни проблеми.
Какви ще бъдат последиците от това напрежение? Позволете ми да споделя три наблюдения:
Първо, несигурността струва скъпо. Сложността на съвременните вериги за доставки означава, че вносните суровини се използват в широк спектър от национални продукти. Цената на един артикул може да бъде повлияна от митата в десетки държави. В свят на двустранни мита, всяко от които може да се повиши или понижи, планирането се усложнява. Резултатът? Кораби в морето, които не знаят към кое пристанище да поемат; отлагане на инвестиционни решения; нестабилност на финансовите пазари; увеличаване на предпазните спестявания. Колкото по-продължителна е несигурността, толкова по-големи са разходите.
Второ, нарастващите търговски бариери имат незабавно негативно отражение върху растежа. Митата, както всички данъци, увеличават приходите, но това се случва за сметка на намаляването и пренасочването на икономическата активност. А доказателства от миналото сочат, че по-високите митнически ставки не се заплащат единствено от търговските партньори. Вносителите плащат отчасти чрез по-ниски печалби, а потребителите чрез по-високи цени. Ефектът от по-високите мита се усеща предварително, тъй като те повишават разходите за вносни суровини. Разбира се, големите вътрешни пазари създават стимули за чуждестранните компании да реагират с вътрешни инвестиции, които водят до нови дейности и работни места. Това обаче отнема време.
Третото наблюдение е, че протекционизмът намалява производителността в дългосрочен план, особено в по-малките икономики. Защитата на индустриите от конкуренция намалява стимулите за ефективно разпределение на ресурсите. Предишните, постигнати чрез търговията подобрения в производителността и конкурентоспособността постепенно се изчерпват. Предприемчивостта отстъпва място на специални режими на изключения, протекционизъм и държавни помощи. Това вреди на иновациите. Но отново, ако вътрешните пазари са големи, а конкуренцията е динамична, негативните ефекти могат да бъдат смекчени.
В крайна сметка търговията е като водата: когато държавите издигат прегради под формата на тарифни и нетарифни бариери, потокът просто се отклонява. Определени сектори в някои страни могат да бъдат залети от евтин внос, а други да изпитват недостиг. Търговията продължава, но прекъсванията водят до натрупване на разходи.
Всички държави – независимо дали големи или малки – могат и трябва да допринесат за укрепването на световната икономика в епоха на по-чести и по-тежки сътресения. Позволете ми да завърша, като отбележа, че във всяко предизвикателството има възможност. При достатъчно силен стимул, невъзможното става възможно, покоряват се върхове, които досега са изглеждали недостижими, а личните интереси отстъпват пред общото благо. Ако подходим с хладнокръвие, ясна визия и дисциплина, времето на промяна може да се превърне във време на обновление.
Ключът към успешно използване на момента е да насочим цялата си енергия не към запазване на миналото, а към изграждане на бъдещето и на една по-балансирана и по-устойчива световна икономика, заяви Георгиева.
Снимка: IMF
