Д-р Денев пред Агрозона: Няма опасност от налагане на допълнителни рестрикции от ЕК към момента заради огнището на чума по ДПЖ във Велинград

Началникът на отдел „Здравеопазване на животните“ към Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) коментира причините за безпрецедентната ситуация с чумата по дребните преживни животни

Ситуацията с чумата по дребните преживни животни е резултат от политизирането на въпрос с изключително висок риск, смята д-р Даниел Денев, началник на отдел „Здравеопазване на животните“ към Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В интервю за Агрозона той обяснява защо държавата не е могла да влезе във функциите си за ликвидиране на огнището на чума, как тази ситуация се обяснява на партньорите ни от ЕС и какви са последствията от забавянето на мерките. Д-р Денев отговаря и на обвиненията за липса на комуникация от страна на БАБХ със засегнатите животновъди и коментира ситуацията с африканската чума по свинете в Румъния и компенсирането на птицевъдите, чиито стада бяха унищожени заради птичия грип.

Д-р Денев, къде смятате, че се корени причината, за да се стигне до тази безпрецедентна ситуация за страната ни, в която не могат да бъдат предприети мерки срещу чумата по дребните преживни животни вече няколко седмици, както е предвидено в законодателството?

• Настоящата ситуация е резултат от политизирането на въпрос с изключително висок риск за здравеопазването на дребните преживни животни и продоволствената сигурност на страната.Чумата по дребните преживни животни е заболяване от категория А съгласно Закона за здравето на животните на ЕС (Регламент 2016/429), изискващо незабавни мерки за ограничаване и ликвидиране на огнището в съответствие с изискванията на Световната организация за здраве на животните, европейското и националното законодателство. Опитите за възпрепятстване на действията на компетентните органи чрез поддържане на обществено напрежение и насаждане на недоверие към институциите, чрез разпространяване на дезинформация, представляват сериозен прецедент, който може да компрометира цялостната епизоотична сигурност и търговията на България с държавите членки и трети страни с живи дребни преживни животни и техните продукти.

Защо държавата не можа да влезе във функциите си за ликвидиране на огнището на чума, като потенциално това може да представлява огромна заплаха за сектор овцевъдство и козевъдство?

• В стремежа си да осигури балансиран подход и да избегне ескалация на напрежението, държавата предприе активен диалог със засегнатите животновъди и браншови организации. Бяха обсъдени различни възможни решения на ситуацията, за които към момента няма окончателно решение. Освен това, следва да се отбележи, че заповедта за ликвидиране на огнището, която е издадена от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), беше обжалвана пред съда от собствениците на обектите и в момента мерките по нея не се изпълняват.

Беше получено писмо от ЕК за предприемане на незабавни мерки за ликвидиране на болестта. Как смятате, че тази ситуация може да се обясни на партньорите ни в лицето на ЕС?

• В съответствие с европейското законодателство, България своевременно потвърди наличието на инфекция в обекти с дребни преживни животни и информира Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към Европейската комисия за необходимостта от незабавно прилагане на мерките за ликвидиране на заболяването. Забавянето и възпрепятстването на тези действия постави под въпрос ангажираността на страната ни към международните и общите европейски правила за контрол на заразните болести по животните. В резултат на това, с решение на ЕК бяха разширени зоните с ограничителни мерки – вместо 3 и 10 км, сега те са 5 и 20 км в област Пазарджик, както и допълнителна зона от 40 км, обхващаща части от областите Благоевград, Смолян и София-област. България е в активна комуникация с Европейската комисия, за да избегне налагането на по-тежки санкции, които биха засегнали износа на животинска продукция.

Появиха се обвинения, че от страна на Българска агенция по безопасност на храните липсва адекватна комуникация със засегнатата страна – животновъдите. Има ли тенденциозно уронване на авторитета на БАБХ в последните години?

• Министерството на земеделието и храните, съвместно с БАБХ, работи активно за осигуряване на прозрачност и навременна комуникация с всички заинтересовани страни, във връзка с риска от чума по дребните преживни животни. В изпълнение на европейското и националното законодателство, БАБХ редовно информира животновъдите, регистрираните ветеринарни лекари и браншовите организации за епизоотичната обстановка, признаците на заболяването, методите за неговото предотвратяване и прилаганите мерки за контрол и надзор на заболяването. Проведени са множество срещи с представителите на сектора, издадени са заповеди за засилване на контрола, организирани са епизоотични комисии и са разпространени информационни материали.Българската агенция по безопасност на храните, чрез Областните дирекции по безопасност на храните, стартира информационни срещи по места с животновъди, като целта е да се обсъди актуалната епизоотична обстановка в областта, биосигурността в обектите и да се отговори на всички въпроси на животновъдите. Срещите се провеждат със съдействието на кметовете на населените места по предварително изготвен график. Държавата действа координирано с международните партньори и институции, за да ограничи риска от разпространение на заболяването. Всяко целенасочено разпространение на дезинформация или насаждане на недоверие към компетентния орган създава риск за сектора и затруднява изпълнението на законовите ангажименти за защита на животновъдството в България. Апелираме към отговорност и активен диалог за справяне с тази ситуация.

На колко милиона биха възлезли щетите от забавянето на приложените мерки и знаете ли кои държави вече са наложили ограничения в износа от страната ни?

• Към настоящия момент е трудно да се направи точна оценка на икономическите щети, произтичащи от забавянето на предвидените мерки. Извършва се постоянен мониторинг на ситуацията, включително във връзка с реакциите на международните ни търговски партньори. Своевременното прилагане на необходимите мерки е ключово за запазване на доверието в безопасността на българските продукти от животински произход на установените от дълги години пазари в трети страни. Във връзка с регистрираните огнища на чума по дребните преживни животни (ДПЖ) в Болярово (2018 г.) и Велинград (2024 г.), редица трети страни са наложили следните ограничения върху вноса и транзита на животни и животински продукти от България:
• Турция – Въведена е забрана за внос от областите Ямбол и Пазарджик. Ограничението обхваща износа на едри и дребни преживни животни, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, сурови кожи и необработена вълна. Изключение се прави за млечни продукти, преминали специфична термична преработка, както и за обработени кожи.
• Босна и Херцеговина – Забранен е износът на всякакви дребни преживни животни и продукти от тях от територията на цяла България.
• Великобритания– Въведена е забрана за износ на живи овце, кози, зародишни продукти и кожи от цялата страна. Преустановен е и вносът на сурово мляко и сурови млечни продукти, включително коластра. Изключение се прави за млечни продукти, преминали специфична термична преработка.
• Република Северна Македония – Наложена е забрана за износ и транзит на живи животни от цяла България. Допълнително, е забранен износът на продукти от овце и кози, произведени в областите Ямбол и Бургас, с изключение на тези, преминали термична обработка.
• Руската Федерация – Още от предходното огнище е въведена забрана за износ на всички продукти от ДПЖ от територията на България, с изключение на преработените продукти, подложени на методи за унищожаване на вируса.
• Сърбия – Наложена е забрана за внос и транзит на живи животни, генетичен материал, месо, мляко и производните им продукти, както и странични животински продукти (СЖП) от цялата територия на България. Забраната е въведена с наредба и обхваща всички държави, в които е установена чума по ДПЖ.
• Украйна – Още от предишното огнище е въведена пълна забрана за внос на животни и продукти от тях от територията на България.
• Ирак – Въведена е забрана, наложена след огнището в Болярово, за износ на живи ДПЖ от този регион.
• Казахстан – Ограничен е износът на живи животни и продукти от област Ямбол, в резултат на предходното огнище.

В Румъния бе регистрирано огнище на АЧС. Предвиждат ли се някакви извънредни мерки? Какво се случва с компенсирането на птицевъдите, чиито стада от птици бяха умъртвени заради птичия грип?

• На граничните пунктове с Румъния към настоящия момент се извършва дезинфекция на всички преминаващи МПС. В допълнение към нея, у нас се прилага тригодишен план за контрол и превенция на АЧС, който включва и редовен надзор, клинични прегледи, вземане на проби, проверки на биосигурността в свиневъдните обекти и контрол на регистрацията и движението на животните на територията на страната. Основната цел на тези мерки е ранното откриване на заболяването чрез активен надзор при домашни и диви свине, както и предотвратяването на разпространението му сред домашната популация чрез контрол върху биосигурността. Компенсирането на птицевъдите, чиито стада са умъртвени във връзка с констатиране на заболяването „Инфлуенца по птиците“ се извършва във основа на издадени актове за обезщетения, в които се включват суми за обезщетения на убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар. Процесът на изплащане на компенсации във връзка със заболяването „Инфлуенца по птиците“ е започнал и продължава да се изпълнява.