Малко над 20 хиляди са отсреляните гургулици от началото на ловния сезон или от 8 август до края на месеца. Това съобщиха за Агрозона от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) във връзка с обсъждането за въвеждане на забрана за лов на гургулици.
Каква е националната статистика за популацията на гургулица от последните 10 години?
За последните десет години отстрелът на гургулици варира от 90 000 до 145 000 броя птици годишно, съобщиха от ИАГ.
В България този вид лов се практикува повече от 120 години. Емоционалният му характер и разпространението на вида в страната е причина той да бъде предпочитан от голяма част от българските ловци. Това е традиционен за нашата страна лов и заедно с лова на пъдпъдък и гривяк се явява основен през летните месеци. Българските ловци ловуват регламентирано този вид прелетен дивеч, благодарение на което числеността му у нас е стабилна, а ползването относително постоянно, коментират от ИАГ.
Доколкото има колебания в ползването през последните двадесет години у нас, те се дължат най-вече на промени в местообитанията на вида, както и на извършване на незаконен лов на гургулици извън пределите на страната ни по техния миграционен път до България.
Ползването на гургулицата в България е в рамките на регламентираното ловуване, което е в размери, които не водят до отрицателно въздействие върху числеността, заявиха от Агенцията по горите.
Какво показва статистиката на ИАГ за числеността на гургулиците у нас?
Съществува известно намаляване в числеността на гургулиците през последните години, което се дължи на оползотворяване на неизползваните до сега земеделски площи, заявиха от ИАГ.
Гургулицата е наземно хранещ се вид, събирайки основно насекоми и семена от плевелни растения и зърнени култури. В началото на лятото тя използва за храна семената на дивите растения, а през втората половина – семена от житни и маслодайни култури, така че процесът е двустранен, доколкото видът няма затруднения в намирането на храна.
Върху хабитатите на гургулицата влияе смяната на предназначение на земеделски имоти за неземеделска дейност, като така се налага птиците да мигрират, докато в освободените територии е възможно да се настани храстова и млада дървесна растителност, което намалява разнообразието при намиране на храна.
Основно, обаче, си остава редукцията на популацията по време на пролетната миграция, когато при нерегламентирани практики в някои страни между Африка
и Европа се извежда лов и през размножителния период на вида, въпреки забраната, поради спазването на стари местни традиции.
По данни на „BirdLife International“, всяка година в средиземноморските държави около 600 000 птици биват убивани нелегално.
ЕК за устойчивото ползване на вида
България и държавите-членки от Централна и Източна Европа очакват Европейската комисия да изпрати въпросник, посредством който ще бъде събрана актуална информация за гургулицата. Тя е необходима, за да се изготви официален, научнообоснован популационен модел за Централно-източния миграционен път на вида, който да послужи за база на последващо изготвяне на Адаптивен механизъм за устойчиво ползване.
Предстои и провеждането на две работни срещи – през ноември тази година в Малта и през февруари 2021 г. – най-вероятно в Гърция. На втората среща ЕК ще даде препоръките си за начина, по който държавите-членки трябва да управляват популацията на гургулицата в периода, в който ще се разработва Адаптивен механизъм за устойчиво ползване на вида.
