Данните на НСИ показват увеличение при всички основни категории разходи, най-голям скок има при храната и комуналните услуги
Тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 3 033 лв. и се увеличава с 13.7% спрямо същия период на предходната година. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (29.3%), следвани от разходите за жилище (15.5%), за данъци и социални осигуровки (14.0%) и за транспорт и съобщения (11.4%). Това показват данни на Националния статистически институт (НСИ).
Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки и за жилище намаляват с 0.6 процентни пункта, а за свободно време, културен отдих и образование и за данъци и социални осигуровки нарастват с 0.9 процентни пункта.
Като абсолютни стойности през четвъртото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на 2023 г. средно на лице от домакинство разходите по видове се променят, както следва:
- за храна и безалкохолни напитки нарастват от 798 на 888 лв. (с 11.3%);
- за алкохолни напитки и цигари се увеличават от 110 на 123 лв. (с 11.4%);
- за облекло и обувки нарастват от 111 на 125 лв. (с 12.8%);
- за жилище (вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават от 429 на 469 лв. (с 9.4%);
- за здравеопазване нарастват от 174 на 182 лв. (с 4.5%);
- за транспорт и съобщения нарастват от 306 на 348 лв. (с 13.9%);
- за свободно време, културен отдих и образование се увеличават от 115 на 157 лв. (с 36.0%);
- за данъци и социални осигуровки се увеличават от 350 на 425 лв. (с 21.3%).
Потребление на домакинствата
Потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство през четвъртото тримесечие на 2024 г. се променя в сравнение със същия период на 2023 г., както следва:
- Между продуктите, на които нараства потреблението, с най-голямо увеличение са плодовете – от 13.6 на 14.4 кг, и месото – от 10.1 на 10.6 килограма;
- Най-голямо намаление има при потреблението на хляб и тестени изделия – от 18.2 на 17.4 кг, и на зеленчуци – от 17.6 на 17.2 килограма;
- Без промяна остава потреблението на прясно мляко, яйца и зрял фасул (виж таблица 1).
Храните в България поскъпнали с над 74% от 2015 г.
България е сред страните от ЕС с най-голямо поскъпване на храните през последните девет години, показват данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от „Труд“. Цените на основните храни в България през 2024 г. са средно със 74,45% по-високи спрямо 2015 г., която от Евростат е приета за базова. Това е значително повече от средното поскъпване на храните за държавите от ЕС за същия период, което е малко над 45 на сто.
Само в Унгария повишението на цените е по-голямо, отколкото при нас. За период от девет години поскъпването на храните там е над два пъти, или точно със 105,79%. Топ три на страни-членки по най-голямо покачване на цените се допълва от Полша със 70,6%, а веднага след нея са Литва (69,57%), Латвия (69,37%) и Естония (68,94%).
Съвсем естествено най-голямо покачване на цените на храните има в държави, които се стремят да догонят икономически по-добре развитите страни от ЕС. Но проблемът е, че България е първенец по отношение на поскъпването, но не е така по отношение на догонване на страните от Западна Европа по стандарт на живот. Освен тона цените на редица храни в България вече са над средното ниво за страните от ЕС и са по-високи, отколкото в държави като Германия и Австрия.
Наталия Киселова: Качеството на храната е пряко свързано с качеството на живот
“Качеството на храната е пряко свързано с качеството на живот,” заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова на публична дискусия за достъпността на храните, организирана от Сдружение “За достъпна и качествена храна”, съобщи БТА.
“Темата за българското производство, храни и напитки е голям проблем”, посочи Киселова и допълни, че производството ни страда и това се дължи на много фактори.
По думите й този разговор е отлаган много пъти през годините. Киселова насърчи отварянето на дебата по темата без емоции. Така той ще даде възможност да се потърсят необходимите законодателни мерки, какви регулации са нужни и кои да се променят. В този разговор присъства и темата за дейността на държавните контролни органи. Наталия Киселова определи като нелека задачата да се съберат на едно място производители, търговци, снабдители, но посочи, че намирането на решенията трябва да е съобразено със зачитане на интересите на всяка гилдия.
