Експертът по екология призова за преразглеждане на договорите с Гърция за реките Места и Арда
„България не трябва да се подава на натиска на гръцките политици и да подписва нов договор за водите на своите реки, особено в условията на такава драматична промяна на климата. Това призова в студиото на “Говори сега” по БНТ бившият заместник-министър на околната среда и водите Любка Качакова.
По силата на споразумението за репарации от Втората световна война от 1964 г. насам водата от Арда се влива свободно в 20 000 хектара от равнината на Еврос. Миналият юли обаче България погасява задължението си с изтичането на договора, а нов засега не е подписан. Това изкара на протест земеделците в Северна Гърция, които обвиняват правителството си, че не е подновило договора. Освен водата от Арда обаче, Гърция използва и тази от река Места. За Места е подписана междуправителствена спогодба, която е в сила от 1996 г. със срок на действие до 2031 г. За разлика от договореното за водите от Арда, в случая с водите на Места гръцката страна изгради язовир за регулиране на оттока.
Ние с Гърция имаме дълга предистория по отношение на водите, тъй като България е донор за Гърция, както и за Турция.
Ние сме горна страна. Спогодбата от 1964 г. много обстойно описва нашите задължения към гръцката страна и България я е изпълнила, дори преизпълнила. Мога да кажа, че в средите на специалистите по води и по международно право България е пример за страна, която е изключително коректна по отношение на своите съседи като страна предоставяща вода”, обясни Качакова.
Притеснението на гръцките фермери е разбираемо, защото регулираното изпускане на вода от каскада Арда поддържа този регион като един от най-развити земеделски райони на Гърция, подчерта тя и допълни, че:
“Но ангажиментът на България е приключил. Ние сме изплатили своите репарации и Гърция е трябвало да изгради на своя територия малък язовир – дневен изравнител, така че подаваните количества от каскада Арда да бъдат задържани на гръцка територия и от този изравнител да бъде пускано вода за напояване в часовете, които са необходими предпочитани от гръцките фермери. Гръцката страна, не изпълня договора, защото изграждането на един изравнител означава заливане на плодородна земя, огромни инвестиции в язовирни стени, в инфраструктура и така нататък. Аз напълно разбирам притесненията на гръцките фермери, но това не може да бъде причина по никакъв начин за натиск от страна на гръцки политици,” заяви Качакова.
Качакова беше категорична, че България е изрядна в изпълнението на подписаните спогодби, не бива да бъде подлагана на натиск
и препоръча:
“Става ли регулирано изпускане на вода за напояване, спогодба за 65 години, за 35 години или дори за 15 години в услуга, при такова бързо изменение на климата, е немислимо да се подписва отново. Аз призовавам всички български политици много да внимават, когато поемат ангажименти по отношение на водите на България.”
„Места е изключително голяма болка за няколко поколения български хидроинженери“, заяви тя.
“Това е река, от която ние използваме не повече от 10%. Когато 1995 г. се подписва спогодбата за Места, тя влиза в сила 1996 година. България поема ангажимент за 35 години да предоставя 29% от средния годишен отток на реката на база, забележете, милиард и половина кубически метра вода, който е изчислен на база оттока на река места за периода 1935-1970 г. Вътре в спогодбата е записано, че този милиард и половина трябва да бъде актуализиран в рамките на три години от подписването на спогодбата, защото в момента, в който ние подписваме тази спогодба, всички наши проекти по поречието, които са разработвани от 60-те години до 1995 г. се замразяват. Големият проблем е този милиард и половина, който не е верен, защото отокът на Места в най-водните години не надвишават 900 милиона кубически метра”, обясни Качакова.
По думите й пирамидата в България по отношение на водите е обърната:
“Първо са говорили политиците, после са го свеждали до знанието, за изпълнение и наместване на учените. Това не трябва никога повече да се повтаря.”
