Пашата е жизненоважна за предотвратяване на горски пожари, модифициране на растителността и подпомагане за възстановяването на екосистемата. Намалява запалимите материали и подкрепя биоразнообразието и селските икономики. Интегрирането на пашата в управлението на горски пожари повишава устойчивостта срещу възникване на такива.
Как работи пашата при предотвратяването на горски пожари
Устойчивото животновъдство е от съществено значение за поддържането на здравето на екосистемите и опазването на определени ландшафти, особено чрез паша. В специфични ландшафти пашата е призната за ефективен начин за намаляване на рисковете от горски пожари, тъй като помага за контролиране на биомасата, която може да подхранва пожари. Изследванията показват, че когато добитъкът пасе, той яде треви и храсти, които иначе биха служили като гориво за пожарите. Това създава прекъсвания в растителността и райони с по-къса, по-малко гъста растителност, което може да забави разпространението на пожарите.
Освен това пашата може да доведе до промени вида на растенията към такива, които е по-малко вероятно да се запалят. Тази промяна във видовете растителност може да намали интензивността и скоростта на горските пожари, което прави пасищните площи по-малко вероятно да запалят пожари и по-лесно да се управляват, ако възникнат.
Прекомерната паша може да доведе до деградация и загуба на биоразнообразие, подкопавайки екологичния баланс и здравето на ландшафта. Следователно практиките за устойчива паша трябва да се управляват внимателно, за да се предотврати прекомерната паша и да се гарантира, че ползите от предотвратяването на горски пожари и здравето на екосистемите се запазват.
Освен това, устойчивата паша подпомага управлението на пасищни местообитания, които съдържат богато биоразнообразие, което е от решаващо значение за възстановяването на екосистемите след пожари.
Пашата като устойчиво решение
В няколко области в Испания и Португалия фермерите пасат добитъка си в стратегически определени противопожарни зони. Тази паша намалява количеството растителност, която потенциално може да се запали, като по този начин намалява вероятността от горски пожари при екстремни климатични условия. Целта на този подход е да се „поддържат“ вече почистени от дървесна покривка площи, така че да действат като буфери.
Този метод също така насърчава устойчивото използване на земята и подкрепя селските икономики. Общата селскостопанска политика (ОСП) подкрепя пашата на преживни животни (като едър рогат добитък, овце и кози) за управление на пасищната биомаса с оглед намаляване на опасностите от пожари в повечето средиземноморски страни на Съюза, където динамиката на изменението на климата увеличава рисковете от подобни събития. Интегрирането на практиките за паша в стратегиите за управление на горски пожари се разглежда като естествен и устойчив метод за предотвратяване на пожари, с обширни системи за паша, подкрепящи целите на политиката на ЕС за адаптиране към климата и биоразнообразие.
Как могат да се възползват държавите-членки и регионите
Държавите-членки и регионите могат да включат пашата като част от своите стратегии за предотвратяване на горски пожари, като я интегрират в своите програми за управление на “горивото” и развитие на селските райони . Държавите-членки могат да проектират набор от различни интервенции в подкрепа на такива практики и да отделят част от бюджета на ОСП за конкретни пастирски системи. Подпомагането на животновъдни ферми за преживни животни може да бъде предоставено чрез мерки, свързани с подпомагане на доходите, екосхеми, агроекологични интервенции и политики за развитие на селските райони.
Тези подходи изискват сътрудничество между управителите на земята, фермерите, местните власти и политиците, за да се гарантира, че практиките за паша се планират и прилагат ефективно. Чрез приемането и насърчаването на такава паша като устойчива практика за управление на земята, регионите могат да изградят устойчивост срещу горски пожари и да допринесат за по-широки екологични и икономически цели.
