Елитни биволовъдни ферми разпродават активите си

Лилия Александрова
Лилия Александрова
4 Минути

Биволското мляко се изкупува на стойността на минералната вода

Елитни биволовъдни ферми разпродават активите си поради нерентабилност. Цената на биволското мляко е под себестойността и дори няма кой да го изкупи, коментира за „Агрозона“, доц. Марина Цанкова, председател на Асоциацията на българските биволовъди (АББ). Изкупвателните пунктове плащат между 1 лев и 1,30 лева за литър сурово мляко. Една малка минерална вода струва толкова, по думите на браншовика.

„Цената на биволското мляко не е мръднала от десетилетие, докато по магазините всичко върви нагоре,“ казва доц. Марина Цанкова, „Много млекопреработватели предприятия в страната дори не изкупуват млякото – казват, че няма реализация. Друга пречка пред реализацията са дългите разстояния. Стопаните дори не успяват да изпълнят задълженията си по мярката за обвързана подкрепа, и то не поради невъзможност да произведат необходимото количество, а поради липсата на възможности за реализация“.

„Цените на фуражите също вървят нагоре“, по думите на браншовика, „Цената на концентрирания фураж е 56 ст. Трябва да се намери начин да се осигури на фермерите земя, защото ако нямат възможности сами да произвеждат фуражи, те са обречени.

Инвестиции в мандри

Реализацията на млякото е по-успешна в големите градове, предимно София, Пловдив, Варна и Бургас, и това са предимно фермери, които имат възможност да преработват в собствена мандра. Тези стопани обаче са единици, според доц. Марина Цанкова: „Инвестицията в минимандра преди беше около 40 000 лева, а сега достига 150 000 лева. При цена на млякото от 1 лев такива инвестиции са невъзможни.“ Така на фермерите се налага да работят с техника отпреди 30 години.

„Необходимо е да се облекчат условията за кандидатстване за създаване на минимандри“, категорична е доц. Марина Цанкова, „Всичко по проекта се плаща предварително от джоба на стопанина и не се знае дали ще се изплати впоследствие. Нито един биволовъд досега не се е възползвал от възможностите за изграждане на мандра с европейски средства, всеки разчита на собствени сили“.

Без подкрепа за инвестиции

Секторът е изцяло зависим от субсидиите, но те не покриват нищо, по думите на браншовика, стопаните не могат да заделят и лев, за да се развиват. В условията на пазарна икономика държавата не може да влияе директно на пазарите, но без някаква форма на пазарна подкрепа секторът е обречен, категорична е доц. Цанкова.

Животновъдите в цялата страна се борят с липсата на работна ръка, но при биволовъдството този проблем допринася още за съсипването на сектора. В страната няма безработица, категорична е доц. Цанкова. В момента няма ферма, в която да се плаща месечна заплата под 900 лв. плюс подслон и прехрана, но липсват желаещи да работят, обяснява председателят на АББ.

По думите на доц. Цанкова няма никаква яснота за подпомагането на биволовъдството през новия програмен период, въпреки че секторът има представител в работната група за Стратегическия план на България по ОСП.

 

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама