2020 г. беше тежка за българските производители на етерично-маслени култури и масла от тях. Традиционното търсене в парфюмерията и козметиката спадна значително, а конкуренцията в държавите извън ЕС беше смазваща. Тенденцията както в България, така и в световен мащаб през новата година, според браншовици, ще бъде да се увеличи употребата на скъпите масла в хранително-вкусовата промишленост. Ето защо, за да постигнат добра пазарна реализация, фермерите ще трябва да се откажат от всякакви стремежи за компромис в качеството, посочи за „Агрозона“ Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската асоциация на етерично-маслените култури, парфюмерия и козметика.
Добитите през 2020 г. реколти от маслодайна роза и лавандула в страната са с много високо качество. Това е основание за експертите да очакват добра пазарна реализация на продукцията през новата година, но никой не се ангажира да коментира какво ще се случи със залежалите тонове лавандулово масло, произведени със съмнително качество през последните 2-3 години. Такива продукти могат да бъдат използвани в ароматерапията, но не и в парфюмерията и козметиката. В хранително-вкусовата промишленост, както и във фармацевтичната, изискванията за количествените и качествените показатели на влаганата суровина са много строги.
Ново широко приложение
С добра пазарна реализация през годината бяха маслата от маточина и лайка. Поради това интересът на производителите към отглеждането и преработката на тези култури остава значителен. Горчивият опит от нереализираното масло от маточина през 2018 г. накара фермерите да не правят инвестиции през 2019 г. и това е адекватната реакция, отбеляза Гергана Андреева.
Кризата с коронавируса показа колко полезни могат да бъдат антисептичните и козметичните продукти с лавандулово масло, посочи браншовикът и допълни: „Лавандуловото масло има огромен потенциал за употреба в производството на хранителни добавки, тинктури и чайове, в ароматерапията – против главоболие и стрес, за успокоение на кожата. През 2021 г. редица продукти са доказали своето антивирусно действие. Бъдещето на този сектор е в разработването на крайни продукти, които да използват биологичната 
активност на етерично-маслените култури. За качествените продукти ще има съответната адекватна, достойна цена, ще има и пазар. Стопаните трябва да акцентират върху спазването на добрите агротехнически практики, съобразяването с правилната растителна защита. Все по-рестриктивни са изискванията за наличието на остатъчни количества пестициди, защото използвайки тези продукти в хранително-вкусовата промишленост, няма как да се превишат разрешените стойности.“
Първи стъпки към изграждане на основите
Изключително важно е изграждането на доверие между производители и преработватели, категоричен е изпълнителният директор на браншовата асоциация. Законът за розата уреди сключването на договори между производители и преработватели, имената на операторите вече са достъпни на сайта на Министерство на земеделието, но това е едва началото. Що се отнася до лавандулата, нещата са изцяло извън контрол. Никой не е в състояние да каже колко са засадените или реколтирани площи в България. Има предварителни данни за 80% реколтирани площи и 20% зарязани, т.е. са изоставени и в тях не са правени нови инвестиции. Неофициално се очакват огромни количества масло. По традиция ние сме лидери по производство и качество. Необходимо е обаче България да има стратегия за лавандулопроизводството и преработката. Това не е само част от търговското салдо, а е и поминък за много хора в България“, категорична бе Гергана Андреева и допълни: „Докато се стигне до подпомагане, трябва първо да се сложат основите. Сега всичко се случва без стратегия и визия за сектора, а така не може да се работи.“.
Към момента данните за производството и преработката през 2020 г. са неофициални и специалистите не се ангажират с конкретни цифри. „Ще има достатъчно количество розово масло, но затварянето на летищата, слабият летен туристически сезон и затворените магазини за парфюмерия и козметика през пандемията се отразиха сериозно на сектора. В сила са редица ограничения за пътуване, не се провеждат изложения и конференции, които бяха важни за бранша“, по думите на Гергана Андреева.
Новото ежедневие
Към традиционните сладкарски изделия като бонбони, шоколади, сладка и конфитюри, в които се влагат розов и лавандулов цвят, значителен интерес вече има към употребата в млечни продукти. При местните продукти екстрактът от розов цвят измества необходимостта от влагането на натриев глутамат, тъй като е естествен консервант, който повишава качеството на храните. Това е тенденция, която се очертава в контекста на кръговата икономика, където е важно пълноценното оползотворяване дори на отпадъците от крайните продукти. Също така има розова вода с доказано полезно действие при гастрит, отбеляза Гергана Андреева.
Бъдещето е в научно-развойната дейност и новите технологии за производство на храни, отбелязва браншовикът и разказа още: „Ние работим активно с Университета по хранителни технологии, с Катедрата по химия и фармация на Софийския университет. Специалистите в тази област все повече обръщат внимание на биотехнологиите, изследват биологичната активност на растителните клетки. Това е и насоката, в която ще работим в бъдеще. Остава да преодолеем предизвикателството на здравната криза, която е част от нашето ежедневие.“.
Оптимизмът в бранша е смесен и с мрачни очаквания: „Имаше фалити на оператори в сектора през годината и ще има и през 2021 г., тъй като намалените поръчки се отразяват на ликвидността на компаниите, а без ликвидност те няма как да получат оборотни кредити за инвестиции в машини и преработка, според браншовика. Разчитаме на съдействието на Министерство на земеделието, храните и горите през новия програмен период на Общата селскостопанска политика секторът на етерично-маслените култури да получи достойно място наред с останалите подкрепяни сектори“, посочи Гергана Андреева.
Повече полезна информация за земеделието и производството на храни може да прочетете в списание “Агрозона”.
